"Алфа Рисърч": Седем плюс един участници в 51-ото Народно събрание  

Както и в началото на предизборната кампания, така и в края ѝ нагласите на избирателите очертават 7-партиен парламент, с известна вероятност и за осми участник. Това показват резултатите от изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 20 – 23 октомври 2024 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. 

ГЕРБ-СДС успяват да постигнат висока мобилизация сред привържениците си и да си осигурят комфортна преднина пред своите опоненти. Те приключват кампанията с подкрепа от 26.5% сред твърдо решилите да гласуват и първото им място е едно от малкото сигурни неща в предстоящите избори.

ПП-ДБ (14.9%) и "Възраждане" (14.2%) продължават да спорят за второто място. И двете формации са изправени пред предизвикателства. ПП-ДБ все още не успяват да си върнат подкрепата на оттеглилите се през юни избиратели. "Възраждане" търпи конкуренция от позициониращи се в радикално-популистката ниша формации като ИТН и МЕЧ.

Сред най-ожесточените битки се очертава тази между двете крила на ДПС. Седмица преди вота позициите на водения от Ахмед Доган "Алианс за права и свободи" (7.9%) и на крилото около Делян Пеевски "ДПС – Ново начало" (7.4%) са почти изравнени. "Алианса за права и свободи" има по-голям резерв от колебаещи се избиратели, "ДПС-Ново начало" има по-силни институционални позиции сред кметовете на населените места, където е съсредоточен вота на българските турци и мюсюлмани. Неясно остава и как ще се развие вотът в чужбина.

"БСП – Обединена левица" (7.2%) и ИТН (6.1%) са другите двама участници, които допълват картината на седемпартийния парламент. И двете формации обаче регистрират относително по-ниска степен на мобилизация, неустойчивост и потенциална динамика в подкрепата.

Под 4%та бариера, но най-близо до нея са МЕЧ (3.8%), "Синя България" (2.7%) и "Величие" (2.6%). Въпреки че за влизане в парламента може да са необходими рекордно ниските 80 000 гласа, едва ли две партии ще съумеят да ги съберат. По-вероятно е само една от тези формации да оползотвори мигриращия емоционален и протестен вот. Вариант за протестно настроените избиратели остава и опцията „Не подкрепям никого“, към която се ориентират около 3% от решилите да отидат до урните.

В заключение, при седем партиен парламент ГЕРБ и ПП-ДБ могат да бъдат близко до мнозинство и да търсят подкрепата на трети партньор за съставяне на правителство. Предвид досегашните заявки от страна на двете формации ситуацията изглежда все така трудна за разрешаване. Очакванията на избирателите обаче са недвусмислено за намиране на вариант за редовно управление. Нов неуспех би делегитимирал цялата политическа класа.

Седмица преди седмите предсрочни избори националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч регистрира слаб отзвук на кампанията сред избирателите, поредна ниска избирателна активност, висока вероятност за запазване силата на разделителните линии и в 51ия парламент.

Оценка за кампанията и очаквана избирателна активност

Съдейки по оценките на хората, сме на финала на поредната вяла предизборна кампания, фокусирана върху затягане на редиците от твърди симпатизанти. Според 56% от пълнолетните граждани на страната в техните населени места по нищо не личи, че предстоят избори. На фона на тази апатия истински обезпокояваща е обратната връзка за предизборната атмосфера, дадена от  малко над една четвърт от анкетираните, според които в тяхното обкръжение силата на аргументите се конкурира с аргументите на силата: за 14% (предимно жители на по-малки населени места в районите със смесено население) кампанията е била напрегната, с конфликти между представителите на партиите; други 13% споделят за опити за привличане на подкрепа чрез материални, финансови стимули, чрез пряк, или косвен натиск. С позитивен опит от кампанията са едва 17%, които споделят за  спокойна кампания, със срещи и разговори на представители на различните политически сили, коментират социолозите. 

В тази ситуация с доминиращи в страната апатия или принуда, не се регистрират сериозни признаци за мобилизация на избирателите. Готовност да отидат до урните заявяват 30% - 32% от анкетираните, което означава активност от около 2 млн. избиратели. В отделни места е възможна мобилизация на протестен, или наказателен вот, което може леко да увеличи участието, но няма индикации да може да се вдигне по-сериозна вълна.

Мобилизация е налице единствено сред най-твърдите симпатизанти на партиите, а т.нар. електорални периферии от колебаещи се избиратели остават пасивни. При запазване на регистрираната ниска активност е възможно както разместване между партиите, които са в близки позиции, така и влизане в парламента на някоя от формациите намиращи се в близост до 4%-та бариера, допълват социолозите. 

* Методология: Изследването е проведено в периода 20 – 23 октомври 2024 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.