"Екзакта": Седем партии влизат в парламента, ако изборите бяха днес

Седем партии биха влезли в парламента, ако изборите бяха днес, само че се увеличава разликата между първата и втората политическа сила. Това са същите партии, които и в момента са в Народното събрание - ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната", ДПС, БСП, "Възраждане", "Демократична България" и "Български възход", показват данните от проучване на "Екзакта Рисърч Груп". То е проведено в периода от 5 до 12 декември сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на "Екзакта".

6.2% е преднината на първата политическа сила – коалицията "ГЕРБ-СДС" пред втората – ПП. Трети са ДПС. При нови избори, подреждането между четвърто и шесто място ще е в резултат на силна конкуренция между БСП, "Възраждане" и "Демократична България".

В изследването има индикации за съществуването на "скрит вот" за "Възраждане", уточняват социолозите. През последната година и половина, декларираната в изследванията ни готовност да се гласува за БСП неизменно се оказва по-висок дял от резултатите на тази партия. Понастоящем, в извънизборна ситуация, "Демократична България" запазва резултата си от вота отпреди 2 месеца и е вероятно коалицията да има ресурс за по-добро представяне на следващи избори.

Растящото политическо напрежение и натрупаният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии, могат да "отключат" процеси с непредвидими последици при следващ вот. Доколкото при следващи избори изглежда много вероятно избирателната активност да падне под тази на парламентарния вот от 2 октомври, това ще постави на дневен ред въпроса за легитимността на вота. Нарастващото недоверие в честността на изборния процес се оказва проблем, с който предстои да се сблъскат партиите, които ще участват на следващи избори, коментират от "Екзакта". 

Ако днес се провеждаха избори за Народно събрание, за коя политическа партия/коалиция бихте гласували?

Евроатлантическата ориентация на българите – категорично препотвърдена в края на 2022 г.

Към 12 декември 2022 г. 71% от българите заявяват подкрепа за членството на страната ни в ЕС, а противниците са 22%. Най-високо одобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на "Демократична България", на ГЕРБ, на "Продължаваме промяната" и на ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на "Възраждане" и на БСП.

Понастоящем 57% от българите одобряват членството на страната ни в НАТО, а неодобрение изразяват 31%. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на "Демократична България", на ГЕРБ, и на "Продължаваме промяната". Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на "Възраждане" и на БСП. 

Ретроспективният прочит на данните на "Екзакта" показва, че одобрението на българите към членството на страната ни в ЕС се запазва трайно между 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко –  с 2% .

Одобрението към членството на страната ни в НАТО остава непроменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 г. е с 4% повече спрямо декември 2019 г.

Одобрявате ли или не членството на България в Европейския съюз?

Одобрявате ли или не членството на България в НАТО?

Оценки за работата на лидерите на парламентарно представените политически партии

Одобрението към работата на повечето лидери на партии, представени в парламента, се свива през 2022 г. През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Все по-рядко българите одобряват лидер на партия, за която те самите не гласуват. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.

През декември тази година най-високи дялове на одобрение регистрираме за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите, като неодобрението към Бойко Борисов е значително по-висок дял от това към Стефан Янев.

Следват Кирил Петков и Асен Василев, които имат съизмеримо одобрение сред по около една пета от българите, а неодобрението към тях леко надхвърля неодобрението към лидера на ГЕРБ.

Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният лидер с най-високо неодобрение – 75%. М. Карадайъ пък е единственият лидер на парламентарна партия, чието одобрение леко нараства през месеците след парламентарния вот от 2 октомври т.г. до сега – с малко над 2%.

Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов – 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите. 

Чия е вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?

Според 27% от българите вината е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.

19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят червените линии помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.

Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент, или са останали извън него.

12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към ИТН, както и персонално към техните лидери.

6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов.

3% отправят обвинения към президента. Също толкова – 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи.

Едва според 1% вината е на външни фактори, които работят за политически хаос у нас.

Защо толкова много хора не гласуваха на последните парламентарни избори?

Всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори.

Според всеки пети у нас има силна нетърпимост към политическия елит и това демотивира хората да гласуват.

14% заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, при това нито от старите, нито от по-новите партии.

Според 13% от участвалите в изследването, много българи не гласуват, защото вече не вярват, че ако гласуват нещо ще се промени както за страната, така и за тях лично.

Според 7% от интервюираните расте недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а вотът на хората се обезсмисля.

Според 7% от българите, има хора, които се притесняват от машинното гласуване. Според анкетираните, в провинцията има немалко хора, които трудно се справят с машините и в същото време не вярват на резултатите от вота с тях. 

* Методология: Изследването е направено в периода от 5 до 12 декември 2022 г., като през този период са интервюирани „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.