Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Оманският фонд може да спаси българската КТБ
Държавният инвестиционен фонд на Оман и други акционери от българската Кооперативна търговска банка (КТБ) правят опити да стабилизират състоянието на кредитора и се надяват да съставят план в рамките на три месеца. Това съобщиха източници от фонда, цитирани от „Франс прес”.
Финансовият министър на България Петър Чобанов разговаря миналата седмица с председателя на Генералния фонд за резерви на Оман относно възможността за помощ, след като планираният спасителен заем за банката бе посрещнат с опозиция в българския парламент.
„България се съгласи да работи с акционерите за съставянето на осъществим работен план в рамките на три месеца, като заместител на варианта за национализация", заяви източникът от оманския фонд.
Оманският държавен инвестиционен фонд е потенциален ключов играч в българската банкова криза, защото притежава дял от 30% в Корпоративна банка, който закупи през 2009 г.
Контролът над банката бе предаден на централната банка на България през месец юни, след като клиентите на дружеството изтеглиха повече от една пета от всички депозити в институцията. Последвалият одит показа дейности в банката, които са "несъвместими със закона и добрите банкови практики", според централната банка. Най-големият акционер в Кооперативна банка - бизнесменът Цветан Василев, отрече обвиненията срещу себе си.
Източникът от Оман каза, че решението на проблемите на банката няма да означава непременно, че арабската държава ще инвестира още пари в нея. В предложенията е включено и намаляване на дела на Василев за сметка на средства от други международни инвеститори, съобщава БГНЕС. Друго предложение е да се укрепи Управителният съвет на банката с независими експерти. Оманският инвестиционен фонд иска да помогне за стабилизацията на Корпоративна банка заради нейната важност за българската икономика, каза източникът. "Оман вижда в България приятел. Ние сме уверени, че българското правителство и другите акционери ще работят за най-добрия изход от тази деликатна ситуация и за да отворят отново Корпоративна банка в една по-стабилна ситуация", допълни той.
Според българските власти ще са необходими около 1,5 – 2 млрд. лева за спасяването на Корпоративна банка с публични средства. Първоначално оманският фонд отпусна около 129 млн. долара за дела си в банката. Макар че Оман е страна износителка на петрол, фондът не е толкова голям като тези на по-богатите заливни държави. Активите на оманския фонд се оценяват на около 13 млрд. долара.
В интервю за в. "Стандарт" премиерът Пламен Орешарски заяви, че е по-добре да се съхрани една банка със систематично значение (визирайки КТБ - бел. ред,), вместо същата да се затвори.
„Ще ви върна към 2008 г., когато американският финансов министър Хенри Полсън отказа да подкрепи финансовия гигант "Лемън Брадърс" с аргументи от сферата на моралния хазарт, каквито чуваме и сега. Резултатът бе катастрофа не само за американската финансова система. Заразата се разпространи в целия свят. Цената бе десетки пъти по-висока от усилието да се подкрепи изпадналата в затруднение банка”, коментира Орешарски.
„Разбира се, КТБ е далеч по-скромна банка и не би оказала такъв разрушителен ефект на българската финансова система. Мисля обаче, че цената на затварянето й ще бъде по-висока в сравнение с изготвените и неприети схеми, при които жизнената част от банката продължава да работи с подкрепата на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството”, допълни премиерът.
„Общественият дебат обаче умело бе насочен към по-големите депозитори и длъжници на банката. Това няма отношение към вариантите за спасяване или затваряне на банката. Виновните, които и да са те, трябва да бъдат санкционирани, независимо дали банката получава или не подкрепа. Продължавам да мисля, че схемата за затваряне на банката е най-скъпият от всички останали варианти”, заяви категорично Орешарски.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.