Можем да бъдем модерна енергийна държава

Ако отворите сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и кликнете на първия документ за цени на електроенергия, който ви попадне, ще прочетете - ако четете злонамерено и избирателно или просто некомпетентно, - че цената за електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” е 15,30 лв./МВч, а цената на електроенергия от фотоволтаични централи е 760,48 лв./Мвч. С други думи, соларната енергия излиза 50 пъти по-скъпа от атомната!

ДКЕВР не си е направила труда да сложи на сайта си добре подредена и разбираема информация за един от най-парещите за българина въпроси – кой колко за каква енергия плаща. И на кого. За жалост, и фотоволтаичният сектор до ден днешен не успява ясно да обясни за какво става дума. Ветрогенераторният сектор е малко по-ясен по тези въпроси. Другите възобновяеми сектори пък съвсем ги няма.

У нас има едва 2-3 изследователски организации, които се занимават с енергетика, но на които бъдещето на ВЕИ сектора не им е особен приоритет. И така анализът на ВЕИ остава в ръцете, и най-вече в устите, на националната аналитична институция на Ганкиното кафене. Там се генерира популярната представа, че атомната енергия струва 40 лв., а соларната 800 лв. Истината е много, ама много по-различна от енергийния фолклор.

Вярно е, че в началото на подкрепата на възобновяемия сектор, след приемането на Законa за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата през 2007 г., бяха определени високи цени, гарантирани на доставчиците за по 12-20 години. Вярно е, че се появиха пъргави спекуланти на пазара. И сигурно някои от тях ще спечелят повече пари, отколкото е морално приемливо. Те няма да се напечелят, защото са поели голям риск, което би било оправдано, а защото са се промъкнали през бюрократичните лабиринти на момента. Договорите с много високи изкупни цени обаче са първите договори, после изкупните цени спадат. Тези договори покриват инсталации, чиито компоненти са много по-скъпи, отколкото са цените днес, просто защото технологиите поевтиняха драматично. Повечето договори са с по-ниски изкупни тарифи. Държавата и всичките й ангажирани институции нямаше как да знаят, че цените на фотоволтаичните панели ще се сринат за 3-4 години. Сходна история се разигра в Чехия, Великобритания, Испания и ред други страни.

Юлиян Попов, целият текст във февруарския брой на „Мениджър”