Тръбата тръби отбой - 2 част

Защо Русия толкова бърза с изграждането на "Южен поток" при условие, че търсенето на руски газ намалява. Това е един от въпросите, на които дава отговор в анализа си  руският икономист Игор Огнев, публикуван от българското списание "Съвременник". Първата част от статията ви представихме.  Ако сте я пропуснали, можете да се запознаете с нея тук. Сега вижте продължението.

Алчният плаща тройно

          Пред Русия се възправя нов призрак: тъй нареченият трети енергопакет от закони, които Европейският съюз утвърди през 2009 г. Те изискват отделянето на продажбата на газа от транспортирането му.  На всичкото отгоре със задна дата. По време на преговорите с германския канцлер Ангела Меркел президентът Путин нарече това положение „вредно”, тъй като новите правила разклащат увереността в доходността на предишните инвестиции. При това не само на Русия , но и на германските й партньори. Госпожа Меркел парира: тя не възразява тръбите да бъдат запълвани само с руски газ, когато липсва конкуренция. „Препоръчвам нещата да се възприемат такива, каквито са – философски заключи г-жа Меркел – и да се използва тази свобода за действия, каквато те предоставят.” Русия възприема рамките на предстоящата свобода като възтесни. Бързането с изграждането на „Южен поток” експертите виждат и като стремеж да се изпревари въвеждането не третия енергопакет закони. Един от познавачите на всички газови тайни, Михаил Крутихин, партньор в консолидационната компания Rus Energy, вижда напъните на Москва като безплодни. При това предсказва, че „Европа ще се сдобие с газопровод, изграден с руски пари, но ще го използвт независими оператори, против чието участие днес Москва възразява”. Останалите експерти са съгласни с Крутихин.

          Какво се оказва всъщност? Сега ще се върна към това, с което започнах – към съвещанието в Кремъл. Премълчах един съвет на президента Путин към шефа на „Газпром” Милер: „Трябва да действаме крайно пресметливо и гъвкаво”. Пресметливо и гъвкаво! Тъкмо там е белята, че тези качества май липсват на самия президент Путин! Специалистите са изчислили, че пропусквателната способност на газопроводите ни към Европа, които, ще напомня, се изграждат по настояване на самия Путин, към 2010 година от 160 млрд. куб. м. ще достигне 290 – 340 млрд. куб. м. (в зависимост от броя на разклоненията). Същевременно договаряните доставки за Европа едва ли ще надхвърлят 170 млрд. куб. м. По този начин са ни гарантирани излишни транспортни мощности. Е, къде виждаме тук крайна пресметливост?

          Едното води до другото. Както вече споменах, „Газпром” оповести намаляването на печалбата си. Няма никаква надежда да се навакса пропуснатото: търсенето на руски газ намалява. Виновна е не само силовата експанзи на „Газпром” в Европа, която плаши партньорите, но и положението с шистовия газ в САЩ (упорито игнорирано от нашия монопол), където собствения шистов газ напълно измести вноса от Египет и Катар. Ето че газът от тези страни се насочи към европейския пазар. Нещо повече, през 2010 г. Америка за първи път през последните шест години надмина Русия по обема на добиване на газ и се готви да го изнася. Дори вече е подписала договори с двадесет страни. Ако Конгресът се съгласи, през 2020 г. износът на газ от САЩ може да достигне 200 млрд. куб.м. годишно. И ето една съвсем невероятна наглед стъпка: Европа загърби „зелените” си принципи и почти с четвърт увеличи използването на въглища.  Внася ги дори чак от Венецуела! Кара въглища от другия край на света, само и само да обуздае невижданата алчност и абиции на „Газпром”. Естествено, цената на газа в Европа значително спадна.

          Тук ще отбележа третия трън в петата на „Газпром”, заложен в енергопакета от закони: действието му върху предишните договори на нашия монополист. Да, разбира се, това е юридически нонсенс, който обаче се прилага от руските власти за вътрешно ползване. Но защо е изтрябвал на Европейския съюз? Мисля че и в този случай се е задействал страхът от високопоставените бенефициенти на „Газпром”, които владеят пакета на акциите му. Докато през последно време „Газпром” искаше цена от 400 евро за 1000 куб. м, сега на европейския пазар газът се предлага на цена 200 евро! Ала ЕС се възмути още повече от дискриминацията, която Москва практикува спрямо страните от Източна Европа, нещо, което Ангела Меркел нямаше кака да подмине. Например Полша плаща 500 евро за 1000 куб. м. руски газ. Това даде повод монополистът ни да бъде заподозрян в ограничаване на конкуренцията и в несправедливо ценообразуване. Анализират се договорите на „Газпром” в Полша, в Чехия, в Словакия, в Унгария, в България, в Естония, в Литва, и в Латвия. Едно арбитражно дело приключи в полза на чешкото RWE Transgas, която обжалва козовия принцип на „газпром”: или вземай газа по натрапените цени,  или плащай глоби за неизкупените количества, включени в договора. Ако разследването на Еврокомисията потвърди двойния стандарт, „Газпром” го очакват милионни глоби. Според правилата на ЕС – 10% от печалбата.

          Както изглежда, в началото съдебните преследвания не стряскаха особено тези, които в действителност управляват „Газпром”. Нали са свикнали безнаказано да налагат принципа на Джон Морган, който в началото на миналия век се прочу не само с богатството си, но и отношението си към правото. Морган казвал: Не ми е трябва юрист, който да ми казва какво не бива да правя. Наемам го, за да ми казва как да върша онова, което искам”. Това отношение към правото произтича от по-обширното кредо на Морган: „Нищо не дължа на обществото!”

          Тази свобода на „Газпром” от обществени задължения „по принципите на Морган” проличава не само във факта, че цената на газа за руснаците всяка година се покачва с 15%, но и в лекотата, с която монополът се измъкна от намеренията на Министерство на финансите да увеличи данъците на монополиста. Те дълги години са по-ниски от данъците, с които се облага петролната промишленост. Обаче „Газпром” изприказва такива страхотии, вдигна такава буря в масемдиите, че министерството отстъпи. Може пък твърдо да са го посъветвали. Макар че данъците все пак се повишиха, обаче не толкова, колкото желаеше Министерството на финансите. Впрочем тези данъци биха помогнали сериозно за изпълнение на предизборните президентски обещания...

          Накратко, ако ще камъни да падат от небето – „Газпром” не успява да работи гъвкаво. Защото – какво всъщност представлява нашия газов монопол? Той ни е едно към едно съветско наследство – без никакви промени с някогашният „Минигазпром”, скалъпен по обичайния рутинен модел. Независимите експерти отдавна сочат, че такъв динозавър е напълно лишен от адаптивност и че трябва да бъде разчленене на отделни съвременни компании. Да се отдели добивът на газ, търговското опериране на газа и транспортирането му, както настоява ЕС. Обаче президентът Путин, който настоява да се работи гъвкаво, е категоричен и по този въпрос. Той заяви, че транспортирането се спонсорирало от добиването на газа и не представлявало интерес като самостоятелен бизнес („Ведомости”, 3,10,2012). Но нали в Русия благополучно съществува „Транснефт” и е малко странно, че този факт не се забелязва.

          Щом „Газпром” желае да работи на европейския пазар – казва авторитетният експерт Михаил Корчемкин, - безсмислено е да се оспорва това изискване на ЕС. На всичкото отгоре аргументът за неефективността не е убедителен. Транспортирането на петрол и газ по тръби е печелившо в целия свят. Загубите идват от изграждането на ненужни газопроводи. Ако транспортирането на газа бъде отделено, корупционната съставка моментално ше стане очевидна.”

          Да, наистина: скъперникът плаща двойно, а алчният – тройно. Говоря не само за огромното спадане на печалбата. Впрочем, макар и да губи една трета от предишната печалба, „Газпром” си остава най-печелившата компания в света. Необосновано разрасналата се негова администраця още веднъж подчертава факта, че нашият монопол печели далеч не в честна конкурентна борба. Което се подчертава и от катастрофалното рухване на капитализацията му. „На света няма нищо по-калпаво от „Газпром” – смята икономистът Сергей Алексашенко. – Да загуби половината от стойността си от 2008 г. досега – никоя компания не е постигала подобно нещо!” А нали този факт означава също поевтиняване на акциите, принадлежащи на същите тези бенефициенти, които настояват „Газпром” да удържа безумни цени в Европа, без да се събразява с последиците от шистовата революция и от останалите условия на пазара.

          Въпреки всичко тези хора продължават да се гордеят, че „Газпром” е най-печелившата компания в света. Всъщност би трябвало да застанат нащрек: задава се срив на печалбата, ако нищо не се промени в структурата и в управлението му. Дори в учебниците за икономическите институти е изложен елементарният икономически закон: Печалбата постига равновесие при конкуренция, а тъкмо конкуренцята с газа се изостри в Европа. При това положение монополът няма как да бъде ефикасен и съвременен, защото просто по естеството си е тромав, закостенял. Обаче елементарността на икономическите закони изглежда някому измамна: е, щом законите са толкова прости, значи могат да бъдат игнорирани. Само че тези закони отмъщават на хората, които ги пренебрегват. Веднъж Макс Планк, гениалният математик, автор на бележитата теория за квантовата механика, признал пред не по-малко гениалният икономист Джон Кейнс, че навремето имал намерения да се занимава с икономика. Решил обаче, че тя е прекалено сложна.

          Способността да се работи гъвкаво, както препоръчва президентът Путин, е пряко свързана с избавянето от пороците на дивия капитализъм в етапа на неговото зараждане, а те в Русия личат на всяка крачка. Тъкмо тук е уместно властта да покаже пример, да се издигне над интересите на отделни свои представители независимо от длъжността, която заемат, да се отърси от егоизма, от високомерието и от грабителството. Вероятността за такова развитие на събитията обаче никак не е голяма – това личи от поведението на хората, управляващи „Газпром”. Един друг велик икономист Джон Мил пише: „Когато умовете не са достатъчно изискани, не им трябват изискани подбуди за действие”.

По-добре късно, отколкото никога – дали?

......

Най-лошото е, че се разгръща друг сценарий, както винаги изненадващ за Русия. Проблемът е, че приключва световният енергиен супер цикъл. Преди всичко това личи по закупките на метали от Китай. Цените стигнаха тавана си, а темповете на търсене, нараснали петкратно през последните десет години, вече падат. Сега Китай, пресметнато на глава от населението, използва два пъти повече стомана от европееца или от американеца. Други страни, които са в състояние да компенсират понижаването на китайското потребление, не съществуват. А металите не само заемат сериозна част от нашия бизнес – за да бъдат добити, е необходима енергия, все същия петрол и газ.  По такъв начин намаленото търсене на метали ще повлече и понижаване в търсенето на енергия. На всичкото отгоре възникват все повече енергоспестяващи нови технологии.

          Изглежда че тези прогнози започват да се сбъдват. По данни на EIA в трите от четирите най-мощни икономики в света – в САЩ, в ЕС и в Япония – дневното потребление на петрол през последните години устойчиво намалява. Докато в САЩ от 2004 до 2008 година вносът надхвърляше 12 млн. барела дневно, сега е паднал до 8 млн.  И в останалата част от света положението е далеч от периода преди кризата: от 2007 до 2011 г. европейските страни са понижили потреблението на петрол от 16,2 млн барела дневно до 15 млн, Япония – от 5 млн до 4,5 млн. Тази тенденция само се усилва през текущата година при рецесията в еврозоната и при общата слабост на световната икономика. Потребителското търсене стагнира, с него и търсенето на петрол.

......

          Сега, когато краят на въглеводородния кеф за Русия не е далеч, според мен са възможни два пътя.

          Първият – както и досега да си седим на суровинната издръжка, като се мъчим да увеличим добива на петрол, а също и както досега често пъти, силово да принуждаваме света, доколкото е възможно да купува нашия газ на компромисни цени. Но и в това отношение са необходими решителни промени. Старите петролни находища в северния край на Западен Сибир са наводнени на повече от 90%; при всичките ни усилия няма какво повече да изцедим от тях. Камо ли – на прилична себестойност.

.....

         Вторият път за Русия е познат: като премине на нова парадигма на образованието и за добива на въглеводороди, които още дълго време ще са необходими, успоредно и много интензиво да развива иновациите, съвременните отрасли на икономоиката. За тези неща, за съжаление, все още само се водят разговори и според мен далеч не конкретно, както бе преди година. А империите съществуват до момента, до който са в състояние само да се изхранват, бе казал английския икономист Джон Гибсън. Да, магазините ни са претъпкани с храна, но виж, парите на мнозина не достигат, за да си позволят това разнообразие. Реалните доходи няма да се увеличат, докато петролът и газът изпълняват ролята на квазипари за отбран кръг от хора, докато всички проблеми се решават чрез закъснели и нелепи заповеди отгоре, а не по инициатива на предприемачите, които следят сигналите от пазара и от обществото.

Статията е преведена за сп. "Съвременник" от Пенка Кънева. Публикуваме я с известни съкращения