Реиндустриализация по български

"В България европейският призив за реиндустриализация като че ли започна да звучи като национализация", казва в интервю за Дойче веле старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев. И наистина, известните досега конкретни идеи на правителството напомнят за носталгично връщане назад към "светлото минало" на димящи комини и всеобща заетост – одържавяване и съживяване с публични средства на отдавна затворени, фалирали или закъсали частни компании, наливане на пари в неефективни и безнадеждно задлъжнели държавни фирми.

Сама по себе си идеята за реиндустриализация има "почва в България". За изпълнителния председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев е безспорно, че трябва да се положат усилия в тази посока. "Ако те бъдат съобразени с наличните национални ресурси, които да се капитализират в една бъдеща добавена стойност на икономиката, реиндустриализацията може да бъде основа за намаляване на безработицата чрез създаване на качествени и устойчиви работни места", смята той.

"Типът развитие на страната и работната ѝ сила, с висок относителен дял на нискоквалифицираните, наистина предполага да имаме повече промишленост, ако искаме висока заетост", потвърждава Петър Ганев. "Няма как страната да се фокусира само в секторите с висока добавена стойност, като например IT-индустрията. Те носят много пари, но сравнително малко работни места. Затова трябва да се развива и т.нар. голяма добавена стойност – по-големи индустриални предприятия с голям брой заети в тях. Въпросът обаче е как да се направи това", казва старши икономистът от ИПИ.

Най-лошата идея

И двамата експерти са единодушни, че оповестените досега намерения за реиндустриализация чрез директна държавна намеса с публични средства ще бъдат безрезултатни и вредни. "Винаги и навсякъде, където държавата се е намесвала по този начин, нещата се деформират и крайният резултат е негативен. Ако не се включи частният бизнес, който да оцени един проект, всяка политика в областта на реиндустриализацията е наливане на бюджетни средства в пясъка", казва Божидар Данев.

"Безкрайната подкрепа за губещи държавни предприятия без промяна на начина, по който работят, и национализацията и опитът на държавата да "възроди" фалирали и спрели частни компании са най-лошите идеи от гледна точка на данъкоплатците", смята Петър Ганев. Той обяснява, че в единия случай това означава да наливаш пари в бездънна яма, а в другия става дума просто за трансфер на ресурс от данъкоплатците със същия плачевен резултат - независимо дали този ресурс идва от бюджета или, както предвижда правителството в случая, от някое държавно дружество. "Това заключение се потвърждава неизменно от всички български опити за подобно "спасяване" през последните години – закърпване на положението с пари на данъкоплатците без реално нито едно от тези предприятия да подобри състоянието си след като бъде "спасено" под някаква форма", казва икономистът.

На тлеещото под подобни идеи схващане, че държавната собственост е "по-добра" от частната, и на възприемането на национализацията като антипод на "убилата работните места" приватизация, Ганев противопоставя свое изследване. То показва, че работните места в България през 1989-та наистина са били с около 1 милион повече, отколкото сега. Част от тази разлика идва от намаляването на населението. Останалите работни места обаче са "убити" още в периода до 1992-ра година, което се дължи на фалита на комунизма, а не на незапочналата тогава приватизация. Това още веднъж показва, че държавната индустриализация и държавното предприемачество в крайна сметка водят до крах.

Какво да прави държавата?

Всичко това съвсем не означава, че държавата трябва да стои "със скръстени ръце". Божидар Данев твърди, че, без самата тя да инвестира, държавата би могла да разработва проекти и да ги предоставя на пазарен принцип на частни инвеститори на базата на ресурсите, с които разполага. Той дава конкретна идея. Държавата и общините разполагат с милиони декари необработвана земеделска земя. От друга страна разполага с голяма маса нискоквалифицирана работна ръка, изхвърлена след пукането на строителния балон. В ръцете на инвеститори със съответното ноу-хау този ресурс може да стане основа за индустриализиране на производството на селскостопански продукти, които изискват висока трудоемкост. Така, подобно на зърнопроизводството, би могла да се извърши революция и примерно в производството на зеленчуци

От друга страна Данев припомня факта, че българската индустрия плаща една от най-високите в света цени на електроенергията. По-скъпа тя е само в Чехия. В САЩ и Русия тази цена е с 52%, в Китай с 25%, а в Германия с 8% по-ниска от българската. "Докато продължава това политически мотивирано субсидиране на цената за бита за сметка на цената за бизнеса, българската индустрия няма как да стане конкурентоспособна", казва той.

Петър Ганев посочва други две сфери, в които държавата може да направи много, ако наистина иска да реиндустриализира. Първо – трябва най-после да бъде намерена връзката между образованието, пазара на труда и предпочитанията на бизнеса. "Има гимназии, които подготвят кадри за никой, и има индустрии в някои градове, които пък нямат гимназия, която да им подготви кадри. Някой инвеститор може да инвестира, но ако няма кой да работи, ако липсва квалифициран персонал, за какво да го прави", казва Петър Ганев.

Втората сфера е бизнес средата. "Ако искаш инвестиции и индустрия, те трябва да се случват лесно. България има предимства като ниските данъци и европейския пазар, но това не е достатъчно, когато вече се конкурираш с целия свят. Заради пречките в държавната администрация и местната власт, заради бавния процес, който понякога отнема по няколко години, заради корупцията, която се среща на много стъпки от този процес, да се открие нова фабрика продължава да бъде голям кошмар", посочва икономическият експерт.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев добавя, че България трябва да отвори вратата за инвеститори. "В момента тя дори не е открехната, а е захлопната и завинтена", казва той.