Цената на отложеното здраве

Пандемията постави на заден план профилактиката и навременното лечение на сериозни заболявания и това неминуемо ще окаже своя негативен ефект. Готови ли сме обаче да посрещнем нови здравни кризи? Това беше основният въпрос, който разискваха участниците във втория панел на 10-и национален Фарма форум, организиран от списание "Мениджър" в София Хотел Балкан днес. А отговорите бяха доста красноречиви - достъпът на пациентите до лекари специалисти в страната е доста труден, в здравеопазването липсват кадри, а в същото време едно от предизвикателствата, пред които е изправена страната ни, е електронната продуктова информация, която трябва да се случи в кратък срок, коментираха участниците в панела, модериран от проф. д-р Георги Момеков, дф, председател на Българското научно дружество по фармация.

"Един от изводите от пандемията е, че всяка една система, дори най-напредналата, не е подготвена за криза от такъв мащаб. Едно такова премеждие играе ролята на важен стрес тест за всяка система. Европа установи, че няма значение, че някъде по света някой продукт се произвежда по-евтино, че може да е по-изгодно. Оттук нататък никоя страна няма да си позволи да бъде на 100% зависима от някой друг особено ако той е на другия край на света", отбеляза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. В синхрон с изводите, изведени от участниците в първи панел, той също бе категоричен: разходите в здравеопазването не са разходи, а инвестиция! 

По думите му преминаването към модел на здравеопазване с акцент върху профилактиката е основна тема от години, но въпреки това тя продължава да е тотално пренебрегната. И даде пример, че полага невероятни усилия да убеждава защо трябва да продължават да ваксинират възрастните хора срещу грип. "Решихме проблема с много убеждаване, четири пъти пращах официални писма", посочи главният държавен здравен инспектор. 

Като свой личен приоритет епидемиологът определи развитието и модернизирането на имунизационния календар в България, за да може българските деца да получават адекватна здравна грижа, съпоставима с тази на връстниците им от Европа. 

Като предизвикателства и рискове пред здравната система на страната доц. Кунчев посочи кризата с медицинския персонал, популизма, както и антибиотичната резистентност сред пациентите.

"Първото предизвикателство е, че забравяме за кризата на персонала, кризата на хората. Ние не можем да се включим във всичко, което Европа ни предлага, защото нямаме хора. Ние се самоизолираме в процеси, които са изключително важни. Вторият проблем е популизмът. Ако в един бъдещ парламент популизмът заеме 10-15%, той направо ще стане определящ. Ако така продължаваме, все по-често ще виждаме фирми, които напускат нашия пазар. По-евтини накрая ще дойде до момента, в който няма кой да произвежда лекарствата. 

"Някои уроци Европа ги научи. Бяха направени промени - една регулация за сериозните трансгранични заплахи за здравето, в която всички досегашни препоръки и напомняния, са заменени с решения, с регулации. Само след 2 години Европейската комисия ще дойде да ни проверява дали имаме такъв доклад. Промените са в посока тези институции да са по-овластени за действия при такива пандемии", обясни доц. Кунчев. 

Доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. Снимка: Николай Дойчинов

Д-р Николай Недев, завеждащ отделението по Лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, посочи, че дълги години големият проблем в една от най-сериозните за всяко общества перманентни здравни кризи - раковите заболявания, е бил диагностицирането им. "Сега вече има увеличение на случаите на рак, но ще го преодолеем. Колкото до новите лечения, светът на онкологията се промени", каза той. 

По думите му броят на заболяванията, които могат да се открият при скринингова програма, се броят на пръстите на едната ръка - при рака на гърдата, рака на шийката на матката и донякъде за рака на простатата, рака на балия дроб и при рака на дебелото черво. Той обаче добави, че скрининговите програми трябва да са организирани на национално ниво, за да има истински ефект от тях.  

Като критичен дисонанс той открои също, че достъп до специалисти в България съществува, но няма система, която да закара пациента при специалиста. 

Според него болниците в бившите окръжни градове често работят с клинични пътеки, които не са добре платени, а трябва да приемат пациенти, които са болни, други имат социални проблеми и няма къде да бъдат настанени. "Един от фокусите на развитието на общественото здраве е, че то изисква повече ресурси и взаимодействие между различни групи. Един от фокусите е да се оздравят болниците в областните градове", категоричен бе той. 

Д-р Николай Недев, завеждащ отделението по Лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Снимка: Николай Дойчинов

"Скринингът е полезен, но той не може да се направи на цялото неселение по всички възможни заболявания", е гледната точка на проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. От позицията на лична експертност той предложи да се очертае план график, а анализът на данните след него могат да се използват за въвеждане на нови технологии. 

Европейската агенция по лекарствата научи уроците си от пандемията, създаде се Европейската агенция за реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), сподели още той и посочи, че забавянето за разрешение за употреба на лекарства вече е сведено само до 10 дни. "В Европа имаме по-рестриктивен модел, искаме повече качествени данни. Оттук нататък вървим към промяна на фарма законодателството в Европейския съюз, така че ако имаме здравна криза утре, да можем да й повлияем добре.", каза още проф. Гетов. 

Българските институции и особено тези в сферата на лекарствата, са оставени на доизживяване както по отношение на заплати, така и на кадрови ресурс. Там борбата е за оцеляване, предупреди той.

"Това, което ни предстои, е страшно като предизвикателство. Трябва да се случи в кратък срок електронната продуктова информация. Всичко се прави в името на по-добрия достъп до лекарства на европейски граждани", каза още проф. Гетов. 

Проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата. Снимка: Николай Дойчинов

"Европа няма да ни остави на мира, докато не влезем в час", категоричен е доц. Кунчев. Той прогнозира, че след изборите може би ще имаме правителство с хоризонт 4 години, а не 6 месеца, за да започнем да решаваме проблемите в здравеопазването. 

Основни партньори на 10-и национален Фарма форум са: АбВи България; Българската организация за верификация на лекарствата; Astra Zeneca

Събитието се реализира с подкрепата на: Takeda; Sun Wave Pharma; Astellas; Novartis; Roche; Nurofen

Институционални партньори: Министерството на здравеопазването; Български лекарски съюз; Национална пациентска организация

Медийни партньори на форума:  bTV; dir.bg; Medical News;  REDmedia, portalnapacienta.bg