Дълговата криза в еврозоната тегне над Източна Европа

Все още има риск от разрастване на европейската дългова криза в Източна Европа, тъй като тя е зависима от външно кредитиране, има недостиг на заеми и високо равнище на проблемни кредити. Това заключава консултантската компания „Кепитъл икъномикс“, цитирана от БТА.

„Регионът продължава да бъде уязвим, дори след като планът на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации на затруднени страни от еврозоната и решението на Управлението за федерален резерв (УФР) за трето поредно количествено смекчаване намалиха риска от „заразяване“. Опасяваме се, че програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации просто ще забави задълбочаването на евро кризата“, коментира Лиза Ермоленко, която отговаря за нововъзникващите пазари в базираната в Лондон „Кепитъл икъномикс“.

„Ако сме прави и напрежението в еврозоната нарасне, ще стане значително по-трудно за банките в европейските страни, чиито икономики са в преход, да отложат плащането на задълженията си“, допълни експертът.

Кредитирането в Балтийските страни и Унгария продължава да се свива, а в Полша има признаци за забавяне на кредитирането, отбелязват от „Кепитъл икъномикс“.

Проблемните заеми представляват 18% от всички кредити в Литва, 15,9% в Румъния и 14,9% в България, показва анализът на „Кепитъл“. Заемите в чуждестранна валута възлизат на 80,9 на сто от всички заеми в Латвия, 73% в Литва и 64,3 % в Румъния. Краткосрочният външен дълг на Латвия представлява 35,7% от БВП, 25,8% от БВП на Естония и 14,6 на сто от БВП на Унгария.

Анализът на консултантската компания показва още, че западните банки са изтеглили 15 млрд. евро капитал от банките в региона през миналата година, а изтеглянето на средства не е намаляло след операциите на ЕЦБ за по-дългосрочно рефинансиране, започнали през декември.