Пазете се, госпожо Меркел! Германия не е толкова силна, колкото смятате

В света започнаха да се зараждат съмнения относно германските сила и богатство, както и за способността на страната да подпомогне бавното възставовяване на Европа.

Страната е изправена пред сериозни икономически предизвикателства, смята експертът Сатяджит Дас в статия за в. „Индипендънт”. Икономическата й мощ и финансовата й сила може би са твърде надценени.

Те зависят от често критикувания фетиш на Германия към износа. Предполага се, че страната може да се разграничи от Еврозоната и да се фокусира върху новите пазари. Немският износ към европейски страни обаче съставлява около 69 на сто от общия такъв. 57% от експорта е към страните членки на ЕС.

През 2012 г. Германия отчете търговски дефицит от 27 млрд. евро с Русия, Либия и Норвегия, причинен основно от енергийния внос. Такива дефицити съществуват и с Япония (4,7 млрд. евро) и Китай (11,1 млрд. евро). Търговски излишък пък е отчетен между страната и други държави от Еврозоната (Франция, Италия, Испания, Гърция, Португалия, Кипър и Ирландия) за общо 54,6 млрд. Като цяло, общият глобален търговски излишък на Германия зависи почти напълно от износа към Еврозоната. А продължаващите проблеми в тези държави неминуемо ще се отразят на икономическото бъдеще на страната.

Успешният износ на Германия зависи много и от стойността на еврото. Ако тя продължи да се покачва заради финансовите политики на САЩ, конкурентната позиция на Германия ще се разклати. Високите цени на енергията и увеличаващите се проблеми в зараждащите се пазари също ще утежнят положението.

Забавянето на германския експорт ще има вторични ефекти. Възстановяването на икономики като Испания зависи от износа на суровини към Германия, които после се преизнасят като част от завършени продукти. Намаляването на немския износ ще нанесе силен удар върху икономическата активност на такива държави и така на свой ред ще намали търсенето на износни немски стоки в рамките на Европа.

Индустриалната мощ на Германия също е надценена. До не толкова отдавна смятахме страната за „болния човек” на Европа.

Между 2000 и 2010 г. продуктивността й скачаше едва с 0,6% годишно – около половината от средните стойности за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Въпреки реформите, пазарът за работна ръка остава лишен от гъвкавост. Немската банкова система е фрагментирана и слаба. Проблемите на държавната Landesbank са добре документирани.

Инфраструктурата на страната застарява и се нуждае от инвестиции. Цените на енергията остават високи – около 30% над тези на останалата част от континента и два пъти по-големи от тези на САЩ. А това намалява конкурентоспособността. Високата цена на природния газ (четири пъти над тази в САЩ) стопява предимството на петролно-химическата й индустрия.

Проучвания на ОИСР и на Световния икономически форум дават средни оценки на Германия по отношение на образованието, комуникационните инфраструктури, стабилността на финансовата система и бизнес средата. Държавата е на 106-о място в света като най-добро място да основеш фирма, на 31-во – за мобилен интернет, на 75-о за стабилност на банките, 127-о по показателите наемане и уволняване и 139-о за гъвкавост на надниците.

Застаряващото население засилва проблемите – там е най-високата средна възраст (45 години) в Европа. През 1970 г. броят на работещите граждани в Германия на пенсионер бе 4,1. През 2010 г. той е 3 и се смята, че до 2050 г. ще достигне 1,6 – само малко повече от най-застаряващата страна в света Япония.

Коалицията на Ангела Меркел прави малко, за да се справи с тези спешни въпроси. Тя даже се опитва да промени някои от въведените през 2003 г. реформи, дело на толкова мразения днес Герхард Шрьодер, които обаче сториха много за възстановяването на германската икономическа машина.

Каквито и да са социалните им ползи, минималната заплата и повишените пенсии ще намалят конкурентоспособността, особено в някогашната Източна Германия. Тревогите на младите работещи като цяло се игнорират. Целите за увеличен дял на възобновяемата енергия за сметка на затваряните АЕЦ ще повиши цените на електроенергията. Липсват големи инвестиционни инициативи заради строгото придържане към бюджетната дисциплина и плановете за намаляване на дълга.

Политиката на коалицията намалява и оперативната гъвкавост на Германия. Сп. „Икономист” нарече грандиозните й споразумения рецепта за „Die grosse Stagnation”.

Германия остава незащитена от продължаващите проблеми на Европа. Политиките за минималната заплата и по-високите пенсии също някак не се вписват в призивите на канцлера Меркел за затягане на коланите, отправяни към проблематичните държави от ЕС. Така ще стане трудно да се изискват нови жертви.

Така че Ангела Меркел, която днес търси своето място в историята, може би държи чаша с отрова.

„Индипендънт”