ЕК уточни с директива основните цели на данъка върху финансовите транзакции

През януари единадесет страни-членки на ЕС, Франция, Германия, Австрия, Белгия, Гърция, Португалия, Словения, Италия, Испания, Словакия и Естония, получиха съгласието на партньорите си за въвеждането на спорния данък върху финансовите сделки (ДФС). Днес Европейската комисия изготви директива с предложения, която дава зелена светлина за по-нататъшните дейности за въвеждането на новия данък.

„С днешната директива вече е направено за облагането в ЕС с общ данък върху финансовите сделки. Без никакво съмнение предложеният данък е справедлив и почива на стабилна техническа основа, като той ще укрепи нашия единен пазар и ще насърчи отговорното поведение на финансовите институции. Единайсет държави членки приканиха да се изготви това предложение, за да могат да прилагат ДФС в рамките на засиленото сътрудничество. Сега аз призовавам тези държави членки да продължат смело напред и да проправят пътя към приемане и прилагане на първия регионален ДФС в световен мащаб“, заяви комисарят Алгирдас Шемета, отговарящ за данъчното облагане.

Три са основните цели на ДФС:

• На първо място, той ще укрепи единния пазар, като се намалят различаващите се национални подходи спрямо данъчното облагане на финансовите сделки.
• На второ място, данъкът ще гарантира, че финансовият сектор допринася в значителна степен за публичните приходи, както е справедливо.
• И на последно място, ДФС ще подкрепи регулаторните мерки за насърчаване на по-отговорното поведение на финансовия сектор, насочено към реалната икономика.

Очаква се, че след като започне да се прилага от 11-те държави членки, данъкът върху финансовите сделки ще осигури приходи от порядъка на 30—35 млрд. евро годишно. Сделките за закупуване на облигации и акции ще се облагат с данък в размер на 0,1%, а сделките с производни инструменти – с 0,01%.

Както и в първоначалното предложение, ДФС ще е с ниски ставки, голяма данъчна основа и ще е придружен от мерки срещу преместването на дейности на финансови институции в други държави. Също така, по подобие на първото предложение ще се прилага принципът на мястото на установяване. Това означава, че данъкът ще е изискуем, ако която и да е страна по сделката е установена в участваща държава членка, независимо от мястото на извършване на сделката. Това се отнася за случая, в който самата финансова институция страна по сделката е установена в зоната, съставена от участващите държави членки, или ако тя действа от името на субект, установен в тази зона.

Като още една мярка срещу отклонението от данъчно облагане, днешното предложение добавя и принципа на мястото на издаване. Това означава, че издадените в 11-те държави членки финансови инструменти ще се облагат при търговията с тях, дори ако съответните субекти не са установени в зоната, съставена от участващите държави членки. Освен това сега са включени изрични разпоредби за борба със злоупотребите.

По подобие на първоначалното предложение, ДФС няма да се прилага към обичайните финансови дейности на гражданите и бизнеса (например заеми, плащания, застраховки, депозити и др.), за да се защити реалната икономика. ДФС няма да се прилага и към традиционните инвестиционни банкови дейности при набиране на капитал, нито към финансовите сделки, извършвани като част от операции по преструктуриране.

Също така предложението изключва рефинансирането, паричната политика и управлението на публичния дълг. Ето защо сделките с централните банки, ЕЦБ, Европейския инструмент за финансова стабилност, Европейския механизъм за стабилност, както и с Европейския съюз са освободени от данъка.