Къде отиде нация техническа?

Там, където иновациите и високите технологии са чужда дума; където науката е забила поглед в собствения си пъп поради липса на пари, а бойлерът се оказва най-високотехнологичния продукт за износ: Там е България! Това пише „Дойче веле” в свой коментар.

Едва 3 % от българския износ може да се нарече високотехнологичен. България изостава осезаемо по темпове на въвеждане на иновациите и високите технологии не само в Европейския съюз, но и спрямо балканските си съседи. А заради лавината от евтини китйски и индийски стоки конкурентоспособността на традиционния български експорт непрекъснато пада. Това са част от заключенията в доклад на Световната банка, озаглавен: ”Как научните изследвания и иновациите да заработят за България?”.

Експортната кошница на българското стопанство е пълна с добре известни и отдавна познати на света продукти, полуфабрикати и суровини с ниска принадена стойност. България, която разчита на износа си /делът му достига 60 на сто от брутния вътрешен продукт на страната/, не може да си позволи да загърби иновациите и новите производства.

Абсолютно неконкурентноспособни

Точно това обаче се случва в българската икономика, се казва в документа. Той потвърждава и други сравнителни изследвания, според които България е на последното място по конкурентоспособност в ЕС. А по показателя „иновативност” страната, чийто народ някога се кичеше със славата на "нация техническа", днес заема 91-то място сред 142 страни, изоставайки дори и от някои държави от Третия свят.

Нещата стоят зле и по отношение на ефективността на финансовия и трудовия пазар, на състоянието на инфраструктурата и развитието на бизнеса. По тези показатели България, образно казано, е с място сред правостоящите на последния балкон - след 75-то място нататък.

В това няма нищо чудно, след като българската държава и нейните фирми заделят 4 пъти по-малко средства за наука и развойна дейност в сравнение със средните стойности за Европейския съюз. В резултат на това търговският баланс на България остава отрицателен, в т.ч. и по отношение на десетте най-силни български търговски продукта, констатират експертите на Световната банка.

Търсете българското?

Според Световната банка най-перспективните и търсени на световния пазар български стоки са минералните горива и масла, електролитната мед, житото и зърнените храни, а също и някои изделия от желязо и стомана. Експортен потенциал имат българските лекарства, електрооборудването, някои машини, химически продукти и алуминий. Затихва търсенето на български мебели, текстил и конфекция заради острата конкуренция на производители от Китай, Индия, Бангладеш и Пакистан.

От 1990 г. насам няма никакъв напредък в разнообразяването на българския експорт, се констатира в доклада на Световната банка. Причината за това е в липсата на иновационни продукти. Едва три на сто от позициите в българската експортна листа могат условно да се определят като „високотехнологични”. От тази листа единствено изнасяните от България стоки от продуктовите групи „бойлери и машини” и „електрооборудване” имат някакъв допир с подобно определение, считат експертите на банката.

Острият проблем с недостига на пари и подготвени кадри за научни изследвания в България е свързан не толкова с липсата на донори, сред които са и европейските фондове, колкото с начина на използване на наличните ресурси. В Германия например 2/3 от инвестициите за наука се правят от частни фирми, а останалото идва от държавата.

Къде е частният сектор?

В България ситуацията е диаметрално противоположна, а делът на частните фирми в инвестициите за научни разработки и развойна дейност представлява едва 1/1000 част от БВП на страната. Тези, които изобщо го правят, са успели да увеличат персонала си през последните три години с осем процента, докато останалите български предприятия не са търсили нови специалисти, се отбелязва в доклада.

Германия може да бъде добър пример за България за така нареченото V-образно излизане от кризата. При него се залага на експортната експанзия и на щедрото финансиране на научни разработки и иновации в производството, което води до бързо и гъвкаво обновяване на експортните листи на индустрията.

Особено опасно е иновационното изоставане на България спрямо съседите й, алармират експертите. Според тях, за 5 години едва 40 % от българските фирми са въвели нов продукт или услуга, докато в Турция делът им е 44 на сто, а в Хърватия дори над 60 % . Модернизации в съществуващите производствени листи са направили 55 на сто от българските предприятия, 57 на сто от турските и 72 на сто от хърватските.