Сигурни ли са банките?

Голяма част от участниците в Световния икономически форум в Давос, който приключва утре (25.01.14), са убедени, че пет години след кризата банките са станали по-сигурни. Дъглас Флинт например, който е управител на една от най-големите банки в света - HSBC, е в състояние да изброи цял списък с детайли, доказващи това - повече капитал, по-висока ликвидност, по-строги регулации, редовни стрес тестове.

Неговата банка дори се беше оказала принудена да си състави завещанието - по нареждане на надзорния орган Financial Stability Board. Той задължава всички банки, които са от съществено значение за банковата система (т. нар. системно релевантни банки), да предприемат подобни предпазни мерки. На повече от 10 000 страници е описано какво следва да се направи, ако някоя подобна банка се окаже в опасна ситуация, пояснява Флинт. "Като изключим атомната индустрия, няма друг бранш, който да изисква толкова детайлни планове за справяне с извънредни ситуации", обобщава банкерът.

Финансовата криза прилича на...

Професор Анат Адмати, която е финансов експерт към университета в Станфорд, не споделя позицията на Дъглас Флинт. Флинт и някои други банкери, според нея, се опитват да представят финансовата криза като някакво непредвидимо природно бедствие. "Такива сравнения са напълно неподходящи. Станалото в никакъв случай не може да се оприличи с природно бедствие", казва тя и добавя: "Финансовите кризи се създават от хората и за тях има конкретно отговорни лица."

Адмати по-скоро е склонна да сравнява финансовата криза със серия тежки катастрофи и взривове в жилищен квартал, предизвикани от непредпазливото шофиране на претоварени камиони в гъста мъгла - като единствената реакция от трагичното нещастие е въвеждането на минимални ограничения за скоростта в региона, без да се променя нещо друго.

Антъни Дженкинс, шеф на британската банка Barclays гледа на станалото по друг начин. "Системата днес е по-сигурна, отколкото през 2008. Има обаче нужда от допълнително повишаване на сигурността й", казва той. Според него сега обществото е длъжно да определи в рамките на един демократичен диалог как да се постига правилният баланс между сигурност и дееспособност.

С понятието "дееспособност" Дженкинс въвежда един от често използваните аргументи на банките, които твърдят, че колкото по-сериозни са изискванията за сигурност към институциите, толкова по-малко кредити могат да се отпускат, което се отразява отрицателно на икономиката. Анат Адмати припомня в тази връзка, че предишният шеф на американския Федерален резерв Пол Волкър бе нарекъл подобна аргументация "пълни глупости".

Все пак стратегията на банките спрямо политиката е доста успешна. В средата на януари например беше разхлабено изискването за максимален праг на задълженията на европейските банки, за да не бъдат поставени в по-неблагоприятни условия пред американските си конкуренти.

От гледна точка на финансистката Адмати, основният проблем на банките е в недостатъчния им собствен капитал. "Когато собственият капитал на една банка се измерва с едноцифрен процент, това говори за опасни диспропорции", казва тя. Според нея няма друг бранш в цялата икономическа сфера, който да има по-лесен достъп до евтини пари от банките. "Само че рисковете засягат не само банковите институции, а всички нас", добавя Адмати.

Тя подчертава, че по време на финансовата криза е станало пределно ясно, че при нисък собствен капитал са достатъчни и най-дребните проблеми, за да стане една банка неплатежоспособна. "А последствията от това развитие носят данъкоплатците", добавя Адмати. Затова тя пледира за изисквания, каквито има например към купувачите на недвижим имот - а именно: да разполагат с поне 20%-30% собствен капитал.

Малко вероятно е обаче подобни изисквания да станат факт. През идните години се предвижда вдигане на квотата на собствения капитал от два на седем процента, като дори тази минимална промяна се отчита като голям успех.

Данъкоплатците и спестителите

"Ясно е, че евентуалното повишаване на собствения капитал на банките би станало за сметка на техните собственици - т.е. на акционерите", пояснява управителят на HSBC Дъглас Флинт. Според него това автоматично ще намали печалбите от капиталовложенията им. Той добавя, че от подобно развитие биха били засегнати не само големите инвеститори, а и всички онези, които са вложили спестяванията си в пенсионно-осигурителни фондове.

"Обществото се радва да чуе от политиците, че данъкоплатците не бива да носят отговорност за дълговете на банките. Само че изречението има и продължение, което не е така популярно: данъкоплатците не отговарят за дълговете на банките, защото парите за погасяването на тези дългове се удържат директно от техните пенсии и спестявания”, казва Флинт.

За Адмати подобни аргументи не са убедителни. От нейна гледна точка става дума за извинения, с които банкерите се опитват да прикрият факта, че "и с новите си дрехи, те пак си остават голи".