10 хил. ученици от един випуск няма да работят това, за което са учили

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 точки (от максималните 100 точки). Това показват данните от изследване на Института за пазарна икономика(ИПИ). То обхваща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ.  Резултатите от индекса показват, че вероятно 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.  

Индексът проследява професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Това позволява да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво, уточняват от ИПИ.

Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 1,2 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна, уточняват от ИПИ.

Данните от изследването на ИПИ показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството.

Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“, посочват от ИПИ.

София с най-висок резултат, Ловеч в дъното на класацията 

От ИПИ подчертават още, че данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката. С най-висок резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високият дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта, посочват още от ИПИ.

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.

Дуалното обучение

От ИПИ припомнят, че важен аспект в професионалното образование и обучение е и продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците, се казва още в изследването на ИПИ.