Какво довя вятърът на промяната от "Арабската пролет"?*

Арабската пролет довърши това, което финансовата криза от 2008-2009 г. започна, казва Мазен Дажани, главен изпълнителен директор на йорданската циментова група CTI.

Пратките на цимент от CTI в Египет са намалели сериозно по време на протеста срещу Хосни Мубарак в началото на миналата година и все още не могат да се възстановят до предишните си нива, докато доставките в Йемен в момента са напълно прекратени заради размирици там, добавя той. Все още е замразена и търговията с Либия, въпреки края на гражданската война още през миналата година. Фирмата предвижда, че само около 12 до 14% от от приходите й ще дойдат от арабския свят през 2012 г., в сравнение с най-малко 30% в нормални времена. "Арабската Пролет върна компанията от печалба на загуба за първи път от почти 10 години насам", коментира още 46-годишният Дажани, член на влиятелно йорданско семейството.

Чувството на неудовлетвореност на Дажани обаче не е изолирано. То се усеща в целия регион. Една година след като свалянето на тунизийския лидер Зин ал Абидин Бен Али предизвика продемократични протести в повече от половината от арабските страни, търговските връзки остават сериозно нарушени. Милиарди долари в инвестиции са замразени, а десетки хиляди хора са загубили работата си . Това създава риск, който може да усложни икономическите проблеми, стимулирали избухването на протестите.

Много други арабски бизнесмени са убедени, че сътресенията обаче отключват нови възможности за частни фирми, преобръщат утвърдени интереси и отварят региона за нови участници. Томас Мироу, президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) сравнява „Арабската пролет“ с падането на комунизма в бившия Съветски блок, преди две десетилетия, заявявайки, че това може да помогне на икономиките в Северна Африка и да постави арабския свят в ситуация на безпрецедентен растеж.

"Арабската Пролет ускори една тенденция, която вече се случва: приравняването на пейзажа по много драматичен начин," казва Мустафа Абдел-Уадуд, главен изпълнителен директор на базираната в Дубай Abraaj Capital - най-големата частна фирма със собствен капитал в Близкия Изток. "Протестите предизвикаха чувство на отговорност. Хората вече не приемат използването на политическо влияние, за задоволяване на лични интереси вече", казва той.

Аднан Ахмед Йосиф е съгласен с тази теза. Главният изпълнителен директор на базирания в Бахрейн Al Baraka Banking Group - банков ислямски конгломерат с дейност в цяла Северна Африка, казва, че Арабската Пролет е оказала "незначително" въздействие върху приходите на неговата фирма миналата година. Той открива нов динамизъм в много икономики в арабския свят, където около 60% от 350 млн. души са под 25 години.

"Виждам и чувствам полъха на промяната, когато говоря с колеги банкери и бизнесмени", каза Йосиф. В Тунис новото правителство, избрано през октомври работи за създаване на работни места и открива области на икономиката за свежи инвестиции, казва Йосиф. Миналия месец тунизийският парламент одобри 7,5% ръст в разходите в бюджета на правителството за 2012 спрямо предходната година. Семейството на Бен Али притежаваше активи в много сектори като телекомуникациите, медиите и банковата система. Сега тези области предлагат нови възможности. Йосиф сподела, че Baraka е подала заявление да отвори два нови клона в Тунис, с което ще се увеличат на 12. В Египет и други страни, банкерите се чувстват по-свободни да отпускат заеми без политическа намеса, каза той. Либия се движи в посока на облекчаване на строгите ограничения също. Нови възможности за ислямско банкиране се отварят и в други страни, в това число Мароко и Оман.

"Очаквам ролята на частния сектор, която в миналото беше задушавана от правителствата да расте в идните години, като промяната носи по-голяма конкуренция и откритост", казва Йосиф.

Прогнозите на Международния валутен фонд, анализирани от „Ройтерс“, показват, че шестте арабски страни, преживели най-сериозните безредици - Бахрейн, Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен са загубили около 50 млрд. долара от продукцията си миналата година или 11% от общите си приходи за 2010 г. Египет може би е загубил около 10 млрд. долара, а МВФ прогнозира, че икономическите резултати на Либия са намалели наполовина до 35 млрд. долара. Всяка друга арабска икономика в Северна Африка и Източното Средиземноморие е била засегната до известна степен.

Цифрите вероятно подценяват щетите. Много правителства се борят да задържат социалните вълнения като са увеличили разходите за заплати, храна и енергийни субсидии. Египет е изправен пред рискове от суверенна дългова криза и криза на платежния баланс през тази година. Правителствените разходи по заеми се качват, тъй като чуждестранните инвеститори излизат от региона, принуждавайки го да разчита на местни банки, за да финансира бюджетния си дефицит. Дори Катар, богато емирство в Персийския залив, който избяга от политически катаклизъм беше засегнат. Дажани заяви, че Катар планира да използва неговата фирма за внос на поне 400 000 тона циментов клинкер. Сделката е почти една трета от прогнозирания внос на Катар на материала през 2011 г.

"Арабският свят е нашия традиционен пазар, той не е Индонезия или някъде другаде, защото арабите са нашите традиционни клиенти тук в продължение на 20 години", казва Дажани.

Несигурността и политическата несигурност продължават да възпират инвестициите.

"В Египет хората си казват: ще изчакаме да видим какво ще се случи утре", казва Дажани. Няма да има бързи решения. Два от най-големите икономически проблеми в арабския свят са високата безработица сдред младежите и неравномерното разпределение на богатството.

Арабските страни ще трябва да генерират 51 млн. нови работни места до 2020 г. за усвояване на работната сила, според доклад на ООН, публикуван през 2009 г. Младежката безработица в региона е средно повече от 23 на сто, казва Международната организация на труда.

Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР казва, че необходимостта да се генерират огромен брой работни места, прави положението в арабския свят по-трудно в някои отношения от предизвикателствата, пред които бившия съветски блок беше изправен пред две десетилетия.

"Имаше по-равномерно разпределение на богатството в съветската икономика и безработицата не беше толкова висока", заяви Берглоф.

Арабските правителства сега говорят за необходимостта от "ол инклузив" модел на икономически растеж, който ще създаде работни места и ще позволи повече хора да споделят просперитета. Това може да включва по-добро образование, по-големи инвестиции на държавата в транспорта и здравеопазването и по-прогресивни данъчни системи.

"Правителствата се опитват да запълнят всички дупки и по някакъв начин да спрат кървенето. Това е всичко, което се прави за стабилизирането в момента", казва Берглоф.

Високите цени на петрола обаче поддържат силно икономическо ядро ​​в арабския свят. В Персийския залив миналата година, производителите на петрол са харчили повече, за да си купят социална стабилност чрез социални схеми и инфраструктурни проекти. Саудитска Арабия, например, обеща 67 млрд. долара, за да построи 500 000 домове.

В стремежа си да запази мира Саудитска Арабия дава дизелово гориво на Йемен.

МВФ прогнозира икономически растеж в Близкия Изток и Северна Африка от 3,6% през 2012 г., малко по-малко от 4-те процента миналата година. Ръстът в Египет се очаква да нарасне само с 1,8% тази година, например, а растежът в Сирия и Либия може да бъде задушен, ако вълненията продължат.

Абдел-Уадуд е сред тези, които виждат възможности. „През последните 30 години, казва той, бизнеса в целия арабски свят бе доминиран от две групи: държавната собственост в големите фирми и старите семейства с контакти, които често включваха правителствени служители и политици. Основният проблем не беше корупцията. Той бе, че бизнес средата не предлага еднакви възможности за новите фирми“.

"Нека да дадем тръжни процедури за пример", каза той. "В миналото почти всички компании, идваха от определени семейства, така че беше ясно, че проектът ще отиде в такава фирма. Сега това е нещо от миналото, дори и в Персийския залив“.

"Преди, ако министърът ми звъннеше и ми кажеше: Аднан направи това за мен, аз можех да кажа "Това е министър, който може да навреди на банката или да създаде проблеми за мен по толкова много други начини, че е по-добре да си затворя очите“. "Но сега, ако дори премиерът ми звънне и ми каже да го направя, аз ще му кажа: Прости ми, но няма да го направя. " Защо? Защото възгледите са се променили и сега има хора, които питат и всяко късче информация вече не може да бъде скрито", казва Йосиф.

Мароко отдавна засили регулаторните органи за защита на конкуренцията. Синдикатите в Арабския свят също са във възход.

По-високите заплати, може да навредят на конкурентоспособността, разбира се. Но чрез намаляване на неравенството и стимулиране на потребителските разходи, те също биха могли да ускорят растежа, да го повдигнат на годишни нива от 6% или повече, които икономистите смятат, че са необходими за решаване на проблема с безработицата в арабския свят. На теория, по-богатите работници може да предизвикат скок на търсенето на потребителски стоки и на свой ред в местното производство.

Някои международни компании вече се ориентират към региона. Миналия месец Coca-Cola Co. финализира преговори да купи дял в компанията за напитки от Саудитска Арабия Aujan Industries за $ 980 млн., описвайки го като най-голямата инвестиция от мултинационална фирма в сектора на потребителските стоки в Близкия изток.

"За вбъдеще, включително близко бъдеще - ние оставаме силно оптимистично настроени за перспективите за растеж на региона и обещаваме да правим бизнес тук", каза говорителката на Coca-Cola. "Този регион преживява демографски преднина – младежите.", допълва тя.

"Факторът страх беше разрушен", казва Дажани. "В днешния свят на комуникациите имат способността да са мощен инструмент." Той остава оптимист, като смята, че поръчките от Либия, която се възстановява от войната ще са основни за неговата компания.

Източник: "Ройтерс"

*Заглавието е на редакцията на "Мениджър Нюз"