Какви рискове крие гръцката криза за България

Гърция отново е заплашена от фалит. Правителството на южната ни съседка се опитва да намери пари за заплатите и пенсии през април, чиято обща сума е 2,4 млрд. евро. По графика за обслужване на дълга Гърция трябва да плати на МВФ до 1 май 203 млн. евро, до 12 май — 770 млн. евро, а през юни още 1,6 млрд. евро. Ако Атина не успее да събере тези пари, страната реално е заплашена от дефолт по държавния дълг. Това от своя страна може да доведе до излизане на страната от Еврозоната, фалити, хиперинфлация, лимитиране на тегленията и трансферите на средства от гръцките банки.

Ако този сценарий се случи, България ще изпита сериозни сътресения. „Те могат да бъдат свързани с въвеждане на данъчно облагане за нашите компании, отблъскване на инвеститори поради дестабилизацията в региона и много други”, посочи Милена Виденова, управител на „Кофас България” по време на пресконференция преди събитието на „Кофас” за управление на риска, което ще се проведе на 23 април.

Търговското партньорство България – Гърция

• През 2014 г. търговският баланс между двете страни е положителен – в размер на 144 млн. евро. Общият стокооборот надхвърля 2,81 млрд. лв.
• Най-голям дял в износа за 2014 г. имат: електроенергията (5,21%), пшеница и смес от пшеница (4,23%) и слънчогледово, шафраново или памучно масло (3,13%).
• По отношение на вноса най-голям дял заемат: нефтини масла от битуминозни материали (18,52%), необработен алуминий (3,23%) и суров или необработен тютюн (2,72%).
• През периода 2010-2013 г. Гърция е на трето място по инвесиции в страната ни.
• Не на последно място в България оперират над 11 хил. гръцки фирми.

Рисковете за България при негативно развитие на ситуацията в Гърция

• Въвеждане на допълнително данъчно облагане от страна на Гърция върху стокооборота с България. Коментираният размер е 26 на сто.
• Гръцки банки оперират с приблизително една четвърт от активите на банковата система в България.
• Потенциалните фалити на гръцки компании ще се отразят на техните търговски партньори, както и на бизнес активността на гръцките компании на територията на България.
• Загуба на инвесиции директно от гръцки компании и отблъскване на други инвеститори поради дестабилизация на икономическата обстановка в региона.

Анализаторите на „Кофас”  обаче подчертават, че малко вероятно е да се стигне до сценарий, в който Гърция фалира и напуска Еврозоната. „Въпреки риториката на управляващата коалиция, Гърция демонстрира, че е склонна на компромиси. Страната върви към възстановяване на доверието и ръст на приходите от данъци, което прави сценария за оставането й в валутния съюз по-вероятен”, посочи Милена Виденова.

Тя подчерта още, че ЕС не желае да създаде подобен прецедент (изваждане на Гърция от Еврозоната бел. ред.), тъй като никой на този етап не може да предвиди репутационния риск върху Евросъюза.