Нечувано: Работодатели искат Facebook паролите на кандидати за работа

Когато Джъстин Басет отива на интервю за нова работа, той очаква обичайните въпроси за опит и референции. Затова остава поразен, когато интервюиращият го иско нещо друго: дайте ни Facebook потребителското си име и парола, пише Yahoo.

Басет, статистик от Ню Йорк, точно приключва с отговорите на въпроси, свързани с характера му, когато интервюиращият се обръща към компютъра си, за да намери Facebook страницата на Басет. Но той не може да види личната информация в профила му. Тогава се обръща и моли за паролата и мейлът му, за да влезе вътре.

Басет отказа и оттегля кандидатурата си, с мотива, че не иска да работи за компания, която ще търси такава лична информация. Но тъй като пазарът на труда все още се възстановява твърде бавно, други кандидати за работа ще бъдат изправени пред същия въпрос от бъдещите си работодатели и някои от тях най-вероятно няма да могат да си позволят да кажат "не".

В усилията си да опознаят кандидатите, някои компании и правителствени агенции отиват далеч отвъд профилите в социалните мрежи.

"Това е като да поискаш ключовете от къщата на някого", казва Орин Кер, професор по право в университета "Джордж Вашингтон" и бивш федерален прокурор, който нарича постъпката "нечувано нарушение на неприкосновеността на личния живот."

Всичко това повдига въпроси относно законността на тази практика, която също е във фокуса на предложеното законодателство в Илинойс и Мериленд, които би трябвало да забранят държавните агенции да искат достъп до социалните мрежи.

Вече стана обичайна практикта мениджърите да разглеждат публичните профили във Facebook и Twitter, за да научат повече за кандидатите за работа. Но много от потребителите, особено във Facebook ограничават достъпа до информацията в профила си и я правят видима само за определени хора от приятелите си.

Компаниите, които не питат за пароли, са предприели други стъпки като карат наетите хора да подпишат споразумение, с което се задължават да не говорят негативно за компанията в социалните мрежи.

Искането на паролата на кандидатите е по-разпространено сред държавните агенции, особено тези, които търсят да запълнят позиции в правоохранителните органи като полицаи или диспечери.

През 2010 г. Робърт Колинс се връща към работата си като охранител в Министерството на обществената сигурност след дълъг отпуск по семейни причини. По време на интервюто за работа той е бил помолен да предостави потребителското си име и парола, като се предполага, че така агенцията може да провери евентуланата му принадлежност към криминални банди. Той бил поразен от искането, но го направил.

"С тази работа трябва да храня семейството си. Аз трябваше да кажа „да“, спомня си той. "За мен, това е агресивен подход. Мога да оценя желанието на компаниите да научат повече за кандидата, но все пак това е нарушаване на личната неприкосновеност, на личния живот на хората", казва Колинс.

До миналата година, град Боземан поддържаше дългогодишна политика да иска от кандидатите за работа техните пароли и имейл адреси за социалните мрежи. От 2006 г. насам, Маклийн Каунти, Илинойс е една от общините, която моли кандидатите да се вписват в социалните мрежи по време на интервю, за да бъдат проверени. Главният заместник на шерифа Ръсти Томас защити практиката, заявявайки, че кандидатите имат право да откажат. Но никой не е правил така. На въпроса какъв вид материал би могъл да застраши перспективите за работа, Томас казва, че "това зависи от ситуацията", но може да включва "неподходящи снимки

Даването на парола за Facebook нарушава общите условия за използване на тези сайтове, но няма реално правно определение. Експертите казват, че законосъобразността за искането на такава информация остава мътна. Министерството на правосъдието смята за федерално престъпление да влизете в сайт за социални контакти в нарушение на общите условия на услугата, но такива нарушения не са преследвани от закона.

Лори Андрюс, професор по право в колежа „Чикаго-Кент“, специализиран в интернет неприкосновеността на личния живот, настоява за правно преследване на такива практики, дори и когато става въпрос за доброволно предоставяне на достъп до социалните си сайтове. "Доброволното даване на парола е принуда, ако имате нужда от работата", заявява Андрюс.

Нюйоркчанинът Басет смята себе си за късметлия, че е в състояние да откаже да даде паролата си и да търси работа на друго място.

"Мисля, че молбата за идентификационни данни за вход в профила е регресивен", казва той. "Ако трябва да се сложите храна на масата за трите си деца, не можете да си позволите да откажете", казва той.