Закъсва ли Турция?

След десет години бурен възход, напоследък редица стопански индикатори в Турция са или в застой, или се сриват, с което застрашават бъдещето на страната. Тя е и много зависима от чуждите инвеститори, а те се изтеглят, коментира "Дойче веле".

Само за три месеца спадът, отбелязан от истанбулската борса, достигна 27 процента. Същевременно местната валута поевтиня значително - до 2,02 лири за долар. Обезценяването на валутата и сривът на борсата показват само едно - икономиката на Турция буксува. След едно изключително успешно десетилетие за турската икономика - с годишен ръст на брутния вътрешен продукт от 6 процента и паралелно увеличение на доходите.

Инвестициите сменят посоката

Очевидно краят на турското икономическо чудо настъпва. Миналата година БВП на страната нарасна само с 2,2 процента, което за бързоразвиваща се страна като Турция е равнозначно почти на рецесия. Турция няма да може да изпълни и целта си за стопански растеж от 4 на сто през тази година. "Няма да се изненадам, ако се наложи да коригираме прогнозите си", заяви наскоро вицепремиерът Али Бабаджан.

Проблемите обаче не са само местни. Откакто през май Федералният резерв на САЩ затегна паричната си политика, бързоразвиващите се пазари страдат от отлив на инвеститори. Перспективата за евентуално покачване на американските лихви пренасочва капиталите от рисковите пазари към "сигурния пристан" на долара. Оттам нататък става все по-реална заплахата от край на поддържания от рисковите капитали икономически бум в бързоразвиващите се страни.

Рискове от всички страни

Турция е много зависима от чуждестранните капиталови потоци. Банките финансират стопанския ръст именно с тези пари, тъй като турците нямат особена склонност да правят спестявания. А понеже страната внася много повече, отколкото изнася, търговският баланс е отрицателен. Поне досега чуждестранните капитали балансираха отчасти този дефицит, но ако те се изтеглят, последствията биха били много сериозни: банките ще могат да предоставят по-малко кредити, а същевременно дефицитът в търговския баланс ще се увеличи още повече.

Турската централна банка се опитва да се противопостави на тази тенденция с повишаване на лихвите и валутни интервенции, предназначени да стабилизират лирата. Но до момента без успех. Лирата девалвира, което се отразява фатално на редица турски фирми: в последните години те взимаха заеми в долари, а печелеха в лири - които поевтиняват все повече.

Политическите условия за турската икономика също се влошават. Сирия и Египет, които са сред най-важните търговски партньори на Турция, тънат в хаоса на гражданската война. Много от чуждестранните инвеститори се опасяват и от това, че през есента вълненията в турските градове могат да пламнат отново. Вътрешнополитическата поляризация, която Ердоган само задълбочава, се превръща във все по-голям риск от гледна точка на икономиката.