Еврото - като рублата

Европейската централна банка вече не може да се справи със задълженията си, твърди икономистът Томас Майер. Резултатът - валутният съюз е тръгнал по наклонената плоскост и заприличва на постсъветската "рублева зона".

"Опасявам се, че от миналото лято Европа е тръгнала по наклонената плоскост и се развива по сходен начин като т.нар. "рублева зона", заявява икономистът Томас Майер, консултант на Дойче банк. Той визира понятието, появило се през 90-те години - когато съветските републики образуват собствено валутно пространство след разпада на политическия съюз. Тогава националните банки са можели - приблизително както е днес в еврозоната - да печатат пари почти без ограничения. "Държавите все по-често посягат към общата каса", казва Майер, според когото шансът за повторение на този сценарий в Европа възлиза на около 40 процента. "Рублевата зона" се разпада през лятото на 1993 г., когато всички членуващи в нея държави въвеждат собствена валута.

ЕЦБ в ролята на бранител

Майер отправя критики към обещанието на президента на ЕЦБ Марио Драги, дадено преди година. Тогава той обяви, че банката ще положи всички усилия за спасяването на еврото. "В случай на криза ЕЦБ ще влезе в ролята на бранител и същевременно като един вид магазин за самообслужване на държавите от еврозоната", прогнозира икономистът. Поемайки ангажимента да спаси еврото на всяка цена, ЕЦБ надхвърли правомощията си да поддържа стабилността на цените. "Така тя стана част от икономическото управление и се превърна в централна банка на държавите-членки."

Концентрацията върху целта за поддържане на ценовата стабилност е предписана на ЕЦБ в Договора от Маастрихт. Докато фактически в момента - по думите на Майер - банката преследва цели четири цели: стабилни цени, стабилни банки, стабилни държавни финанси и насърчаване на икономическата политика в цяла Европа. "Вече не смятам, че е възможно връщане към изискванията от Маастрихт", отбелязва икономистът.

Ниските лихви не са решение

При това именно във времената на криза независимостта на ЕЦБ би била особено важна. Но шефът на банката Драги продължава да държи на политиката на ниски лихви. Ако се стигне до ново изостряне на кризата в Португалия или Гърция, това може да доведе до поредно намаление на лихвите в еврозоната - до 0,5 процента. А оттам нататък не би било невероятно дори въвеждането на отрицателни лихви.

"Съветът на ЕЦБ е на мнението, че основните лихви в еврозоната ще се задържат на актуалното или дори на още по-ниско ниво за продължителен период", казва Драги. Което означава, че в бъдеще Европейската централна банка ще продължава да поддържа своя хлабав курс в сферата на паричната политика. А и по-нататъшното намаляване на лихвите не е изключено.

Източник: "Дойче веле"