"Алфа Рисърч": БСП и МЕЧ остават под прага за вход в следващия парламент

Значителна преднина за проекта на Румен Радев (по време на проучването не е използвано името „Прогресивна България“), който събира 32.6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19.7%. ПП-ДБ е в отстъпление спрямо декември, но задържа третото място с 12.6%, следвана от "ДПС - Ново начало" (9.6%) и "Възраждане" (6.4%). Това са и петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в 52-ия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%). 

Към края на февруари около 3 млн. души декларират категорична готовност да отидат до урните. 

Това показват данните на изследване на "Алфа Рисърч", реализирано със собствени средства в периода 23 февруари – 2 март сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.  

Въпреки, че рокадата на „Дондуков“ 2 не бе приета еднозначно, президентът Илияна Йотова запазва положителен баланс в институционалния рейтинг. Седмици след като пое поста от Румен Радев, одобрението за президента Йотова е в рамките на 49 на сто, срещу 25% неодобрение и 26% неутрално отношение. 

Мълчаливото начало на Румен Радев на партийния терен води до възпроизвеждане на президентския му рейтинг. Към момента той има одобрението на 37.1% от пълнолетните граждани срещу 35.2% неодобрение. 

Очаквано, протестите от края на миналата година и оставката на правителството имат негативен ефект върху рейтинга на Бойко Борисов, който губи около 3 пункта общо доверие, но зад него остава твърдото ядро от привърженици на ГЕРБ. В началото на март той има 18.4% положително и 62.6% отрицателно отношение.

Третата позиция по доверие е за новия председател на БСП Крум Зарков. Стартът му начело на социалистите получава одобрението на 14.2% от пълнолетните жители на страната срещу 39.9% неодобрение. 

Лидерите на ПП-ДБ се ползват с одобрение, което идва основно от собствените им партии: Асен Василев 12.6% доверие и 65.2% недоверие; Ивайло Мирчев – 11.7% доверие и 59.4% недоверие, Божидар Божанов – 10.9% доверие и 57.3% недоверие; Атанас Атанасов – 8.4% доверие и 59.8% недоверие.

Аналогична е ситуацията и при лидерите на другите представени в настоящия парламент партии. Всички те имат ядра от твърди последователи, но и високо обществено недоверие. Костадин Костадинов се ползва с 11.2% положително и 65.8% отрицателно отношение, Радостин Василев – 9.8% положително и 60.6% отрицателно отношение, Слави Трифонов – 7.2% положително и 63.5% отрицателно отношение, Ивелин Михайлов – 6.0% положително и 64.1% отрицателно отношение, Делян Пеевски – 5.8% положително и 79.8% отрицателно отношение. 

Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% - по-нечестни. Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване - в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни. Предизвикателството обаче е, не да има само леко отместване, а  да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен, отчитат от "Алфа Рисърч". 

Предпочитания за следващо управление

Поредицата неуспешни коалиционни управления през последните години придадоха силно негативна конотация на термина „коалиция“, но българското общество остава поляризирано в оценките си, дали еднопартиен, или коалиционен кабинет ще е по-успешен за страната. 42% заявяват предпочитание към еднопартийна власт, а други 40% - към коалиционен кабинет. Идеята за програмно правителство на широка основа среща одобрението на 6% от пълнолетните българи, а 12% не могат да преценят. 

Еднопартийното управление е избор най-вече на симпатизантите на формацията около Румен Радев. Привържениците на останалите партии, които имат и по-ниска електорална подкрепа, логично предпочитат коалиции. Тъй като формулата на бъдещото правителство е фактор в решението за гласуване, би било добре партиите да дадат поне най-обща ориентация на своите избиратели в какви коалиции биха участвали.

* Методология: Настоящото изследване е проведено в периода 23 февруари – 2 март 2026г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч и се реализира със собствени средства на агенцията. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.