Тотю Младенов: Планираме минималната заплата през 2015 г. да е 350 лв.

„През последните 15 години изостанахме много по отношение на доходите на българите. Мъчим се да наваксаме, но в криза е много трудно”. Това заяви пред bTV социалният министър Тотю Младенов.

Той изрази надежда повишение на производителността на труда да позволи по-сериозно увеличение и на минималното възнаграждение. Министърът уточни, че в програмата на правителството до 2015 г. е заложена най-ниската възможност за увеличение. Предвижда се всяка година минималната заплата да скача с по 20 лв. и като в края на плана да достигне 350 лв.

Министър Младенов допълни, че желанието на управляващите е страната да постигне по-голям растеж, приходи и производителност, за да стане възможно и по-рязко повишаване на доходите. По думите му въпреки утежнената икономическа ситуация през последните три години данните показват ръст на средната работна заплата.

„През 2009 г. тя беше 609 лева, през 2010-а говорим за 640 лева, а за миналата година средното трудово възнаграждение е било 707 лева. Горе-долу се догонва инфлацията, което никак не е малко”, коментира Младенов.

Министърът коментира и ситуацията с безработицата.

„Данните за безработица над 12% не са верни, официално тя е 11,5%, като очакваме леко да намалее в следващите месеци заради сезонното раздвижване и традиционно повишената лятна заетост, заяви ресорният министър.

По думите му ситуацията с пазара на труда в цяла Европа е много зле. „За щастие не сме в първите 8 места по най-голяма младежка безработица, което е много добър показател”, констатира Младенов и отбеляза, че над 2000 млади хора са намерили стажове при работодател по програмата „Конкурентоспособност”.

Според политика в България вече има 4-5 агенции за временна работа, които се очаква да се окажат особено полезни за трайно безработните граждани. „Има и минимална часова ставка за страната, както и по браншове. Но категорично не съм съгласен да падне минималната работна заплата, каквито предложения се чуха от разни организации. Още повече, че ЕС настоява да има такъв минимален праг на заплатата, дори и в страните, които нямат такъв. Стойността в отделните държави обаче няма как да бъде унифицирана, тъй като не сме социални, а пазарни икономики. Затова всичко зависи единствено от производителността на труда”, обясни Младенов.

По въпроса с платеното майчинството, Младенов коментира, че в Европа има тенденция на намаляване и се гледа жените по-бързо да преминават към активно търсене на работа и влизане на пазара на труда.

По думите му българските майки нямат голямо основание да са недоволни, тъй като Брюксел настоява за платено майчинство до 20 седмици, а у нас то е над 410 дни. „Т.е. тази придобивка ние я имаме и сме горди от това, и ще продължи да я има. Но усилията ни са насочени към по-бързото връщане на тези майки на пазара на труда”.

За тази цел с финансовата помощта на Световната банка в 60 общини се изграждат допълнителни детски заведения, за да имат родителите къде да оставят децата си и да се върнат към работния процес, допълни министърът.

Той засегна и темата с парите от Сребърния фонд, които финансовият му колега Симеон Дянков предложи да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа.

По думите на Младенов по време на заседание на Съвета за тристранно сътрудничество са били направени разумни корекции на размера на инвестициите.

„Нивото беше смъкнато от 70% на 30% за влагане в книжа, трябва да се инвестират разумно с пълна гаранция за сигурността им, така че, корекции - да, отстъпление – не”, подчерта социалният министър.