Икономисти: Всяко вдигане на минималната заплата съкращава работни места

Увеличаванате на минималната работна заплата влияе негативно върху заетостта сред най-ниско образованите в България. Това сочат данни от първото за България изследване, посветено на връзката между динамиката на минималната работна заплата (МРЗ) и заетостта. То е проведено от Института за пазарна икономика и бе представено днес от авторите му.

Минималната заплата у нас расте с бързи темпове през последните години като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 лева до 310 лева или над 3,5 пъти, посочват икономистите от ИПИ. Тази тенденция продължава през 2014 г. и 2015 г. като миналата година МРЗ стига до 340 лв. , от януари 2015 г. е 360 лева, а от юли  вече е 380 лв. Средносрочната бюджетна рамка предвижда минималната работна заплата да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. от началото на 2017 г.

Какъв ще бъде ефектът от тази политика върху заетостта, особено сред най-уязвимите групи на пазара на труда? На този въпрос си поставят за цел да намерят отговор икономистите от ИПR в анализа си, обхванал периода 2003-2013 г.

По техни изчисления всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта. Спрямо данните за работната сила за 2013 г., това означава загуба на 24 520 работни места. При положение, че коефициентът на заетост традиционно е много нисък в тази група на пазара на труда и варира от около 9% до около 26% в различните области през 2013 г., подобно намаление на заетостта като следствие от  покачването на МРЗ изобщо не е за подценяване, предупреждават икономистите на ИПИ. В зависимост от конкретната област това означава, че всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места.

Друг обобщаващ извод от изследването: покачването на МРЗ у нас изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на БВП и производителността на труда. Освен това разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната.

Накратко, анализът потвърждава опасенията на редица икономически експерти, че вдигането на минималното възнаграждение е за сметка на заетостта на най-ниско квалифицираните, добавят анализаторите.

Икономистите на ИПИ излизат и с прогноза какъв би бил ефектът от планираното вдигане на МРЗ до 450 лева през 2017 г. върху заетостта сред най-ниско образованите - ако минималната заплата нарасне от 340 лева през 2013 г. (последната година от изследвания от тях период) до 450 лева през 2017 г., може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта. Това означава, че ако заетостта сред населението на 15-64 години с основно и по-ниско образование е била 17,5% през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 година (при равни други условия). Ако приемем, че работната сила сред тези с начално и по-ниско образование остане непроменена между 2013 и 2017 г., то това намаление в коефициента на заетост означава загуба на 26 272 работни места.

Тези доказани негативни ефекти върху заетостта трябва да се отчитат от правителството и цялото общество всеки път, когато се обсъжда поредното вдигане на минималната работна заплата, коментира от ИПИ.

Икономистите от Института препоръчват да се замрази покачването на минималната заплата в бъдеще, за да се предотврати по-нататъшната загуба на работни места сред една от най-уязвимите групи на пазара на труда – тези с начално и по-ниско образование. В противен случай, коефициентът на заетост в тази група ще достигне критично ниски нива, а безработицата и икономическата неактивност ще продължат да нарастват, добавят те

Подробно с целия анализ можете да се запознаете ТУК.