Море, плаж и... милиарди

Парите знаят къде могат да си "лежат" необезпокоявано и да се умножават. Редица малки островчета със странни имена доскоро бяха "тих пристан" за капитали с неясен произход, кометира "Дойче веле". От ЕС искат промени. Дали нещо ще се случи?

Доскоро отвъдморските територии на Обединеното кралство бяха идеални дестинации за богаташи, които искат да икономисат данъци. Но краят на този данъчен рай се задава, защото ЕС иска държавите от Общността да осигурят финансова прозрачност и за своите прилежащи територии.

През 1586 година е регистриран първият британски посетител на Каймановите острови - мореплавателят сър Франсис Дрейк. Тогава по лазурните плажове се разхождали главно костенурки. Днес Каймановите острови привличат не само туристи, но и данъчни бежанци.

Столицата Джордж Таун, с население от едва 27 000 жители, е сред най-големите финансови центрове на света, защото гарантира на платежоспособните клиенти пълна конфиденциалност на ниски цени. Приютилите се в този доскоро тих пристан за "сиви капитали" сега имат поводи за притеснение. Британският финансов министър Джордж Озбърн оповести, че финансови средища като Каймановите острови, Бермудите и британските Вирджински острови ще обединят усилията си с държавите-членки на ЕС, за да противодействат на данъчните измами.

Симбиоза с лондонските банки

Европейският съюз иска да сложи край не само на укриването на данъци, но и на някои легални методи за избягване на данъчно облагане. Затова Съюзът вече изисква от отвъдморските територии на Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия и Испания да предоставят информации за притежателите на банкови влогове и техните сметки.

Озбърн пръв се осмели да постави под въпрос бизнес-модела на отвъдморските територии. Каймановите и Вирджинските острови, Бермудите, както и островите Търкс и Кайкос са исторически останки от Британската Империя. Английската кралица е държавен глава на тези земи, независимо че имат свои автономни правителства. През последните десетилетия там процъфтя финансовата индустрия, най-вече благодарение на тясната връзка с Лондон и неговия банков сектор.

Някои дори говорят за симбиоза с лондонските банки. Банкерите от Острова прехвърлят солидните си бонуси и хонорари към финансови крепости, далеч извън обсега на властите. Олигарси милиардери, заселили се край Темза, управляват бизнеса си с фирми „пощенски кутии” в Карибския басейн, а големи корпорации като Гугъл, Старбъкс и Амазон плащат данъци, които съпоставени с бизнеса им изглеждат нереалистично малки.

В началото на април „Офшорлийкс” разказа за потайните пътища, по които богати криминални фирми, тип „пощенски кутии” укриват своите реални активи, за да не плащат данъци. От същия източник стана ясно, че приблизителният обем на развихрилата се паралелна икономика възлиза на близо 32 трилиона щатски долара. Това са пари, които не са попаднали в националните хазни.

Великобритания търси пари

А техният недостиг се чувства остро и в самата Великобритания. Островът е изправен пред най-тежката икономическа криза от Втората световна война насам. За англичаните тя е свързана с безработица и лишения. Нуждата от затягане на коланите в социалната, здравната и образователната сфера вече е болезнено очевидно. „Всеки трябва да даде своята лепта”, заяви министърът на финансите Осбърн и добави: "Не може да се обвиняват гражданите, вложили парите си в някой данъчен оазис, а банкерите и олигарсите да остават необезпокоявани."

Евродепутатът Маркус Фербер призова Европейската комисия да стане инициатор на по-активен обмен на информации за данъкоплатците във всички държави на Общността. Евродепутатът от партията на Зелените Свен Гиголд предлага във всички държави да се изготви и публичен търговски регистър, с който да се изясни собствеността на фирмите, функциониращи като „пощенски кутии”.

Тези фирми често са част от изключително добре премислени схеми за укриване на данъци. Толкова находчиви, че едва ли има някой, който да е в състояние да каже, кой точно се облагодетелства от тях. В резултат на това се е създала глобална сенчеста икономика, неподвластна на какъвто и да е демократичен контрол.