iPhone или айфон? Може и двете

     Не е страшно, че в българския език навлизат много нови думи. Важното е да знаем как да ги пишем на кирилица, казва езиковедът проф. Владко Мурдаров в специално интервю за "Мениджър Нюз" по повод предстоящото публикуване на новия правописен речник по българския език, който ще бъде на пазара през февруари 2012 г. Професор Мурдаров работи в Института по български език към БАН и участва активно в редакциите на всички нормативни правописни речници от повече от 20 години насам.

     - Проф. Мурдаров, езикът ли променя речника на БАН или речникът държи под контрол езика?

    - Онова, което е първо, е самият език. Той се променя, а и речниковият му състав ще се изменя непрекъснато. Всеки ден се появяват нови думи. Трябва да знаем по какъв начин да бъдат записани. Нашата задача в Института за български език е всъщност да установим какви са думите, които навлизат. Ние всъщност само регистрираме какво става в езика. В никакъв случай не можем да се намесим в състава на речника на българина, както си представят мнозина. Хората сам избират какви думи да се появят в него.

     - Кои са новите, важни правила, които най-бързо трябва да се наложат в масовата употреба и да станат нови норми в общуването?

    - В началото на септември пуснахме на пазара един справочник, който се нарича „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила”. Това всъщност ще бъде уводът към основния правописен речник, по който работим в момента. Правилата са готови, сега обработваме самите думи, които ще бъдат включени в речника. Те ще бъдат около 90 хиляди.

Вече има подобни речници, но толкова пълни, и то правописни, досега не е имало. Още повече, че в много от речниците са включени думи, които вече не се употребяват. Докато нас ни интересува преди всичко новото, което сега се появява, за да видим как ще се пише то. Институтът по български език по начало е натоварен да утвърждава нормите, така че справочникът за правописа, издаден от БАН, е нормативният справочник.

Не можем да въвеждаме някакви нови правила, които ще оставят у хората впечатлението, че са неграмотни. Съобразяваме се с това, до каква степен те са наистина грамотни и доколко познават правилата. Основната ни задача беше да опростим действащите правила, за да може повече хора да ги разберат и да ги прилагат.

     - В рамките на какъв период регистрирахте тези 90 хил. думи, навлезли в езика?

    - Последният нормативен речник на БАН излезе през 2002 г. Думите, които включваме сега, са се появили в езика през последните близо 10 г. Повечето от тях са чужди. Много рядко днес се случва новите думи да бъдат образувани с български материал. По-често под нова дума разбираме онази чужда дума, която навлиза в езика ни и се нагажда към него. Умишлено не говорим за чуждици, защото чуждици по нашата терминология са думите, за които има подходящи български съответствия. Така че включваме чужди думи, които ще останат да се употребяват в езика ни. Колко дълго – един Господ знае.

Ще ви дам за пример думата тамагочи. Тя се появи преди десетина години. Тази дума вече почти никой не я употребява. Явлението се появява заедно с наименованието на дадения продукт и когато той престане да се произвежда и търси, самата дума, неговото название, също започва постепенно да минава назад. Включили сме обаче и тази дума в речника, защото все пак тя се е употребявала през разглеждания период.

     - Същото вероятно може да се отнесе и към названията на други продукти. Смартфон чужда дума в българския език ли е?

    - Разбира се. Помислете за всички думи като айфон, айпод. Това са новите думи, които в последните години се появиха. Всъщност българинът трябва да знае как да ги пише на кирилица. Това е важно, защото основната му азбука все пак е кирилицата.

Можем да изписваме айфон, айпод, айпад, джиесем на кирилица с малка буква, и това е правилно. Същевременно, ако изписването е съчетание от големи и малки букви на латиница (iPhone, iPod, iPad, GSM), също не е грешно. Може и така. Фирмата прави реклама на своя продукт като го изписва на латиница, но представете си аз да ви напиша: „Подайте ми айпода”. В такъв случай названието на продукта е станало дума за мен като останалите в българския език. Даже аз я членувам. Ето защо вместо да пиша „i“ с малка буква и след това „Pod“, а после тиренце и „а” (или „-ът”) на български език, спокойно мога да изпиша цялата дума на кирилица, с малка буква.

Друг пример е думата имейл. На английски, както знаете, след буквата „e” се пише малко тиренце („e-mail“). Когато думата е написана на кирилица обаче ще видите, че много често под влияние на английския правопис хората пишат „и” тиренце „мейл“ („и-мейл“). А не трябва. На български „имейл” се пише слято.

Въведохме и думи като e-книжарница, e-правителство, e-подпис. Буквата „е“ в началото означава „електронен“ и се свързва с втората част с тиренце.

Друг пример на чужда дума е пиар. Ако човек реши да я запише на кирилица, трябва да знае как да го направи. Специално при „пиар“ хаосът е тотален. Пише се “PR” с латиница, дори понякога, абсурдно, ще го видите „ПР” на кирилица, но тогава не знам кой ще разбере за какво става дума. Най-добре е да бъде пиар – четири малки български кирилски букви.

И още: след пиар (или след PR на латиница) винаги има празно място (space, интервал) и след това се пише, да речем, „акция”. Понякога хората слагат тиренце между двете, но така не е правилно. Същото се отнася и за БГ. Пише се „БГ паспорт“ без тиренце, а не „БГ-паспорт“.

     - От английски език ли идват повечето чужди думи в българския?

    - Да.

     - Кои от езиковите правила за деловия стил на общуване, ще бъдат записани в правописния речник?

    - В това отношение няма нови неща. Независимо за какво пише бизнесменът или бизнес дамата, или секретарката, от тях просто се очаква да пишат грамотно. Няма нещо специално, което да е характерно само за деловия език.

Може би е важно в този ред на мисли да се спомене главното „В” в официалната кореспонденция. Става дума за случаите, когато аз се обръщам в официалното общуване не към шефа на дадена фирма, а към всички хора във фирмата. Когато се обръщам в официалното писмо към шефа на фирмата или правя обръщение към цялата фирма, изписвам „Вие” с главна буква.

Това правило сме го формулирали отдавна – през 1983 г. Хората обаче често решават, че когато се обръщат към няколко души могат да пишат „вие” с малка буква. Например „Уважаеми колеги, Вашият проект е приет”. Вапъмняме и препоръчваме „Вие“ и „Вашият“ да се изписват при всички случаи само с главна буква. Правим го за улеснение на хората. Щом пишеш учтиво, винаги да бъде с главна буква, независимо дали пишеш към един човек или към много.

     - Както в немския език ли?

    - Точно така.

     - Кои грешки ви правят най-силно впечатление в деловия стил на общуване?

    - Много са. Ще се огранича с няколко. Например, учтивите форми при глаголите. Ако аз се обърна към вас и ви кажа „Вие сте дошла”, греша. Правилно е, без значение дали се обръщам към мъж или жена, задължително да кажа „Вие сте дошли”. Тук невероятно много се греши. Под влияние на прилагателните става грешка. На моите студенти в НАТФИЗ казвам да запомнят, че щом думата завършва на „л” („дошъл”, „ходил”), тогава задължително трябва да се превърне във „Вие сте ходили/ дошли“.

Това е едно от нещата. Другото е, че речта на мениджърите често лексикално е много неразбираема за по-широката публика. Ръководителите трябва да си дават сметка кой ги слуша, за да бъдат разбираеми. Струва ми се, че в тяхната публична реч има прекалено много термини.

Освен това употребяват много често паразитни думи – „например”, „нали”, „значи”. За тях аз често казвам, че са патерици на мисълта. Специално за „значи” се знае, че се е появила от една реч на Сталин през 30-те години на миналия век, където всяко изречение започвало със „значит”. Днес това „значи” ще го чуете точно в началото на изречението.

И още нещо. Вашите читатели работят много често, понякога предимно с английски език. Когато отговарят на въпрос, може би започват с едно „Да” или „Така”, което обърква слушателя и участника в разговора. Това е всъщност онова “well” в началото на изречението на ангийски. Така всъщност показваш, че си разбрал дадения въпрос, което всъщност при нас не е нужно.

     - Често чувам „говориме”, „правиме”…

    - Това окончание на „е” след глаголите ние сме го включили в речника и сме казали, че не трябва да се употребява. Зная, че е масова грешка. Зная, че мнозина казват, че грешката е толкова масова, че трябва да стане правило или да бъде допуснат дублет. Но ако допуснем „ходиме” като дублет на „ходим”, това автоматично означава, че първото ще се наложи. Засега упорито настояваме и казваме, че се казва само „ходим” и „правим”.

Друга често допускана грешка са бройните форми. Например след 25. Дали да бъде 25 работника или 25 работници? Правилната форма е 25 работници. Ако работниците са само 5, тогава са петима работници. И още един детайл – човек в множествено число е „хора”. Когато говорим за 25, обикновено казваме човека, може би под влияние на руския език. Само че бройната форма е души.

     - Колега или колежка?

    - Аз съм на мнение, че може спокойно да се употребява колежка. Звучи ми много маниерно, когато се каже „моята колега” и става дума за жена.

      - Директор или директорка?

    - Зависи. Също ми се струва много маниерно да се каже „директорът тази седмица е заминала на командировка”.Тя е избрана за длъжността директор, но може да бъде наречена директорка.

     - Имейлите подлежат ли на регулация чрез правоговорните и правописните правила и техните промени?

    - По-голяма част от имейлите са лична кореспонденция. Там не можем да се бъркаме. Мисля, че в тях може да се види доколко човекът е грамотен, но няма някакви специални правила. Лошото при тях, и особено при есемесите е, че всъщност мнозина изобщо забравиха, че има препинателни знаци.

     - А при молбите и деловите писма? Има ли при тях нови правила?

    - Не. Всичко си остава същото. Само ми прави впечатление, че вместо названието „Молба”, някои хора напоследък пишат „Заявление” отгоре, а после започват с „Моля, … да ми бъде разрешен отпуск," например. Така названието на документа и първото изречение в него си противоречат. Най-добре е когато се отправя молба, наименованието да бъде „Молба“, а щом е „Заявление”, глаголът долу да е „заявявам”, уведомявам Ви” или нещо подобно.

 Невена Любенова