Тръбата тръби отбой

Дали поредният газов спор между Украйна и Русия в лицето на украинската държавна компания "Нафтогаз" и руската "Газпром" вещае поредна криза с доставките на синьо гориво за Европа и в частност за България е една от най-актуалните в последните дни тема от геополитически и иконимически характер. Неуредени финансови отношения между Украйна и Русия изправиха пред риск от ступор Европа насред зимата на 2009 г.  Сега отново на преден план са претенции за неуредени сметки - от руска страна претендират за натрупан дълг в размер на повече от 1 млрд. евро и за неплатени за август доставки в частност от порядъка на 790 млн. евро. В отговор украинската "Нафтогаз" спря да купува гориво от Русия, а вече лансира и публично варианта да не разчита на доскорошния си партньор до края на тази година като попълни липсите с вътрешни резерви.  Засега транзитът към Европа не е засегнат. Но зад поредното втвърдяване на тона между двете държави има много други скрити послания и сценарии за бъдещи развръзки.  Задълбочен поглед в тази посока представя руският икономист Игор Огнев в статия, публикувана в българското списание за литература и изкуство "Съвременник". Огнев, който е и дипломиран геолог, е специален кореспондент на списание “EKO”, издавано от Сибирския филиал на Руската академия на науките. Работил е в централни вестници, където е завеждал социално-икономическите им отдели, а в момента сътрудничи на редица списания със статии по проблемите на геологията, икономиката, социологията.  Със специалното разрешение на редакционния екип на сп. "Съвременник" в два поредни дни ще препубликуваме анализа на Огнев*.

Всяка емисия на информационните програми в трите водещи телевизии започва с патриотичния увод за „нашето всичко” – за нашите запаси от прроден газ и за непоклатимата крепост на страната – за „Газпром”. Няколко пъти през деня набиват  в главите на руснаците, че родината ни притежава най-големите запаси гз в света – цели 18%. Такава е истината. Наглед при такова богатство (а нали притежаваме и море от петрол!) руснаците би трябвало да цъфтят и да връзват. Обаче при вида на растящите цени на енергетичните услуги, включително и защото всяка година цената на газа у нас се увеличава с 15%, хората разбират, че ги пращат за зелен хайвер. Ето, да погледнем Америка, която доскоро внасяше газ; този газ, въпреки това е с двойно по-ниска цена, отколкото нашия в родната ни старна, а електрическата енергия е четири пъти по-евтина! Как става така?

Освен всичко рекламата твърди, че „Газпром” е най-ефикасната компания. Това обаче си е чиста лъжа. Но тъй като този концерн е държавен, а населението подкрепя стабилността, щом си изгълта вечерята заедно с оптимистична порция баламосване, въпросното население може да спи спокойно. И ако утре почне война (пардон, избори), то ще гласува „правилно”. Защото този, който насочва газовите потоци, насочва и съзнанието на мнозинството.

Първият звънец

Не щеш ли в края на октомври президентът Владимир Путин почти официално призна, че „шистовата революция”, за която мнозина експерти приказват отдавна, вече е реалност. Все повече държави внедряват новите технологии за добиване и преработка на газ... През 2011 година по съществуващите данни обемът на добивания шистов газ в САЩ достигна 214 млрд. куб. м (съвсем малко под половината от годишния добив на „Газпром”).

Между другото, Путин произнесе тази тирада на кремълското съвещание на горивно – енергетичния комплекс. Една от точките в дневния ред бе обсъждане на проекта за доктрина по енергетичната безопасност на Русия. В тази връзка Владимир Путин бе поискал от „Газпром” да извърши необходимия анализ и да докладва пред комисията „основните принципи на енергетимната политика”. Съветът на директорите на концерна  обсъдил възложената задача и решил, че добиването на шистов газ в Русия „не е актуално”.

          Струва ми се, че председателя на „Газпром” Милер и неговите колеги са били подхлъзнати от манията си за величие. Едва ли си заслужава да пренебрегват шистовия газ, когато находищата му са близо до територии, потребяващи газ, тъй като в стойността на тази северна естествена суровина в европейската част на Русия 70 % представляват разходи по транспортирането му. А всъщото време политиката по преноса на газ на „Газпром” се определя, разбира се, от същия господин Милер.

          Ще се връщам и по-нататък към съветите на президента, тъй като в тях здраво са преплетени куп противоречия.

          Ще бъде вярно да отбележа, че до днес ръководителите на страната гледаха на „Газпром” като на вълшебна пръчица. Във всеки случай още през април в свое изказване пред Държавната дума г-н Путин каза, че добивът на шистов газ в света „може сериозно да прекрои структурата на пазара за въглеводороди и че нашите енергетични компании още сега трябва да отговорят на това предизвикателство”, ала тогава принципите, по които работи „Газпром”, не бяха подложени на съмнение. От своя страна „Газпром” с все сили жумеше и се мъчеше да не забелязва надвисналата опасност от страна на световния добив на шистов газ. Нещо повече, в коментар за плановете на САЩ да експортира този газ с танкери за Европа, топ мениджърите на „Газпром” твърдяха, че било невъзможно да бъде втечняван!

          Обаче ето го първия звънец! Впрочем, той отекна още през зимата, като подразни слуха: „Газпром” провалил доставките за Западна Европа. Задаваше се гръмовен скандал. Нали според договорните условия получателят бе платил предварително. Командващите нашата мощна крепост обвиниха по навик Украйна: уж незаконно била източвала газ. Тогава обаче украинците здраво ни скастриха. В края на краищата аноним от екипа на Алексей Милер през зъби процеди, че концернът „достигна върха на възможностите си” по добива на газ. Какво се крие зад това твърде необичайно изявление – човекът не обясни. Диагнозата е забавна върху фона на самохвалната реклама: нима се оказва, че нашата най-ефикасна и печеливша компания изпитва недостиг от мощности?!

          Митовете около тези гръмки епитети бяха опровергани от многобройни специалисти. „Обемът на добивания газ не надхвърля равнището от съветско време – отбеляза във вестник „КомерсантЪ” Иван Грачов, председател на Комитета по енергетика на Държавната дума, - а броят на заетите е доста по-голям.” През зимата на 2011 – 2012 г. според годишния отчет концернът е добил 4%  по-малко газ от рекордната 2006-а (над 700 млрд. куб. м.). На всичкото отгоре г-н Милер не се притесни да връчи невярна информация на президента – уж че през 2011 г. сме добили към 520 млрд. куб. м. А всъщност, да се пръснем, не можем да надхвърлим 512-те млрд.

      Тръби тръбата

          В края на краищата „Газпром” бе принуден да признае, че през 2012 г. според анализа по една методика добивът на газ е намалял с 10,2%, а по друга – дори с 37%. Подир спадналите печалби рухнаха и дивидентите. А най-печалното е, че капитализацията на „Газпром” се смъкна под сто милиарда долара, макар че преди няколко години Милер твърдеше, че компанията ще струва трилион. Къде се дяна досегашната печалба? Преди всичко парите потънаха в тръбата. При това в прекия смисъл. Това неудържимо строене на експортни магистрали е твърде лекомислено. Обаче да анализираме по ред.

          През октомври 2012 г. Алексей Милер тържествено откри втората линия на газопровода Nord Stream („Северен поток”) от Русия към Германия по дъното на Балтийско море в присъствието на важни акционери на проекта от различни страни, а също и на Сергей Иванов, шефа на президентския кабинет, както и на Александър Новак, министъра на енергетиката. Господин Милер посвети мероприятието на 60-годишнината на президента Путин, която (ами да, съвършено случайно) съвпадна с този ден – своеобразен подарък за „автора на идеята”. Да напомним – идеята се състоеше в това – след поредния газов конфликт с Украйна тръбопроводът да бъде изграден извън нейната територия.

          Този път Путин присъства виртуално на церемонията: по видеовръзката увери присъстващите, че вниманието му към проекта няма да намалее и че по Nord Stream ще се подава газ най-редовно. Разкошната церемония не се оправда: юбилейният подарък за президента действително се оказа символичен. Немощния „Газпром” дори първия газопровод до Германия успяваше да осигурява едва наполовина от договореното, а за втория изобщо газът не достигаше. За да се състои церемонията, нашите чиновници като несръчни жонгльори прехвърлиха по втория газопровод частично газ от първия. Въпреки това, без ни най-малко да се смути, г-н Милер заяви, че съветът на акционерите на Nord Stream е сметнал за целесъобразно както технически, така и икономически, да бъде прокаран трети, така и четвърти газопровод. Единият щял да достига до Великобритания, предназначението на четвъртия не бе уточнено.

          Ала нашите амбиции не се задоволиха с тези газопроводи. На седми декември край Анапа, вече в присъствието на Владимир Путин, бе заварена първата връзка между тръбите на газопровода „Южен поток”. Този газопровод по дъното на Черно море ще стигне до българската Варна, по-нататък едното разклонение ще отива към Италия, а другото – към Австрия и към страните на Южна Европа. Общо взето се планират четири разклонения с пропусквателна способност 60 млрд. куб. м. Само за построяването на газопровода ще бъдат необходими 14 млрд. евро, а като се вземе предвид необходимостта от изграждане на инфраструктура по територията на Русия, общият обем на инвестициите се очаква да бъде 27 млрд. евро.

          И тук, както при Nord Stream личат неизвестни моменти. Единият е – позицията на Украйна; нали тези 63 млрд. куб. м. е тъкмо потокът газ, който се предвижда да бъде прехвърлен в „Южен поток” от украинската транзитна система. Не се очаква увеличаване на доставките: не се сключват нови договори в Европа, дай Боже да запазим предишните. Говори се, че Украйна ще получи намаление в цената на газа, ако допусне „Газпром” до управлението на своята газопреносна система (ГТО) до 2017 година. В такъв случай няма да се строи третото и четвъртото разклонение на „Южен поток”. Обаче Украйна преговаря с Европа за добиване на шистов газ на своя територия, а с Туркмения – за доставка на туркменски газ. На този фон разговорите с Русия нямат перспектива.

          На теория газът трябва да бъде достатъчен, за да запълни както северния, така и южния газопровод. Макар и със значително закъснение спрямо първоначалните срокове все пак започна експлоатацията на извънредно богатото Бованенковско находище на полуостров Ямал. Според Владимир Путин там ще се добиват 115 млрд. куб м. газ, а в най-близко бъдеще дори  140 млрд. куб. м. Това количество е съвсем малко под целия ни досегашен износ за Европа. Насред студа на Ямал почетните гости замалко да си хвърлят шапките от радост. Обаче всъщност съществува сериозна причина за безпокойство. Може да се случи така, че когато газът от Бованенково потече бурно към Европа, значително ще намалее търсенето на газ не само в Европа. Почти с една трета се намалиха нашите доставки за ОНД, при това според експертите предишните републики на СССР още ще намаляват количествата закупуван руски газ. Основният потребител – украинският „Нафтогаз”  вече обяви намаляване на закупките от 52 млрд. куб. м. на 27 млрд. (б.р. а към днешна дата дори ги прекрати, като обмисля вариант да не ги подновява до края на тази година) Съседите ни имат намерение да заменят газа с въглища и сериозно да икономисват енергията.

          На всичкото отгоре в себестйността на газопроводите натежават и огромните корупционни надбавки. Според експертите километър построяван газопровод струва на данъкоплатците ни един и половина пъти по-скъпо в сравнение с чуждестранните аналози. Големият икономист Адам Смит пише, че стомахът на човека възпира желанието му да се тъпче неограничено с храна. Жаждата за лукс, за наслаждения обаче не знае мяра.

Следва продължение

* Статията е преведена за сп. "Съвременник" от Пенка Кънева. Публикуваме я с известни съкращения