Сивата икономика у нас достига до 75% в някои сектори

През последните три години у нас се наблюдава тенденция на ръст на сивата икономика, като делът й варира между 42% и 58%.Това показва изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), проведено измежду 3500 работещи на възраст между 15 и 85 години.

Изследването е проведено в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма , Европейския социален фонд и Република България.

Според работодателите, сивият сектор у нас е около 42%, според работници и служители – е 48,6%, а според населението е 58%.

Различни международни изследвания показват, че сивият сектор в България е един от най-високите в ЕС, достигайки до около 30%, като в някои страни като Австрия процентът е под 10.

Най-сериозен е проблемът в инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработването, където процентът на сивата икономика варира между 50 и 75%.

Между 20 и 45% е сивият сектор в небанкови финансови услуги, парфюмерия и козметика, електротехника и електроника, информационни технологии и полиграфия.

Най-слабо засегнати са секторите машиностроене и пощенски услуги, където процентите са между 10 и 15 на сто.

Най-високо ниво на сивия сектор има в Югоизточна България – около 60%, а най-много заети в сивия сектор има в Монтана – цели 62,5%.

Най-честите прояви на неформалната икономика е плащането „на ръка” (необявени възнаграждения), като според населението този метод се практикува от около 47,5%, според работодателите процентът е 43, а според работниците и служителите е 48,2 на сто.

Други практики са неплащане на пълен размер на данъци върху печалба, неплащане на пълен размер осигуровки, нелоялна конкуренция (в т.ч. кражба на технологии, работа с нелицензирани продукти), неспазване на данъчното законодателство, нефактуриране на продажбите и сделките и контрабанден внос/износ.

Основните фактори за появата и разпространението на неформалната икономика са:

- Цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата.

- Липсата на последователност в приоритетите и подходите към създаване на макро среда.

- Несъвършенствата, пропуските и „вратичките в законодателството”.

- Неефиктивността на съдебната система.

- Високите нива на корупция сред държавната и общинската администрация.

- Все още ниският жизнен стандарт на населението.

- Абдикирането на държавата от контролните ѝ функции.

Основните щети, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор са:

- По-ниска рентабилност.

- По-високи разходи за труд.

- Загуба на персонал, в т.ч. високо квалифициран.

- Загуба на пазарни позиции, особено на вътрешния пазар.

- Натрупване на задлъжнялост, включително вътрешнофирмената.

- Повишена опасност от фалит.

39,6% от работодателите и 31,7% от работниците/служителите считат, че през годините на прехода са правени отделни усилия на държавата за ограничаване на неформалната икономика, но липсва цялостна политика за справяне с проблема.

Според 27,4% от работодателите и 25,5% от работниците/служителите овладяването на сивия сектор никога не е било на „дневен ред” на държавата.

14,2% от работодателите и 12,1% от работниците/служителите считат, че по-скоро се провеждат мерки за мълчалива подкрепа на сивия сектор.

На пресконференция днес от АИКБ представиха индекс за измерване на сивата икономика, наречен Композитен индекс „Икономика на светло”. Той има за цел да измерва изсветляването на икономиката , като равна тежест (50:50) ще имат официалните данни и специални социологически проучвания.

Индексът ще се измерва по скала от 0 до 100, където „0” означава изцяло сив сектор. Резултатът за България през 2010 г., според новия индекс е 63,17 пункта.

По-късно днес ще бъде официално открит и интернет сайт https://ikonomikanasvetlo.bg/ , на който хората ще могат да следят промените в новия индекс, както и да се запознават подробно с резултати от проучвания и данни по проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”.