Прохаски: Българската икономика буксува, задълбочава се разделението между регионите

Българската икономика буксува. Стагнацията ще продължи и през 2013 г., прогнозира председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски.

Той даде за пример ситуацията през миналата година, когато имахме едно много слабо първо тримесечие, след което дойде второто , когато показателите скочиха малко нагоре, което доведе до положителни очаквания за второто полугодие. „След второто тримесечие на 2012 г. нашите очаквания и прогнози бяха за по-силна втора половина на 2012 г., но те не се оправдаха. Данните за третото тримесечие на миналата година показват по-нисък ръст от предходното, което е ясен сигнал, че икономиката ни буксува”, коментира Прохаски.

От ЦИР очакват за цялата 2012 г. БВП да нарасне с 1%, а за настоящата около 2%.

„Очакванията ни за по-добра втора половина на 2012 г. не се осъществиха. Въпреки съвсем слабите различия в данните между тримесечията на миналата година, най-добро от трите, за които има към момента данни по националните сметки, бе второто. През третото тримесечие растежът на БВП на годишна база се забави до 0,9% (от 1% за второто) по неизгладените данни и се задържа на 0,5% по изгладените, забавяне от 0,3% на 0,1% бе отбелязано и в растежа на тримесечна база”, се казва в анализа на ЦИР.

„Очакванията са през 2013 година повечето сектори да завършат на плюс, като тази тенденция е зададена още миналата година. От десет сектора половината вече са достигнали своя предкризисен максимум и растат нагоре, като това са едни от ключовите сектори на икономиката. Тоест, ние сме така да се каже може би минали рубежа на стабилизирането на икономиката и вече началото на растежа над предкризисните нива в повечето от основните сектори, но този растеж е много анемичен, буксуваме и не можем да зададем някакъв нов постъпателен тласък на икономиката", обясни Прохаски.

Той сигнализира, че се задълбочава разделението между регионите. В най-изостаналите икономически райони се наблюдава и най-голяма безработица. Това се вижда ясно и от данните на анализа: през декември 2009 г. водещата по БВП на човек област, София-град (21386 лв. за 2009 г.), е с 6,23 процентни пункта по-добро ниво на безработица спрямо средното за страната, а през декември 2012 г. то е по-добро със 7,8 процентни пункта.

Същевременно отстоянието на безработицата в област Монтана над средното за страната нараства от 5,38 пр.пункта през декември 2009 г. на 9,4 пр.пункта през 2012 г. За Смолян безработицата през декември 2009 г. надхвърля средната за страната безработица с 6,73 пр.пункта, а за декември 2012 г. отстоянието нараства на 8,8 пр.пункта. Двете области (Монтана и Смолян) са взети за пример, тъй като те присъстват като крайни случаи както през декември 2009, така и през декември 2012 г.

За декември 2012 г. в 8 области равнището на безработица е по-ниско от средното за страната (11,4%):  в София-град безработицата е 3,6%, Габрово – 7,3%, Варна – 8,2%, Бургас – 9,5%, Пловдив – 10%, Русе – 10,3%, Перник – 10,4% и Стара Загора – 10,6% (7,43). В област Велико Търново (11,5%) положението е много близко до средното за страната. Същевременно в 20 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности се отчитат в областите Видин – 22%, Монтана – 20,8%, Враца – 20,4% и Смолян – 20,2%.” „Това са много сериозни нива на безработица и безспорно за тези области усещането за дълбока криза е напълно оправдано", коментира Прохаски.

За цялата 2012 г. от ЦИР очакват безработицата да е 13%, а през следващата да намалее до около 12%.

От Центъра за икономическо развитие посочиха като тревожно и случващото се с крайното потребление. „Забавянето на едва появилия се тренд на растеж на крайното потребление - и на годишна база, и на тримесечна база, е неблагоприятен знак. Ръстът на крайното потребление намаля на годишна база от 5,3% на 3,2% по неизгладените данни, и от 3,2% на 3% по изгладените данни, а на тримесечна база – от 2,4% за второто на едва 0,5% за третото тримесечие на 2012 г.”, се казва в анализа.

Забавянето на растежа на крайните потребителски разходи на домакинствата (които са с най-голяма тежест сред компонентите на крайното потребление) е съответно от 6,6% на 3,7% по неизгладените и от 3,9% на 3,8% по изгладените данни, а на тримесечна база от 2,9% за второто на 0,5% за третото тримесечие.

"Очакваме, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. отново ще се регистрират растежи на крайното потребление, но те ще са по-скромни в сравнение с тези за третото тримесечие. Очакванията ни се подкрепят и от влошаването на показателя за доверието на потребителите, измерен през октомври. Очакваме, че крайното потребление ще допринесе с ръст от около 2% за 2012 г. като цяло", посочват още експертите. 

Динамиката при инвестициите се подобрява вече трето поредно тримесечие и това допринася, макар и скромно, не само за растежа за 2012 г., но е предпоставка и основа за по-оптимистични очаквания за ускоряване на общия икономически растеж през 2013 г, коментират анализаторите.

За отбелязване е, че за третото тримесечие и трите растежни показателя на инвестициите са положителни – на годишна база инвестициите растат с 1,9% по неизгладените и с 1% по изгладените данни, на тримесечна база растежът им е 0,4%. Все пак трябва да отбележим, че докато на годишна база има подобрение в сравнение с динамиката за второто тримесечие, налице е и една негативна страна на това сравнение – че растежът на тримесечна база се забавя (от 1,5% за второ тримесечие). Тези забавяния – както при крайното потребление, така и при инвестициите - подкрепят характеристиката на икономиката ни като буксуваща през 2012 г., каквато характеристика изведохме и от динамиката на компонентите на производството на БВП.

За четвъртото тримесечие на изминалата 2012 г. очакваме, че ще се отчете положителна динамиката на инвестициите, която обаче ще е по-слаба отколкото за третото тримесечие. За годината като цяло инвестициите ще отбележат ръст до 1%, уточнява докладът. 

Според предварителните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната за единадесетте месеца на 2012 г. възлизат на близо 1,4 млрд. евро или 3,5% от прогнозния БВП (при 1,2 млрд. евро и 3,2% от БВП за същия период на 2011 г.). При цялата условност на тези данни, които ще претърпят няколко ревизии впоследствие, могат да се направят някои изводи:

• Първо, налице е ясна тенденция на увеличаване притока на ПЧИ в страната.
• Второ, възможно е прогнозата на Агенцията за чуждестранни инвестиции за 2 млрд. евро чужди инвестиции през 2012 г. да се сбъдне.
• Трето, дружествата с чуждестранно участие отново привличат повече кредити от чуждестранните инвеститори, отколкото изплащат (привлеченият друг капитал е три и половина пъти по-голям отколкото през 2011 г., а през 2010 г. е имало нетен отлив).

Заявеният досега интерес от страна на чуждестранните инвеститори дава основание да се очаква по-нататъшно нарастване на притока на ПЧИ през 2013 г. до около 2,3-2,5 млрд.евро.

„Тези обеми обаче са много далеч от необходимите за дългосрочно и устойчиво развитие на българската икономика. Започналото възстановяване на инвеститорския интерес ще зависи от бързото подобряване на качеството на институционалната среда за превръщане на страната в благоприятно място за стартиране на нов бизнес. Доверието на инвеститорите се подкопава от повтаряните с години недостатъци на средата – липса на прозрачност, предвидимост и обективност на административната и съдебната система. Непоследователността в решенията на правителството и неприлагането на реформи с дългосрочен ефект върху развитието на икономиката пречат на процеса на привличане на ПЧИ. В много случаи ниските данъци не могат да компенсират растящата административна тежест под формата на високи административни такси, множество ненужни разрешителни, свързани с допълнително заплащане, безсмислени лицензи”, коментират анализаторите на ЦИР.