Защо и докога газът ще поскъпва

Защо цената на газа у нас върви само нагоре? Доколко е основателно поредното искане за поскъпване да се мотивира с повишаването на цените на алтернативните горива по света, при условие, че в последно време сме свидетели на срив на цената на петрола на международните борси? И как промените в цените на синьото гориво на всяко тримесечие у нас се отразяват на бизнеса и икономика на страната? Вижте мненията на двама от водещите икономисти, специално за „Мениджър Нюз”.

Трябват ни алтернативни доставки, а не алтернативни цени

Георги Ангелов, старши икономист на Институт „Отворено общество”

 Проблемът е на няколко нива. На първо място, Булгаргаз е монополист и има монополен доставчик в лицето на Газпром. Докато продължава тази ситуация - да има само една тръба с газ до България монополистите ще прехвърлят върху крайния потребител цялата си неефективност и няма да има пазарен натиск. Въпреки че се обръща голямо внимание на евентуалното строителство на руския газопровод Южен поток през България, всъщност за България е по-важно да насърчава инвестициите в алтернативни доставки - тръби към съседните страни, газопровода Набуко, строителство на терминали за втечнен газ и други конкурентни възможности за доставки. Когато компаниите имат избор от кого да си купуват газ и на каква цена, тогава Булгаргаз и Газпром няма да могат да налагат каквито си искат цени върху България.

Съществува, разбира се, и по-конюнктурен проблем, който обаче постоянно създава шокове в пазара. Договорът с Газпром за руския газ е в долари и при всяка промяна в цената на долара това се отразява върху цената на природния газ в България. Тъй като доларът постоянно се движи спрямо еврото, това е една излишна волатилност, която съществува единствено заради сключването на договора в долари. В допълнение, договорите с Газпром не са прозрачни за обществото заради оправданието "търговска тайна" - нещо, което не би трябвало да се допуска в случай на законов монопол. Не на последно място, договорът с Газпром обвързва цената на природния газ с цената на петрола, което става все по-неоправдано в днешно време. В един конкурентен пазар, какъвто съществува в много европейски страни, цената няма да се определя по административна формула, а според възможностите за конкурентни доставки и изборът на потребителите. В България, обаче, явно има повече защитници на сегашното статукво и стъпките към увеличаване на конкуренцията остават само като пожелания за бъдещето.

Поскъпването на природния газ ще се отрази на производствените компании и техните цени, както и на топлофикациите, чрез които индиректно ще окаже натиск на домакинствата в големите градове. Вероятно ще се влоши и финансовото състояние на софийската топлофикация, която е най-неефективна заради своята държавна/общинска собственост и липса на стратегически инвеститор. Както всяко поскъпване на енергията, ефектът и на това поскъпване ще бъде като на данък, приходите от който изтичат в чужбина (тъй като България за момента е нетен вносител на енергия). Именно заради това е крайно време да се осигурят алтернативни конкурентни източници на доставки и да се даде избор на бизнесът да сключва договори с различни доставчици на газ, за да може да избира най-изгодни цени, а не да зависи от административни договори.

Непредвидимостта в енергетиката пречи на бизнеса

Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch

Искането за по-скъп газ неприятно изненада индустрията, която е силно зависима от цената на горивата (основно металургия и химическа промишленост). Независимо от процента на увеличение обаче, по-тежкият проблем остава непредвидимостта в тези решения и оттам дестимулирането на инвестициите в индустриалния сектор.

Инфлацията на еврото за последните 12 месеца е 5.6%, ако я измерим през цената на петрола. Това е под средното поскъпване на индустриалните суровини (6.5%) и много под скоростта на поскъпване на земеделската продукция (около 15%). В България инфлацията на еврото се усеща относително бързо в секторите, в които се конкурентни и цените не са регулирани. В енергетиката ситуацията е различна - там решенията са основно регулаторни или политически. Парадоксално за някои, но там несигурността е още по-голяма в сравнение с "дивия свободен пазар".