Лошата работа вреди на ума повече от безработицата

Нивата на безработицата остават високи в много точки на света. Хората, които си търсят работа, често са обезкуражени и се съгласяват на първата възможност, която им се предлага, защото се чувствтват непълноценни вкъщи и искат да си върнат ежедневието на общуване и ангажираност. 

Скокът на нова работа с лоши условия, която кара човекът да се чувства зле, обаче може да бъде много по-вреден за умственото здраве, отколкото продължаването на болезнения период без работа, отбелязва health.com.

Ново австралийско проучване сочи, че някои видове работа въздействат по-зле на умствените процеси от безработицата. Изследването опровергава популярните изводи от проучвания, които показват че ако си без работа си изложен на по-голям риск за умственото здраве, отколкото ако се занимаваш нещо, което не те удовлетворява. В проучването, което обхваща повече от 7000 австралийци в период от 7 години, безработните се оказват в общ план по-спокойни, по-щастливи, по-малко депресирани и изнервени след като си намерят работа, отколкото тези с прибързан компромис на новата позиция. 

„Преходът от безработица към лоша работа изключително вреди на умственото здраве и всъщност е по-пагубен за него, отколкото продължаването на безработицата” твърди авторът на изследването д-р Питър Бътъруърт. Той и екипът му проучват годишните резултати и мненията на хора, които са били безработни и след това са наети.

Кадрите, които са си намерили работа и оценяват новата си служба „добре” имат значително подобрение на умственото здраве. За разлика от тях, новоназначените, които се чувстват претоварени и несигурни в новата служебна обстановка, които чувстват, че са се съгласили за по-малко пари, отколкото заслужава трудът им и не са управлявани от мениджърите на средно ниво в йерархията достатъчно добре, отбелязват рязко влошаване в психическото състояние на ума, както и нарастващи симптоми на депресия и безпокойство. Дори тези, които не могат да си намерят работа по-дълго са психически по-добре.

„Последното откритие е поразително”, смята д-р Бътъруърт. „То създава съпротива на общото разбиране, че всяка работа предлага психологически ползи на хората след деморализиращия ефект от безработицата”, казва той.

Въпреки че при някои определени видове занимания, като например работата в телефонни центрове, е по-вероятно да възникне потиснатост, работната среда като цяло оказва много по-голям ефект от вида на самата работа и от това какво човекът прави.

Мениджърите са с особено значение за здравето, себеоценката и възприятието на служителите, сочат още данните от проучването. Лошите шефове са един от най-големите двигатели на нещастието. Стресът в работното място може да дойде от тях в много от случаите.

Специалистите смятат, че здравословните условия на работното място вече не трябва да се ограничават само в разбирането за сигурност в служебната среда, липса на вредни вещества, инструктаж и редовен брой почивки. Освен това те трябва да включват и позитивна психологическа среда.