Толкова много неща за вършене и толкова малко време за мислене!

Джули Анко, началник на отдел в компания за проджаби на дребно, с която работих, постоянно беше в стрес да не я уволнят. Откачено: тя беше топ изпълнител. Беше направила повече за марката в последната година, отколкото всеки от предшествениците й в последните пет.

Проблемът беше, че да работиш с нея е бреме. Тя отхвърляше повече задачи, отколкото позволяват човешките възможности и очакваше същото от останалите, често губейки добрия тон, когато колегите не влагаха същия ураган от усилия като нея. Освен това тя постоянно се състезаваше и отбраняваше територията си. Искаше винаги да има последната дума във всички решения, включително и в тези с далечна връзка с марката й, които са в правомощия на други. Не беше добра в изслушването на отсрещната страна, във вдъхновяването на колегите, в това да им помогне да се почувстват добре и част от тима. И въпреки че работеше като вол, нещата започнаха да се пропукват и разпадат.

Всъщност проблемът не беше в това, че тя се страхува да не я уволнят. Проблемът беше, че тя не чувстваше, че има проблем.

Помолиха ме да работя с нея и в началото интвервюирах екипа й, за да разбера какво мислят останалите за нея. Когато й представих негативната обратна връзка отговорът й ме изненада: „Не знаех, че е чак толкова зле! Но не се учудвам. Същите коментари получих и в предишната компания, където работех.“ И се разсмя шумно. Но смехът й беше нервен.

Мнозина възприемат себе си по същия начин – някаква грешка в работата се случва много и много пъти, преди да разберем, че имаме проблем и да се заемем с преодоляването му. Мислех си, че като остаряваме, ставаме по-мъдри, но не. Много от нас продължават да повтарят едни и същи грешки.

Има причина за това: рядко отделяме време да направим пауза, да поемем въдух и да се замислим за това кое работи и кое не. Винаги имаме толкова много неща за вършене и толкова малко време за мислене. Веднъж ме питаха: "Ако една компания трябва да научи само едно нещо служителите си, едно единствено, кое според вас би било то?" Отговорих им веднага: "Научете ги как да се учат! Как да се вглеждат в миналото и да вземат поука от грешките и добър пример от положителните дела."

Ако човек може да прави това добре, всичко друго се нарежда. Компаниите биха станали организации, в които хората могат да се учат за цял живот. За този напредък се изисква откритост, увереност и сваляне на гарда. И ето какво не се изисква: много време!

Би отнело само 5 минути в края на работния ден, в които всеки може да направи пауза и да се замисли какво го е направило по-слаб и какво по-силен!

Питър Брегман – блогър, автор и консултант по лидерство и личностно развитие за Harvard Business Review.