Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за минималната работна заплата за догодина

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за нивото на минималната работна заплата за догодина. От правителството предлагат от 1 януари 2025 г. тя за първи път да надхвърли границата от 1000 лева и да  стане 1077 лева вместо сегашните 933 лева. Според Кодекса на труда размерът на минималната заплата е 50% от средната брутна за страната за период от 12 месеца. Бизнесът е против с аргумента, че размерът на заплатата не е адекватно изчислен. 

„Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати. Ако спазваме пропорциите, които в директивата са указани за референтни стойности 50% от основната средна работна заплата, са 800 лв., а не 1077 лв., което значи грешка от една четвърт или 26%. Ето защо предлагаме или изобщо да не се приема нов размер на МРЗ, защото тя трябва да се намали, или ако за това не може да събере кураж правителството, да сложи думата „брутна“ отпред. Тоест от 1 януари 2025 г. брутната минимална работна заплата от 1077 лв. да се замени с 1031 лв.“, заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Като негативни последици от по-висока МРЗ той определи разрастване на сивия сектор, увеличаване на „дупката“ в държавния бюджет, както и отлив на чуждестранни инвестиции. 

„Чрез формули не могат да се правят политики. Настояваме да се финализира работата в работните групи на Министерството на труда и социалната политика по отношение на критериите“, отбеляза Мария Минчева от Българската стопанска камара. Според нея не се отчитат покупателната стойност, производителността на труда, разпределението на заплатите в страната с тяхното регионално и секторно измерение. Оказва се, че нашите институции не събират пълни данни за това какъв е делът на лицата, които реално работят на МРЗ, каза Минчева. 

От Българска търговско-промишлена палата също се обявиха против промяната в размера на МРЗ и се съгласиха с аргументите на техните колеги, представени на заседанието на НСТС. 

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също не подкрепиха предложението за увеличаване на МРЗ, пише БТА.

Предложението на правителството не беше подкрепено и от Съюза за стопанска инициатива заради отрицателния, според тях, икономически и социален ефект. От организацията казаха, че по данни на статистиката на техните експерти нови три икономически дейности ще попаднат в риск по отношение на съотношението на минималната и средната работна заплата и съответно нови три области от страната ще попаднат в по-висок риск. Готови сме на конструктивен диалог, така че да се стигне до по-положителна за икономиката нормативна уредба, която да бъде приложена, посочиха от Съюза за стопанска инициатива.

Ръстовете на доходите и на минималната заплата през последните години, не само в България, са повече и ние не сме първи като общ ръст на минималната работна заплата, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му, нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката, в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на минимална заплата, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката.

Сумата от 1077 лв. МРЗ прави 836 лв. нетна заплата, каза икономистът от КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, „а това, че мерим с брутната средна – знаем как се измерва тя“, коментира той. Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства, допълни Кацарчев. Експертът даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.

Параметрите на държавния бюджет ще бъдат обсъдени със социалните партньори - синдикалните и работодателските организации, като Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещите са мерките за икономическо развитие и социален просперитет, каза вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, която е и председател на НСТС. Тя подчерта, че бюджетът "не е приходи и разходи", а трябва да  осигурява икономическото развитие на страната. Петкова информира, че мерките ще бъдат обсъдени през следващата седмица на експертно ниво, след това ще бъдат обсъдени с Националното сдружение на общините в Република България, за да има максимална съгласуваност. След това те ще бъдат обсъдени и с политическите партии.