Малките избори, които определят живота ни

Преди години правих научно изследване за баланса между работата и личния живот на академични физици. Не е изненадващо, че най-успешните медицински преподаватели в групата ми в повечето случаи бяха разведени и отчуждени от децата си. Естествено, никой от тях не е избрал съзнателно да жертва семейството си в името на напредъка в кариерата. Вместо това, те са направили стотици малки компромиси през годините - например, да останат до късно в лабораторията, вместо да отидат на училищен концерт на децата си. Това е натрупването на тези малки избори, които постепенно взимат връх в живота ни.

Спомних си за това, когато чух преди няколко месеца, че Джеф Киндлер внезапно е подал оставка като изпълнителен директор на Pfizer, защото работата пречи на личния му живот. Сигурно е имало и други причини, за които може и да не научим никога. Киндлер е предан на семейството си и в същото време през последните 4 години работеше усилено за успехите на компанията си, докато не е осъзнал, че повече не може да върши и двете.

Въпреки че това не е толкова драматично, всички ние се изправяме пред такива избори всеки ден. В книгата си „Изключителните” Малкълм Гладуел прави заключението, че са необходими 10 хил. часа упорита работа, за да се постигне майсторство в дадена област. Единственият проблем, е че когато мениджърът се движи нагоре, всяка нова роля е различна от предишната. Следователно, постигането на майсторство изисква допълнителни часове работа.

Въпреки това повечето от нас не мислят за това колко много енергия, време и усилия сме готови да инвестираме, за да постигнем баланс между личния и професионалния ни живот. Всеки ден правим незабележими избори как да прекараме времето си. Да останем ли до късно в офиса, за да отхвърлим повече работа или да се приберем да вечеряме със семейството си? Да отлагаме ли почивката си постоянно, или да се насладим на времето си? Да се откажем ли от един уикенд, за да се справим с кризата или да изпълним плановете си?

На всички тези въпроси няма правилен отговор и всеки избор е оправдан. Но по-голямата част от тези решения градят моделът, по който върви живота ни. Ако има поука от моето изследване и от историята с Киндлер, то това е, че трябва да сме по-съзнателни в търсенето на алтернативите на личните и професионалните успехи. Вместо да контролирате всяко малко решение, създайте свой собствен контекст: Какъв баланс искате да намерите между работата и личния си живот?

Рон Ашкинс за Harvard Business Review