Кънчо Стойчев: Търговските вериги убиват българските продукти

За да получат място в магазина и да станат част от списъка на доставчиците на голямата търговска верига, българските производители трябва да се съобразят с „купища такси", заложени в договора. Това заяви социологът Кънчо Стойчев на форум, посветен на българското производство като фактор за излизане на кризата, предаде „Дарик“. Търговските вериги искат между 40 и 79% отстъпки от цените на стоките и това е една от причините  все по-малко български продукти да присъстват по щандовете на големите вериги, коментира той. Ако не се спре практиката на търговските вериги, българските стоки ще изчезнат почти изцяло в следващите година - две, предупреди социологът, който е и секретар на Съюз "Произведено в България".

„Търговските отстъпки, които веригите налагат на българските производители и доставчици са минимум 40 процента, а има и членове на съюза, които донесоха фактури и доказателства за 60-65 процента, 68 на сто, рекордът е 71%. Тук въпросът е простичък: има ли такава икономическа дейност в областта на производството, особено в хранително-вкусовата индустрия, преработвателната индустрия в хранителния сектор, която да има такава норма на печалба? Няма! Когато влезем в магазина и купим пакетче българско масло за лев, а не пакетче немско за лев, 20 стотинки от българското масло, остават за нас под формата на ДДС, друг е въпросът как политиците, които избираме, харчат този бюджет, но това са наши пари. 10% остават под формата на данък печалба и отново остават в нашия общ бюджет за здравеопазване и образование. И освен това се създават работни места. И по линия на социалните осигуровки, които работодателят плаща на работниците, поне още 20 стотинки остават в нашия джоб. Тоест от масло за левче 50 стотинки остават в страната. От немското масло цялото левче си отива там, за Ханс и Жан. Поради тази причина Ханс и Жан имат 3000 евро заплата, а нашият човек има 300 евро заплата", обясни Стойчев.

По думите му от повече от година са предложени промени в Закона за защита на конкуренцията, с които се въвежда понятието „злоупотреба със значителна пазарна сила", но те не са придвижени от правителството.