Скритата икономика у нас намалява

Въпреки че остава сложна, макроикономическата среда в България се е подобрила в периода 2011 – 2012 г., предоставяйки условия за намаляване на дела на скритата икономика. Това показват анализи, получени от Индекса на скритата икономика при бизнеса и Индекса на недекларираната икономическа дейност на населението, разработени от Центъра за изследване на демокрацията и "Витоша рисърч".

Резултатите от изследването показват, че през 2011 - 2012 г. скритата икономика в България е намаляла както сред населението, така и в бизнеса.

Делът на работещите без трудов договор на основна работа за 2012 г. е 3%, или най- ниският за последните 10 години, като през 2003 г. той е бил 6%.

Индексът на скритата икономика в бизнеса през последните две години също поддържа по-ниски нива в сравнение с предишни периоди. Понижението е сравнително малко, но показва завръщане към дългосрочната тенденция за спад, временно обърнала се по време на финансовата криза.

В сферата на социалното осигуряване периодът 2011 - 2012 г. е белязан от две основни бюджетни мерки: увеличение на пенсионните осигуровки с 1,8 процентни пункта и увеличение на минималните прагове за социално осигуряване. Ефектът от мерките е спорен. Делът на заетите на минималния осигурителен праг, но всъщност получаващи по-високо възнаграждение, е намалял от 10,3% на 9%.

Делът на заетите лица, осигурявани на минималния осигурителен праг и чиято заплата съответства на декларираното, се е увеличил от 5,9% през 2010 г. на 7% през 2012 г., сочейки за продължаваща стагнация на трудовия пазар. Делът заети, които са признали, че са осигурявани на сумата, посочена в договора им, но получават по-високо възнаграждение, се е увеличил от 8,4% през 2010 г. до 13% през 2012 г. Общата стойност на необявените и неплатени осигуровки надвишава 400 милиона лева.

„Въпреки леко понижените нива на скритата икономика, настъпилото подобрение е ограничено и може да бъде приписано основно на засиления административен контрол и наказателни мерки, както и на спецификата на следкризисната икономическа ситуация в страната. Наличието на дълбоки структурни дисбаланси на пазара на труда и на дългосрочни проблеми в качеството на бизнес средата обаче продължават да благоприятстват укриването на икономически дейности в България“, се казва в анализа.

„Слабо реформираните регулаторни органи остават сред основните пречки пред ограничаването на скритата икономика в страната. Остават силни съмненията за прозарчността на дейността и ефективността на управлението на държавните регулаторни органи. Стремежът към мащабен контрол и публично докладване на успехи доминира, за сметка на подобряването на предоставяните обществени услуги“, е записано още в документа.

Успешни мерки за намаляване на дела на скритата икономика в България могат да бъдат:

• въвеждане на общи показатели за ефективност и производителност на регулаторните органи;
• борба с корупцията чрез въвеждане на електронни услуги;
• ускоряване на връщането на ДДС и намаляване на проверките на изрядните компании;
• административна реформа за ускоряване на плащанията по Европейските програми;
• подобряване на правната рамка за уреждане на закъснели плащания и частния бизнес дълг;
• подобряване на работата на административните съдилища и обръщане на специално внимание на практиката за обявяване на несъстоятелност със задна дата;
• насърчаване на свободната бизнес инициатива и конкуренция чрез подобряване на прилагането на антимонополното законодателство.