Успехът не е закодиран в гените. Но защо го вярваме?

Миналата година кметът на Лондон Борис Джонсън си навлече критики, когато каза, че икономическото неравенство може отчасти да бъде приписано на коефициента на интелигентност. „Боя се, че яростната икономическа центрофуга на конкуренцията въздейства на човешките същества, които, по своите умения, не са равни на останалите”, каза той в една от речите си.

Тази гледна точка би задоволила някого, който се радва на успех и се смята за необикновено умен. Един бърз поглед към данните обаче показва, че бързият ум и постоянството са едно много ограничено обяснение за неравенството. Добър пример за това е разпределението на доходите в САЩ. През 2012 г. най-богатите 0,01% от домакинствата там печелеха средно по 10,25 милиона долара, докато средните доходи за страната като цяло бяха по 51 000 долара на домакинство. Наистина ли най-богатите са 200 пъти по-умни от другите? Едва ли. Способни ли са да работят 200 часа повече седмично? Със сигурност не. Тук играят много сили, някои от които са извън контрола на успелите – сред тях и чистият късмет.

Да речем обаче, че вие сте едни от тези 0,01 процента. Или дори от най-успешните 50%. Ще се съгласите ли да приемете, че случайността е била фактор в успеха ви? Не бихте ли предпочели да повярвате, че сами сте спечелили богатството си, че наистина го заслужавате? Не би ли ви се искало да мислите, че благата, които сте наследили, са ваши по право, защото наследявате истински изключителни хора? Разбира се, че е така. Нови проучвания показват, че за да оправдаем начина си на живот, сме склонни дори да променим начина си на мислене за силата на гените. Низшите класи са не просто лишени от късмет, смятат хората от висшите – те са генетично по-низши.

В няколко експеримента Майкъл Краус от университета „Урбана” в Илиноис, САЩ, и Дахер Келтнер от „Бъркли” показаха какво означава социален есенциализъм. Това е убеждението, че повърхностните разлики между две групи хора или неща могат да се обяснят с различията в основната идентичност. Огромна част от хората вярват, че фактори като расата, сексуалността и пола, както и националността, религията и политическите убеждения играят роля в определянето на други реалности като успеха, богатството и най-вече това доколко те са заслужени. Есенциализмът води до стереотипизиране, предразсъдъци и нежелание да се общува с различни хора.

Анкетите на Краус и Келтнер показват, че хората по принцип искат да вярват, че светът е справедливо място. Не ни изнася да приемем, че лоши неща могат да се случват и на добри хора. Затова включваме защитни механизми, като например да обвиняваме жертвата в дадено престъпление – „Тя не е трябвало да се облича така”, или да вярваме, че кармата или Бог ще въздадат справедливост в някакво неясно бъдеще.

Учените открили, че към колкото по-висша класа принадлежим, толкова по-склонни сме да поддържаме такива убеждения. Ако чувствате, че се справяте добре, ви се иска да вярвате, че успехът идва при онези, които го заслужават – значи хората с по-нисък статус не го заслужават. Подобни настроения се наблюдават сред политици, бизнесмени и богати наследници. Те са присъщи и за онези, на които се иска да се чувстват членове на едно по-висше общество.

Може би все пак си струва да поставим под съмнение вярата, че общественият статус е последствие от по-дълбоката ни идентичност. Една малка промяна в обстоятелствата – и животът ви би могъл да се развие по съвсем различен сценарий. Привилегията често е невидима – особено за онези, на които е била подарена.

Матю Хътсън, Slate, със съкращения