Новите прозрения на МВФ

В продължение на десетилетия светогледът на икономистите се оформяше под влиянието на американския нобелист Милтън Фридман и основаната от него неолиберална школа. Нейните последователи възхваляват превъзходството на свободните пазари и не крият недоверието си спрямо всяка форма на държавна намеса и най-вече - спрямо формите на преразпределение в обществото.

"Наводнението издига всички кораби нагоре", гласеше тяхното послание. Казано по друг начин: икономическата политика, която не се посвещава на преразпределението, а стимулира стопанския прираст, в крайна сметка облагодателства всички, включително и онеправданите социални слоеве. Преразпределянето на материалните блага, според неолибералната теория, намалява мотивацията за работа на най-добрите и най-добре платените кадри, а това впоследствие се отразява неблагоприятно на всички.

Ползите от преразпределението

Междувременно обаче Международният валутен фонд (МВФ) във Вашингтон изглежда преосмисля някои неща в досегашното си поведение, което следваше тази стратегическа линия. Джонатан Остри, заместник на главния икономист на МВФ Оливие Бланшар, публикува с благословията на шефа си нова студия ("Redistribution, Inequality, and Growth"), в която за пръв път се представят исторически сравнителни данни от множество различни страни.

Изводът от студията гласи: преразпределението не причинява вреди и преди всичко - то не блокира стопанския прираст. Затова пък прекалено радикалните различия в доходите могат в значителна степен да навредят на растежа. Страни, в които чрез преразпределение на доходите е постигнато относително социално равенство, имат средно по-висок стопански прираст в сравнение с онези държави, в които различията в доходите са крайни.

Студията отчита необходимостта от стимули, които да карат хората да полагат усилия в работата си и да правят открития. В нея обаче се казва и друго: "Прекомерното неравенство вреди на стопанския прираст, например защото спира достъпа на определени слове от населението до здравеопазване и образование. Това води до вризв на политическата и икономическа стабилност, което пък кара фирмите да избягват инвестирането в нови проекти. В крайна сметка се стига до опасност за социалния консенсус, който е необходим, за да запази обществото способността си да реагира на евентуални шокове", пишат експертите.

Авторите в колектива около Джонатан Остри обръщат освен това внимание и на факта, че са анализирали само данните, свързани с пряко преразпределение - например чрез данъци или субсидии. Ако бъдат взети предвид и останалите разходи, предизвикващи ефект на преразпределение - като например отпускането на държавни средства за училищното образование или здравеопазването, можело да се очаква, че положителните ефекти за стопанския прираст ще са още по-големи.

Ще се придържа ли МВФ към прозренията си?

Тази диагноза предизвика истинска сензация, защото противоречи на обичайните теории и на дълбоко вкоренените класически представи за функционирането на икономиката. Винаги досега се е твърдяло, че преразпределението е вредно, дори и когато то се явява желателно по политически причини - с цел възстановяване на справедливостта.

В края на студията авторите изрично предупреждават, че не ставало дума за "конкретни напътствия за поведение в политиката", което води до мисълта, че вероятно ги е обзел страх от собствената им смелост. И все пак: с тази студия МВФ подкрепи с нови аргументи позициите на привържениците на преразпределението. Дали институцията ще се придържа към собствените си нови прозрения - например при формулирането на условия за отпускането на кредити, остава да видим в бъдеще.