Над 4500 лв. облагаеми при професиите с най-висок доход, според рейтинга на университетите

 Средният облагаем доход на висшистите нараства, достига до 2523 лева от 2200 лева през миналата година, при едва 980 лева през 2015 година. Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“  - над 4500 лв., следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“  - между 3000 и 4000 лв.

Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията на пазара на труда. Това е един от изводите, който открои министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите училища в България. В Четиринадесето издание за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование, каза министър Галин Цоков.

Данните показват, че над 85 % от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70%. Завършилите магистърски програми като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

Друга новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование. Продължават тенденциите за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишаване на дела на чуждестранните студенти в България. Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски" – 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" с 15 801 и УНСС с 15 671 студенти. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина" (58% от действащите студенти), „Стоматология" (47%) и „Ветеринарна медицина" (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация" (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация" (13%), „Музикално и танцово изкуство" (12%) и „Туризъм" (11%).

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2024 година СУ „Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места.