Шефът на МВФ: Връщаме се към глобалното икономическо равновесие

Глобалната икономика като че ли най-накрая излезе от трудното положение. Възстановяването е неравномерно и все още не се поддържа устойчиво, но много развиващи се икономики – особено в Азия, преживяват силен обрат. В Китай прогнозираме ръст от 9% в края на 2010 г.

Въпреки че за щастие глобалните перспективи се подобриха, все още политиката ни е изправена пред значителни предизвикателства. Най-големият риск е преждевременното оттегляне на политическите стимули. Въпреки че е благоразумно да се планират така наречените “стратегии за изход”, политиците би трябвало да имат подръка готови мерки, докато възстановяването се установи твърдо и особено докато се появят условия за намаляване на безработицата.

В Китай ангажиментът на правителството да поддържа фискални стимули e важен за растежа. Както признава и самото правителство обаче, дойде време да се забави много бързия темп на ръст на кредитирането, който повишава рисковете от свръхинвестиции, свръхкапацитет и в крайна сметка води до лоши заеми.

Докато възстановяването вече започва, ключово предизвикателство за глобалната икономика е как да постигне по-стабилно разпределение на търсенето в отделните икономики. Това е предизвикателството, което наричам връщане на глобалното икономическо равновесие.

Непосредствено преди кризата глобалните дисбаланси значително се увеличиха. Тъй като породиха тревога от възможна хаотична подредба, те станаха източник на опасения за политиците. И независимо че по време на кризата глобалните дисбаланси намаляха, те остават големи и могат отново да се разширят, когато глобалната икономика се нормализира.

Какво могат да направят Китай и САЩ? В икономики, преживели големи дефицити по текущата сметка, е необходимо да се увеличат националните спестявания. В много от тези икономики, включително Щатите, приоритет трябва да има фискалната политика. А в онези, които са преживели срив в цените на активите, от основно значение за трайното съвземане ще бъде възстановяването на финансовия сектор.

От друга страна в икономики, които са имали големи излишъци по текущата сметка, трябва да се засили вътрешното търсене. В икономиките от еврозоната и в Япония е добре да се повиши конкуренцията. А в развиваща се Азия ребалансирането означава увеличаване на вътрешното търсене – инвестиции в много държави, а в Китай – акцент върху потреблението.

Лидерството на Китай вече създаде ясна визия за това как да се поощри консумацията. Потребителските разходи растат по-бързо, отколкото икономиката като цяло. Нещо повече – както отбелязва президентът Ху Цзинтао, в бъдеще Китай ще предприеме още стъпки, за да подпомогне домакинствата и да намали упованието само на износа.

В момента вече се прави много. Например находчивата нова инициатива да се осигури качествено здравеопазване за повечето китайци. Реформата на селската пенсионна система също напредва. Може обаче да се направи повече, за да се осигури трайна промяна към потребление, като се разшири обхватът на социалните политики. Нужно е да се придвижи реформата във финансовия сектор и да се проведат реформи в корпоративното управление.

По-силната парична единица е част от пакета с необходимите реформи. Като се позволи на азиатските валути да поскъпнат, ще се подкрепи повишаването на покупателната сила на домакинствата, ще се увеличи делът на труда в доходите и ще се осигурят точните стимули за преориентиране на инвестициите.

В крайна сметка по-високото вътрешно търсене в Китай, заедно с по-високите американски спестявания, ще спомогне за ребалансирането на световното търсене. Това е пътят към една по-здравословна глобална икономика за всички ни.

Доминик Строс-Кан, управляващ директор на Международния валутен фонд

ДОМИНИК СТРОС-КАН (роден на 25 април 1949 г.) е френски икономист, юрист и политик, член на Социалистическата партия. Той беше избран за управляващ директор на Международния валутен фонд на 28 септември 2007 г. Бивш финансов и икономически министър на Франция в правителството на Лионел Жоспен. Професор е в Националното училище по администрация във Франция и в Парижкия институт за политически науки.