МВФ леко повиши прогнозите си за световната икономика през 2026 г.

Растежът на световната икономика ще остане устойчив на ниво 3,3 процента през 2026 г. и 3,2 на сто през 2027 година, прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в актуализираната си прогноза, оповестена днес.  

Това е леко повишение (с 0,2 пр.п) на очакванията за тази година и без промяна за 2027 г. спрямо прогнозите на Фонда, оповестени през октомври. Най-голям принос за възходящата корекция на оценката за тази година имат САЩ и Китай, се допълва в публикация в блога на МВФ, предава БТА. 

За еврозоната, част от която от 1 януари е и България, МВФ залага темп от 1,7 на сто за текущата година (повишение с 0,1 п.п. спрямо октомври) и 1,3 догодина (без промяна спрямо октомврийските прогнози).  

За големите икономики от валутния съюз се очаква растеж съответно от 1 на сто и 1,5 на сто през 2026 г. и 2027 г. за Германия, 0,9 на сто и 1,3 на сто за Франция, по 0,7 на сто и за двете години за Италия и 2 на сто и 1,9 на сто за Испания.  

По-бързият очакван растеж в еврозоната през 2027 г. отразява прогнозираното увеличение на публичните разходи, особено в Германия, наред с продължаващите силни резултати в Ирландия и Испания. Прогнозата като цяло е непроменена спрямо тази от октомври. Умереният темп на растеж отразява нерешени структурни пречки.

Очаква се въздействието от планираното увеличение на разходите за отбрана да се прояви едва през следващите години, като се имат предвид ангажиментите за постепенно достигане на целевите нива до 2035 г., посочва МВФ.

В сравнение с други региони еврозоната извлича в по-малка степен полза от неотдавнашния тласък на инвестициите, обусловен от технологичния напредък. Продължаващите ефекти от устойчивото повишение на цените на енергията след руската инвазия в Украйна ще продължат да бъдат в тежест на производството, като допълнителен натиск ще окаже реалното поскъпване на еврото спрямо валутите на страните, изнасящи сходни продукти, се посочва в доклада. 

За САЩ прогнозите са за темп на растеж от 2,1 на сто и за двете години. 

За изминалата 2025 г. очакванията са за растеж от 2,9 на сто за света и 0,9 на сто за еврозоната.

Това стабилно представяне на пръв поглед е резултат от балансирането на разнопосочни сили, отбелязва МВФ в доклада си.

Неблагоприятните фактори от променящите се търговски политики се компенсират от благоприятните фактори от нарастващите инвестиции, свързани с технологиите, включително изкуствен интелект (AI), по-силно изразени в Северна Америка и Азия, отколкото в други региони, както и от фискалната и паричната подкрепа, широко адаптивните финансови условия и приспособимостта на частния сектор, според анализа на експертите на Фонда.  

Предвижда се глобалната инфлация да се забави от очакваните 4,1 на сто през 2025 г. до 3,8 на сто през 2026 г. и 3,4 на сто през 2027 година.

В еврозоната се очаква общата инфлация да се задържи около 2 процента, а основната инфлация да спадне до това ниво през 2027 година.

Прогнозите за инфлацията също остават като цяло непроменени спрямо октомврийските и предвиждат инфлацията да се върне към целта по-плавно в САЩ, отколкото в други големи икономики.

Рисковете за перспективите остават с отрицателен знак, предупреждава МВФ.

Преоценката на очакванията за растеж на производителността във връзка с изкуствения интелект може да доведе до спад в инвестициите и да предизвика рязка корекция на финансовите пазари, която да се разпространи от свързаните с изкуствения интелект компании към други сегменти и да подкопае богатството на домакинствата.  

Търговското напрежение може да се засили, удължавайки несигурността, отбелязва Фондът. Анализът е изготвен преди президентът на САЩ Доналд тръмп да заплаши с нови мита осем европейски страни, подкрепящи датския суверенитет над Гренландия, уточнява БТА.  

Освен удължаване на несигурността търговското напрежение може да окаже по-силно влияние и върху икономическата активност. Вътрешнополитическото или геополитическото напрежение може да ескалира, което да доведе до нови нива на несигурност и да наруши функционирането на глобалната икономика чрез своето въздействие върху финансовите пазари, веригите за доставки и цените на суровините.  

По-големите бюджетни дефицити и високият държавен дълг могат да окажат натиск върху дългосрочните лихви и, на свой ред, върху по-широките финансови условия.  

От положителна страна, икономическата активност може да бъде допълнително стимулирана от инвестициите, свързани с изкуствения интелект, и в крайна сметка да се превърне в устойчив растеж, ако по-бързото внедряване на изкуствения интелект доведе до силно повишаване на производителността и по-голяма динамика в бизнеса.

Икономическата активност може да бъде подкрепена и от трайно облекчаване на търговското напрежение.

Политиките за насърчаване на стабилността и устойчиво повишаване на средносрочните перспективи за растеж изискват поставяне на силен акцент върху възстановяването на фискалните буфери, запазването на ценовата и финансовата стабилност, намаляването на несигурността и осъществяването на структурни реформи без по-нататъшно забавяне, подчертава МВФ.