„Южен поток” – последен шанс за България да стане европейски енергиен център

Проектът “Южен поток” е последната възможност на България да се превърне в стратегически европейски енергиен център и страната ни не бива да пропуска този шанс. Около това мнение се обединиха водещи специалисти от енергетиката, икономиката и индустрията, които взеха участие днес в експертната дискусия „Проектът Южен поток: Нова инфраструктура в енергийния сектор на Европа и интересът на България”. Тя бе организирана от сп. „Мениджър” и се проведе в столичния хотел „Радисън Блу Гранд”.

В съвременния свят потребността от енергийни ресурси непрекъснато нараства и все по-значима става ролята не само на държавите, които притежават находища и ги разработват, но и на тези, през които суровините се транспортират. Значението на България в този аспект от години е подценявано – донякъде заради национален нихилизъм, донякъде заради различията в политическите нагласи, посочи един от основните участници в дискусията Пламен Русев, управител на консултантска фирма „Енерджи тех консулт” и бивш директор на „Бургас-Александруполис БГ”.  „Южен поток” е последният влак и ако го изтървем, губим възможността да станем стратегически енергиен център, предупреди той.

Реализирането на международен магистрален тръбопровод ще преобърне нагласите на международната общност за страната ни и ще ни изгради позитивен имидж на държава, която може да се справя успешно с мащабни инфрастурктурни проекти, отбеляза и Владимир Каролев, икономист и управляващ партньор на „Балканска консултантска компания”. Това ще повиши в значителна степен доверието на чуждестранните инвеститори и ще ни отвори вратите за участие в други трансгранични инфраструктурни коридори, добави той. Каролев обърна внимание и върху един от най-големите митове, налагани до момента в общестевното-политическия дебат по темата и водещ до негативно отношение към изграждането на трасето – че това е българо-руски проект. „Южен поток” е замислен и заченат като голям международен проект, първоначално между руския „Газпром” и италианската компания Eni, към който впоследствие се включват още 7 държави и България е само една от тях.

Най-важното предимство на бъдещия газопровод през наша територия е, че ще доведе до намаляване на т.нар. транзитен риск, защото тръбата ще минава изцяло през наша територия и това гарантира сигурност на доставките, разясни още икономистът.

Сигурност на доставките е приоритет №1 и за Европа, диверсификацията, т.е независимостта от енергийните източници идва на второ място, отбеляза от своя страна енергийният експерт проф. Атанас Тасев, участвал в изготвянето на прогнози и анализи на най-големите ни енергийни проекти. Русия доставя около 28% от общото потребление на газ в общността. „Затова вярвам, че въпреки ударът, който Европа нанесе с настояването да се спазят изискванията от Третия енергиен пакет, а именно собственикът и доставчикът на газ да не е собственик и на инфраструктурата, двете страни в спора – Русия и ЕС, в крайна сметка ще постигнат някакъв баланс”, прогнозира той. Като вариант за бързо решаване на този проблем той посочи възможността местните оператори в държавите по тръбопровода да получат процент за мажоритарна собственост над съответаната част от трасето.

Като член на европейската общност България ще спази абсолютно коректно условията по Третия енергиен пакет на ЕС и в това не бива да има никакви съмнения. Европейското законодателство в случая е приоритетно, коментира от своя страна Светлина Кортенска, специалист по европейско право и адвокат в адвокатско дружество „Боянов и Ко.” Добре би било обаче в този процес да не гледаме на себе си като на една периферия, а като на важна морска граница, която е вход на руски газ за Европа и то, с две разклонения, добави тя. Русия и Европа имат дългогодишна история на партньорство в енергийната област. Това партньорство е трудно, но неизбежно, защото употребата на газ в Евросъюза се увеличава, а вътрешното производство намалява, коментира тя.

Природният газ е най-перспективното гориво и от екологична гледна точка, и от икономическа и още дълго ще запази този си статут. За българския бизнес, за индустрията, проект като „Южен поток” е повече от добре дошъл, защото ще доведе до намаляване на цените, а оттам и до повишаване на конкурентоспособността ни, посочи и Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

Като допълнителни икономически ползи за страната ни от изграждането на тръбопровода експертите посочиха още и възможността за създаване на трайни работни места. Увеличаването на доставките на местно ниво ще улесни процеса на масово газифициране на цели области, което ще става през малки фирми в съответните региони. Отделно, повсеместната газификация ще доведе и до намаляване на разходите на крайните клиенти за ток и отопление.

Като цяло, заложените към момента параметри  калкулират много ползи за страната ни и добри печалби, които ще влизат в бюджета, отбеляза проф. Тасев. „ С две думи, „Южен поток” е машина за пари, които ще пълнят държавната хазна. Четири проекта от този тип са достатъчни да превърнат страна като България в просперираща държава”, обобщи той.  

Добро прединвестиционно проучване на проекта, структуриране на инвестициите  на принципите на проектното финансиране, което би гарантирало минимални финансови разходи от българска страна, избор на авторитетни и доказали се фирми с опит за изграждането и надзора на строителството и максимална защита на българските интереси бяха основните препоръки, отправени от експертите в края на дискусията.

Проектът в цифри и факти

- Подводният газопровод "Южен поток" през Черно море представлява морският участък от газопреносната система.

- Той ще има дължина 931 километра и ще свързва най-големите световни запаси на газ в Русия с потребителите в Европейския Съюз.

- Участъкът през България ще е с дължина над 540 км.

- Тръбопроводът има капацитет да гарантира над 40 години стабилност на доставките на руски газ за Европа. Според последни изчисления на Международната енергийна агенция, търсенето на газ в ЕС ще се повиши от 536 млрд. куб. м. (2010) на 618 млрд. куб. м. през 2035, което е увеличение от близо 15%. До 2035 г., местният добив на газ ще е спаднал с около 53%. За същия период обаче Русия има възможност да запълни значителна част от недостига на внос за Европа.

- През 50 годишният планов период за експлоатация, Южен поток ще доставя до 63 млрд кубични метра газ годишно. Това е приблизително 12% от потреблението на ЕС за 2020 г. (Източник: International Energy Agency, World Energy Outlook 2012).

- „Южен поток” е проект на международния консорциум South Stream Transport B.V., създаден за планиране, построяване, и последващо експлоатиране на офшорният газопровод през Черно море. Консорциумът се състои от четири енергийни компании - OAO Gazprom с 50% участие, Eni S.p.A. с 20% участие, EDF (Франция) и Wintershall Holding GmbH (BASF Group, Германия) с по 15% участие.