Осиновяването решава проблемите на семейния бизнес в Япония

Древна практика в Япония дава решение на вековна главоблъсканица - как семейният бизнес може да оцелее, когато няма синове, които да го поемат? За традицията разказва BBC. 

Историята започва през 717 сл. Хр. Тогава японският Бог на планината Хакусан се явил насън на будисткия монах Тайчо Дайши и му казал да намери горещ извор в близкото село Aузу - днес префектура Ишикава. Дайши открива мястото и нарежда на неговия ученик Гарио Хоши да изгради къща за гости.

Хоши, от своя страна, проповядва будизъм на посетителите и осиновява негов син за свой наследник, който нарича Зенгоро. Така се ражда най-старият семеен бизнес в света, според "Книгата с рекордите на Гинес".

Оттогава, в продължение на близо 1300 години хотелът и името "Зенгоро Хоши" са се предавали на семейството в рамките на 46 поколения.

Изхождайки от тази история се появява въпросът: В страна, където синът обикновено наследява фамилното име, как винаги семейството успява да има момче? Е, има лека уловка.

"Когато имаме само момичета приемаме съпруга на дъщеря си", казва най-новия Зенгоро Хоши. "В действителност баща ми се омъжва в семейство Хоши и е приет за наследник." Това е уникален японски стил на наследяване, известен с названието "микооши". Всъщност Япония е на второ място в света най-висок процент на приемственост в семейния бизнес.

"Исторически погледнато, това се случва много по-често със семействата в западната част на Япония, където търговските фамилии се опитват да изберат най-способния наследник", казва Марико Фудживара, социолог в института "Хакундо". "Ако нямате способен син, който да успее, може би ще се опитате да намерите по-способен човек, за който да се ожени една от дъщерите ви", допълва тя. "Това е много прагматично решение за семейния бизнес, за да оцелее".

Дори и днес по-голямата част на японските компании се считат за семеен бизнес. Те включват имена като автомобилите Toyota и Suzuki, производителят на камери Canon и фирмата за соев сос Kikkoman. Настоящият председател и главен изпълнителен директор на Suzuki Осаму Сузуки е четвъртият осиновен син подред, който управлява компанията.

"Семейните предприятия, ръководени от зетове, са много по-добре в много случаи в сравнение със семейните фирми, ръководени от собствените синове", казва Ясуаки Киношита, който инвестира в японски компании. "Когато се вземе решение да се влага в публично дружество, което все още е собственост на семейството, нещата, които гледам са корпоративното управление и наследствеността", коментира той.

В Matsui Securities, например, четвъртият президент Мичио Мацуи е осиновен в семейството. Той е сменил името си. "Аз бях най-големият син на родителите си, така че малко се колебаех дали да бъда осиновен от друго семейство", спомня си той. "Но моите биологични родители казаха, че може би това е моята съдба."

Исторически погледнато обаче смяната на имената не е нещо голямо, защото много от хората просто нямат име. "Само преди 150 години хората в Япония не са имали фамилни имена, освен ако не идват от висок социален клас Самурай", обяснява социологът Марико Фудживара. "И когато човек променя името си, това е обикновено, защото му се дава ново име за чест или като награда за нещо, което е постигнал." Това става само доброволно.

В тази насока дори се развива и специален онлайн бизнес. Чиеко Дата стартира  уеб-сайт за сватовничество. В него жените търсят съпруг, който е готов да бъде приет от семейството на съпругата си. "Определено има търсене, защото раждаемостта в Япония дава на много родители дъщеря. И много мъже търсят възможности да използват своите бизнес умения извън корпоративния свят, понеже в тази икономика, изкачването по корпоративната стълбица, е много по-трудно", казва Дата.

Цунамаро Танака се регистрира в уеб-сайта на Дата през ноември. Той създава успешен бизнес, но го губи от бившата си съпруга, която е и негов бизнес партньор. Сега иска да бъде осиновен и да поеме друг семеен бизнес.

"Не виждам никакъв проблем в промяната на името на моето семейство, защото аз го виждам като прякор, даден от правителството за семейния регистър", казва той. "Уверен съм, че моите умения могат да бъдат полезни, така че ако има шанс за мен да наследя семеен бизнес и да го управлявам успешно, това би било добре за всички."

Срещал се е с шест жени през уеб-сайта, но досега не е намерил своя идеален партньор. "Гледам някаква информация за фирмите, които семействата на тези жени притежават", казва той. "Аз не се женя за техните предприятия, но все пак искам да знам." Ако се ожениш в семейство с бизнес, знаеш какво се очаква, казва социологът Марико Фудживара, която е открила в зряла възраст, че нейният дядо е бил осиновен. "Очаква се да бъдеш добър и любящ съпруг, и баща, и способен човек."

Ако тези очаквания са ясни от самото начало и бъдат изпълнени след това като взаимно изгодна бизнес сделка, фирмата може да бъде по-лесно управлявана от появила се "огнена романтика", твърди тя.