Излизаме окончателно от кризата през 2015 г.

От една до две години са необходими за съвземането на икономиката при стандартния икономически цикъл. Когато обаче рецесията е съпроводена с банкова криза, възстановяването е доста по-дълго, като за инвестициите то може да отнеме и повече от 5-6 години. До каква степен и кога фирмите ще засилят инвестиционната си дейност зависи в голяма степен от това колко бързо ще се възстанови тяхното доверие във финансовите пазари. Според данни на Международният Валутен Фонд, през последните няколко десетилетия е имало

над 70 банкови кризи. Някои от тях са довели до драстичен спад в икономическата активност и дългогодишно възстановяване на засегнатата икономика. Други са били по-леки, като в някои случаи икономиката дори не се е забавила. Тези разлики затрудняват правенето на обобщения, но като цяло изглежда, че възстановяването от кризи минава през 1) период на съвземане на потреблението и след това 2) ръст на инвестициите. Българската икономика наближава средата на този процес като фокусът скоро ще се премести към инвестициите.

Началото на банковите кризи се характеризира с рязко падане на цените на финансови и материални активи, свиване на потреблението и забавяне на икономиката. В рамките на около три години финансовите институции и фирмите започват да се стабилизират. Нарастването на лошите кредити се овладява и кредитният пазар започва да се раздвижва. Домакинствата се отърсват от шока на високата безработица и възобновяват потреблението. Някъде към края на втората година се обявява, че по официални данни рецесията е приключила.

С нарастването на потреблението се подобрява и финансовото състояние на фирмите, но това не води веднага до засилване на инвестициите. Фирмите все още имат неизползван производствен капацитет, който трябва да уплътнят, а и продължават да плащат кредити и да се преструктурират. Освен това са предпазливи и изчакват ясни индикации, че икономиката се възстановява. Минават още около 3 години, през които постепенно се засилва инвестиционната дейност. Така, цикълът от началото на кризата до възстановяване на потреблението и инвестициите отнема около 3 + 3 = 6 години. В първите три години основна роля играе потреблението, а след това фокусът се премества върху инвестициите.  След първоначалния драстичен спад на потреблението на домакинствата и заетостта, сега и двете изглежда се стабилизират и статистиката даже

отчита растеж на икономиката. Възстановяването в държавите, с които търгуваме, е даже по-напред, което води до покачване на износа и допринася за усещането за раздвижване на икономиката. Ако тези процеси продължат още около година, може да предположим, че фокусът на фирмите ще започне да се измества от мерките за оцеляване към размисъл за инвестиции. Забелязва се натрупване на спестявания както на домакинствата така и на фирмите, като най-ясен индикатор за това е нарастването на банковите депозити. Въпросът сега е дали можем по-рано да очакваме подем в инвестиционната дейност, така че тези ликвидни средства да се обърнат в производствени активи и да навлезем във втората фаза на възстановяване. Това, което може да забави инвестициите са две неща. Първо, световната икономика може да продължи да получава удари – нестабилност в Близкия Изток, покачване на цената на петрола, дългови проблеми в Европа, природни бедствия и т.н. Възстановяването на икономиките е на кантар и такива проблеми се отразяват много негативно.

Инвестициите ще нараснат само ако фирмите имат усещане, че глобалната и Българската икономика имат достатъчно резерв да се справят с икономическите последици от подобни проблеми. На този етап такова усещане би било прекомерно оптимистично.

Вторият проблем е, че кризата може би промени поведението на фирмите по отношение на финансирането на инвестициите. Много хора установиха, че достъпът им до кредит може да изчезне непредсказуемо бързо, а дори и да имат достъп до кредит, условията за ползване могат да се променят драстично. Какво е естествената реакция след този неприятен урок? Ако фирмите не са сигурни в стабилността на банковото финансиране, тогава ще предпочетат да финансират инвестициите си с натрупани вътрешнофирмени средства. Ще заделят по-голяма част от прихода си за спестявания и ще предпочитат ликвидни активи, като банкови депозити. Това неминуемо ще забави инвестиционната дейност и ще проточи възстановяването на икономиката. Ако се направи паралел с кризата от 1996-1997 година, ясно се вижда, че

споменът за икономически катаклизми не отшумява лесно. Кризата от преди 14 години все още въздейства върху мисленето на хората и е урок за това, че икономиката може да се срине и да повлече спестяванията им. Сегашната криза е далеч по-лека, но пък изглежда по-неконтролируема понеже удари и бедни и богати държави, а и ефекта и продължава много дълго.

На валутният борд му отне няколко години да притъпи опасенията за валутна девалвация. Притесненията за стабилността на лева не са елиминирани изцяло, което е видно по валутната премия на левовите депозити, но като цяло рискът от девалвация не е основен фактор при вземане на инвестиционните решения при повечето фирми. Изглежда, че ще са нужни няколко години, през които кредитните пазари функционират добре, за да се възвърне доверието и в тях. Едва тогава търсенето на финансиране за инвестиции ще се възобнови и с това ще нараснат и самите инвестиции. От мениджърска гледна точка най-важното на този етап е да няма нови неприятни изненади.

Невен Вълев, преподавател по икономика в Georgia State University в Атланта, САЩ, текстът е публикуван в списание „Мениджър”