Човекът, който познава всички

Всички познаваме хора като тях. Хора, които сякаш познават всички. Те винаги могат да помогнат. Ако не, познават някой, който може. Запознаваш се с тях и след 15 минути вече си говорите така, сякаш сте приятели от деца. Те са успешни, умни, забавни, с приятно чувство за самокритичност. И се интересуват от всичко.

Кои са те? Хората, които свързват.

Такъв например е Мириам Баникарим, старши вицепрезидент и маркетинг директор в Gannett – издателят на USA Today. Тя върши перфектната работа на човек, който свързва – помага на различните вестници и медии на Gannett „и сглобява парченцата в едно”. „Обичам хората и като цяло съм любопитна”, казва 42-годишната Баникарим. „Харесват ми историите и искам да правя връзки. Но не знаех названието за това, докато съпругът ми не прочете „Повратната точка” на Малкълм Гладуел” – разказва тя. „Най-накрая имам дума за теб – човек, който свързва (connector)”, й казал след това мъжът й.

Както пише Гладуел, „разпръснати във всяко движение на живота”, те са ограничен брой хора с истински необикновена способност с лекота да завързват приятелства и познанства. Те са хората, които свързват. Авторът ги описва като личности, които притежават умение да проникват в много, различни светове, субкултури и ниши.

Отличителните черти като енергичност, безкрайно любопитство и желание да се възползват от шансовете, са общи сред тях. Както и настояването, че да се свързваш не е същото като да правиш контакти (networking).

„Виждам правенето на контакти като подход към крайна цел”, казва Джил Лийдърман, изпълнителен продуцент на американското късно ТВ шоу "Jimmy Kimmel Live". Но да се свързваш, това означава да вложиш искрената си обич в срещите с хора, в създаването на приятелства и в ангажимента да помагаш.

Хората, които свързват (the connectors), обикновено показват желание да излязат от комфортната си зона.

Такъв пример е и комедийният актьор Джош Байсел, кйто преди 6 години посещава лагер за бежанци от Дарфур и на връщане оттам му хрумва идеята да събира пари за медицинска клиника, необходима на това място. За три седмици успява да събере 50 хил. долара. Идеята по-късно прераства в НПО, наречена OneKid OneWorld, която цели да свързва училища в САЩ с училища в Кения и в други развиващи се държави и да ги снабдява с всичко, от което се нуждаят - от книги до чиста вода за пиене. „Аз съм комедиен актьор. Не знам нищо за училищата. Но съм отворен към ученето. Трябва да излезеш навън и да правиш връзки извън собствения си свят. Да си заинтересован от много и различни неща, по дефиниция ти позволява да бъдеш човек, който свързва”, казва той.

Способността да успяваш да достигнеш до някого, когото не познаваш, е ключова в тези несигурни икономически времена. Тези, които са в средата на кариерата си, може да са работили в една фирма в продължение на години и трябва да овладеят уменията да се свързват, преди да са им потрябвали.

Естествената склонност на повечето хора е да търсят приятели на срещите и в обедната почивка. „Лесно е да седнеш с някого, когото познаваш. Трудното, но ипо-интересно е да седнеш до някого, когото не познаваш”, казва Баникарим. 

Може това е дарба по рождение, но това съвсем не е задължително условие. На Баникарим й се налага да се научи да открива най-краткия път до хората на съвсем ранна възраст. Тя се мести със семейството й от Иран в Париж през 1979 г., после в Северна Калифорния, където няма иранска общност. „Често бях новото дете в клас. В този случай или се учиш да плуваш в средата или потъваш.", казва тя.

Да се присъединявате към клубове, курсове и организации е чудесен начин да намерите хора, приятни за контакт. Те са много по-успешни за създаване на контакти от организираните с тази цел networking събития. Особено, ако наистина се интересувате от това, което ви е събрало с тези хора.

Историята е публикувана в SecondAct.com