Кристин Лагард: Рисковете пред световната икономика се увеличават

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард призова за по-силни действия от страна на отделните правителства в подкрепа на растежа и предупреди, че ще има нарастване на рисковете пред световната икономика, ако не бъдат взети решителни мерки.

Глобалната икономика не е в криза, но проблемът е в растежа, който е прекалено слаб за твърде продължителен период от време, посочи Лагард в лекция пред Университета „Гьоте” във Франкфурт. Според нея възстановяването след глобалната финансова криза през 2007 - 2009 година остава твърде бавно, твърде крехко, като нарастват рисковете за неговата устойчивост.

„Нека да е ясно, налице е загуба на растежния възходящ импулс. Въпреки това, ако политиците успеят да се изправят пред предизвикателствата и да действат заедно, общите положителни ефекти върху глобалното доверието и върху икономиката като цяло, ще бъдат значителни”, посочи Лагард.

Нейното изказване е факт само две седмици преди финансовите министри, централните банкери и други висши политици от 188-те страни-членки на Фонда да се съберат във Вашингтон за т.нар. „Пролетна среща” на МВФ и на Световната банка, на която да направят оценка за здравето на световната икономика.

Докато икономическото възстановяване в САЩ набира постепенно скорост и някои от развиващите се пазари като Мексико се развиват добре, шефът на МВФ предупреди, че растежът в Европа и Япония е голямо разочарование, докато забавянето на китайския растеж е навредил на страните - износителки на петрол и на други суровини, включително Бразилия и Русия.

За да се противодейства на тези насрещни ветрове, Кристин Лагард призова за ускоряване на структурните икономически реформи, увеличаване на фискалната подкрепа и продължаване на стимулиращата нисколихвена парична политика. В тази връзка шефът на МВФ отправи за пръв път и по-конкретни отделни препоръки.

Според нея по-висока минимална заплата, разширяване на данъчните кредити за работещите бедни и подобряване на семейните помощи биха могли да повишат работната сила в САЩ. В същото време Лагард препоръча страните от еврозоната да прилагат по-добри политики за обучение и трудови умения, което ще помогне за намаляване на безработицата сред младите хора, посочва БНР. Тя призова за по-големи инвестиции в европейската инфраструктура и за иновации.

Управляващият директор на МВФ подчерта, че икономическият растеж в САЩ е все още относително слаб, отчасти поради по-силния долар, докато в еврозоната се наблюдава задълбочаване на проблемите, причинени от ниските инвестиции и високата безработица, отчитайки, че слабият финансов баланс натежа върху растежа.

Тя призова и за по-добри данъчни стимули, които да доведат до насърчаване на инвестициите за изследвания и разработки, както и по-големи по размер публични разходи в тази област, позовавайки се на изследвания на МВФ, показващи, че увеличение на разходите за изследвания и разработки с 40 на сто могат да доведат до увеличаване с 5% на БВП в рамките на двадесетгодишен период. С оглед на текущите ниски разходи това ще изисква малък фискален разход в размер на около 0,4% от БВП, допълни Кристин Лагард.

Страните с висок и все още растящ дълг и тези с повишаващи се разходи за обслужване на заемите следва да се стремят към допълнителна фискална консолидация, отбеляза шефът на МВФ.

Относно развиващите се пазари тя призова съответните правителства да съкратят субсидиите за горивата и да повишат социалните разходи.

Кристин Лагард също така оцени последния мащабен пакет със стимулиращи мерки на ЕЦБ като действие, което е подобрило икономическото доверие, съвместно с решението на Федералния резерв да забави темпото на повишение на американските лихви през настоящата година.

Политиките на отрицателни лихви в Европа и Япония има нетен позитивен ефект върху глобалната икономиката, отбеляза Лагард, но подчерта, че трябва да се следят внимателно страничните ефекти от нестандартните парични политики, провеждани от централните банки. Тя също така предупреди, че паричната политика повече не може да бъде алфата и омегата на икономическото възстановяване, препоръчвайки правителствата да предприемат спешни мерки в подкрепа на растеж.

Коментарите на Лагард са, след като МВФ публикува своя последен доклад за стабилността на глобалните финансови пазари. В него Фондът посочва, че глобалната тенденция на по-тесни търговски връзки и нарасналата пазарна интеграция вече допринасят в по-голяма степен за разпространяване на негативния заразен ефект върху пазарите на акции и в частност от развиващи се пазари към силното развитите икономики.

Разпространението на ставащото в Китай към останалите развиващи се пазари ще нараства през следващите няколко години, посочи представителят на МВФ Гастон Гелос.

От своя страна големите нововъзникващи пазари, начело с Китай, са все по-склони да разпространяват страхове и към останалите водещи световни борси, причинявайки слабо представяне на пазарите на акции в САЩ и в останалите силно развити икономики, допълни той.

Според последна оценка на МВФ негативният ефект от поведението на развиващите се пазари върху развитите икономики е нараснал с 28% от глобалната финансова криза през 2008-а година насам. В същото проучване на Фонда се отбелязва, че цели 80% от движенията на пазарите на акции на национално ниво през 2015-а година са зависели от състоянието на останалите фондови борси, като през 1995 година тази зависимост е била около 50 на сто.