ТРАЙНА/// Чертата, която лидерите погрешно смятат за слабост
Склонни сме да се възхищаваме на бизнес увереността. Сигурността продава, а силните, шумни мнения привличат внимание. Лидерите често биват възнаграждавани, когато създават впечатление, че знаят отговора на труден въпрос, дори ако най-доброто нещо, което могат да направят в случая е да кажат: „Може би греша“. Скромността, в сравнение с това, има не особено впечатляващ брандинг.
Свързваме скромността с проява на уважение или тихо отдаване на заслуги на всички останали. Това е качество, на което много хора се възхищават, но малко считат за предимство в бизнеса.
Итън Уилис, чиято нова книга „Humble Power“ е бестселър на USA Today, обаче смята, че разбираме скромността погрешно. Уилис, който е експерт по лидерство, предприемач и бивш съавтор с Кен Бланчард на „The One-Minute Entrepreneur“, е прекарал няколко десетилетия в изучаване на разликата между скромността и егото.
Скромността не е слабост
Заключението на Уилис не е, че увереността е проблем, а че скромността може да направи увереността по-точна и това може да доведе до по-полезни резултати в нашия бизнес, общност и личен живот.
„Скромността не е слабост“, казва той. „То е умножител на нашите силни страни.“
Уилис твърди, че увереността и скромността не са противоположности. Увереността казва: „Знам какво мога да направя.“ Скромността е еквивалентът, който добавя: „И знам, че има неща, които не знам.“ Тук започват конкурентните предимства, които позволяват на ефективните лидери да имат значително влияние на работното място.
Егото прави умните хора по-малко точни
Една от най-интересните идеи в изследването на Уилис е, че егото не само прави хората неприятни; то също така изкривява информацията, която са готови да приемат. Когато нашата идентичност се обвърже с „да бъдем прави“, противоречивата информация вече не изглежда полезна. Тя се усеща като заплаха и тогава цялото критично мислене излиза през прозореца.
Уилис казва:
„Обратната връзка се превръща в информация, а не в критика – и тогава нашата идентичност вече не е обвързана със защитата на това, в което вече вярваме.“
Още по-хубаво е, че това е оперативно предимство за предприемачите и лидерите, особено когато пазарите, клиентите и технологиите се променят с бързи темпове.
А с изкуствения интелект на преден план, експертизата, която е помогнала на един лидер да успее вчера, може да стане опасна, особено когато убеждава днешния визионер, че не е останало нищо важно за научаване.
Държането на егото под контрол прави компаниите по-силни
В интервю от юни 2020 г. в Tough Things First, авторът и лидер Рей Зин интервюира професор Дженифър Чапман, която ръководи Инициативата за култура на Калифорнийският университет – Бъркли. Заедно с колегите си, Чапман и екипът ѝ са изследвали 60 водещи публично търгувани компании за период от шест години. От 2014 до 2020 г. екипът ѝ се е заел да определи разликата, която положителната адаптивност прави в културата на компанията и как тя е свързана с финансовите резултати.
В началото тези компании са имали средни приходи от 36 милиарда долара всяка и са генерирали 1 трилион долара общи годишни приходи. Колективно те са постигнали увеличение на културната адаптивност с едно стандартно отклонение за шестгодишния период. Тази промяна е довела до средно увеличение на допълнителните приходи от приблизително 5 милиарда долара (увеличение от над 14%) на компания. По подобен начин, през 2015 г., изследване на Ейми Й. Оу и сътрудници, озаглавено „Имат ли значение скромните изпълнителни директори?“, показа връзка между скромността на главния изпълнителен директор, по-доброто сътрудничество между ръководството и екипа и способността за търсене на нови възможности, като същевременно се укрепват съществуващите компании. Накратко, това осигурява комбинация, свързана с по-добри финансови резултати.
Изводът на Уилис:
Скромността помага за създаването на условия за адаптация, тъй като лидерите слушат, поставят под въпрос своите предположения и създават място за по-добри идеи (както и за по-добри финансови резултати).
Скромността е добър бизнес
Скромността на работното място може да е най-силното решение за вашия маркетингов проблем. Склонни сме да си представяме скромните хора като по-малко сигурни, с по-ниски амбиции – или дори по-малко способни от колегите си. Въпреки това, както отбелязва Уилис, истинската скромност има обратен ефект. Хората, които разбират и уважават както силните си страни, така и ограниченията си, могат да действат с по-голяма увереност, защото не е нужно да доказват, че са прави, и не се изисква да се преструват, че са най-добри във всичко.
Тези лидери чувстват, че могат да поискат помощ, без да губят статус, и могат да променят мнението си, без да губят идентичност. Най-важното е, че те са готови да чуят информация, която може да не е приятна, без автоматично да я отхвърлят. Скромността може да е едно от най-недооценените лидерски предимства в бизнеса днес. Това не изисква от лидерите да се свиват и да подхождат към нещата с несигурност. По-скоро изисква от тях да спрат да третират текущите си знания като единствен отговор.
Най-силните лидери не е нужно да имат последната дума или перфектния отговор на всичко. Те се нуждаят от достатъчно увереност, за да вземат критични решения, и достатъчно скромност, за да продължат да слушат другите, дори след като са взели решения. Нищо не трябва да е непоклатимо. Смесицата от ниско его и висока скромност е рядкост, но тази магическа комбинация е това, от което се нуждаят ефективните лидери, за да запазят преднината си пред останалите.
………
Робин Д. Шулман за Inc.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.