Митът за липсата на умения или защо фирмите продължават да не назначават

Митът за липсата на умения или защо фирмите продължават да не назначават

Мнозина сред западните наблюдатели се чудят защо въпреки слабите белези за възстановяване след глобалната криза от 2009 г., печелившите европейски и американски компании не назначават хора. Една от най-загадъчните истории след края на Голямата рецесия е свързана с твърденията на фирмите, че не могат да открият качествени кадри. Въпреки че милиони хора с най-разнообразна квалификация и умения останаха без работа.

В Щатите беше направено проучване, което показва, че грубо, около половината от работодателите съобщават за проблем при запълването на свободните или освободени работни места. Така се заговори за т.нар. липса на умения – празно петно във веригата на пазара на труда, според тези, които назначават.

Едно от първите неща, които правят впечатление във връзка с него, е фактът, че работодателите не назначават квалифициранете хора, които кандидатстват, защото получават отказ, когато съобщят предложенията си за заплата. Това обаче не е свидетелство за недостиг на умения.

Истинското ядро на проблема с нежеланието на компаниите да назначават може би се корени в нещо друго. В Америка гореспоменатото проучване отчита, че 15% от мениджърите са заявили, че нежеланието им да ангажират нови хора е свързано с липсата на необходими умения в тях. Което между другото всички ние разбираме като липса на необходими познания у кандидата. И след това мениджърите са пояснили, че основният недостатък при повечето кандидати е, че човекът няма опит точно за конкретната позиция.

Работодателите не търсят да назначат завършили университета кадри, които навлизат в кариерата. Търсят само опитни хора, които могат да допринесат незабавно към дейнсотта на фирмата, ако може без никакво обучение и без губене на време за старт. Това тяхно желание е напълно разбираемо, но единствените хора, които могат да им бъдат полезни в този смисъл са само тези, които са вършили същата работа по-рано.

Освен това, днес често се изисква набор от умения, които непрекъснато трябва да се променят и усъвършенстват и които много скоро може да бъдат абсолютно ненужни, дори след като са били овладяни от човека до съвършенство.

Любим пример на Питър Капели, автор на сп. „Тайм“, е обява за работа в Америка, в която се търси оператор на машина за производство на памук – не много висококвалифицирана работа, но се изискват специални особености: "да е демонстриран предишен успех" в оперирането на машини за производство на памук. Най-извратената проява на този подход се състои в това, че много работодатели сега не искат да приемат документи от кандидати, които сравнително дълго са останали без работа, защото смятат, че уменията им с времето са закърнели.

Друг начин да бъде обяснена изложената по-горе ситуация е свързан с това, че работодателят не иска да предложи каквото и да е обучение на служителя, който постъпва на работа. И дори не му дава време да навлезе в скорост.

Освен това, много от фирмите в момента не назначават, защото ръководителите им в продължение на дълго време не избират хората, които идват да кандидатстват за позицията, надявайки се, че при толкова много търсещи работа ще се намери някой друг, още по-добър и по-квалифициран и той ще се появи. Достига се до там, че по време на интервюта за работа, хора са питани дали освен експерт в областта на човешките ресурси нямат също познания и опит в маркетинга, издателския бизнес, управлението на проекти, счетоводството и финансите. Когато казват на работодателя, че ще му е много трудно да запълни една такава позиция, той отговаря „да, но искаме правлиният човек“. И се приключва.

И още: друг фактор, който допринася за усещането за недостиг на умения се състои в това, че много работодатели сега използват софтуер, за да обработват подадените до тях документи. Това се случва в САЩ. Системите са допълвани от строг процес на сканиране, за да се намери теоретично перфектният кандидат. Много от тези системи например сега питат хората са потенциалната заплата, която очакват, и автоматично отписват тези, посочили сума, по-висока от зададената от работодателя. Това трудно би могло да бъде наречено проблем с липса на квалифицирани кадри.

Случва се ситуация, която далеч се разминава от състоянието на пазара на труда преди поколение. Тогава фирмите редовно назначаваха току-що завършили студенти и бяха готови да ги снабдят с почти всички техни умения. Стажантските програми даваха начини младежите до много голяма степен да се отплатят за обучението си. Сега, работодателите очакват университетите да образоват младите хора така, че на излизане те вече да имат почти всички необходими умения. За тази цел обаче те трябва да работят по отблизо с институциите за висше образование, за да развият кандидатите, от които се нуждаят.

По материал от сп. "Тайм"

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ