Николай Спасов: Дигитализацията на образованието не е въпрос на време, а на действие

Николай Спасов, изпълнителен директор на Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката, коментира в интервю за Елисавета Якимова от списание Мениджър възможностите на програмата "Еразъм+" и бъдещето на дигитализацията в образованието.

Г-н Спасов, как „Еразъм+“ подкрепя промяната в училищната среда? Питам ви в контекста на вашия приоритет за интеграция на цифрови технологии в образованието. Децата вече работят свободно и доста разумно с AI и различни приложения, а системата и учителите като че ли изостават? 

Програма „Еразъм+“ има важна роля за подпомагане преодоляването на дисбаланса между дигиталните умения на учениците и подготовката на училищната система и учителите. Чрез проектите за образователна мобилност и партньорства, програмата предоставя възможност на педагогическите специалисти да се обучават, да обменят опит с колеги от други страни и да прилагат нови идеи, методи и подходи, базирани на ИКТ и изкуствен интелект. Финансират се обучения, обмяна на опит и разработки на иновативни образователни ресурси, които правят интеграцията на дигитални технологии по-достъпна и ефективна. Освен това, програма „Еразъм+“ насърчава създаването на образователни платформи и хъбове, които могат да съкратят дистанцията между ученици и учители по отношение на технологиите. 

Ключова дейност 1 „Образователна мобилност за граждани“ предоставя възможност на учащи, преподаватели и непедагогически персонал от всички сектори на образованието, обучението, младежта и спорта да участват в образователни мобилности с цел придобиване и повишаване на дигитални умения и компетентности.

В рамките на Ключова дейност 2 „Сътрудничество между организации и институции“, различен тип организации и институции реализират партньорски проекти с акцент насърчаване на цифровата грамотност  и справяне с дезинформацията, разработване на иновативни дигитални обучителни ресурси, иновативно използване на дигитално образователно съдържание, целево използване на ИИ за преподаване, учене и оценяване, както и развиване на необходимите педагогически и цифрови умения, свързани с безопасното и отговорно използване на ИИ.

Имаме редица добри практики от реализирани с подкрепата на програма „Еразъм+“ проекти,  например за превенция на кибепрестъпленията, придобити знания за защита на личните данни, обогатяване на образователните и педагогически подходи в професионалното образование и обучение чрез интегриране на иновативни практики и нови методи, онлайн платформа за обучение на студенти с пет практически курса за придобиване на знания и умения, които целевата група не изучават в задължителните си учебни програми. В контекст на дигиталната трансформация на училищата,  има международен проект за създаване на централизиран ресурсен хъб за цифрово съдържание, улесняващ споделянето на знания и ресурси между учители и ученици.

Това са примери за високата добавена стойност на програма „Еразъм+“ в цифровата трансформация. Ключът е в самите образователни институции не само да наваксат, а да работят заедно с учениците – като партньори в ученето.

Колко на брой и какви бяха проектите и инициативите, които подкрепихте с бюджет от близо 70 млн. евро през изминалата година? 

През изминалата 2024 година бяха одобрени за финансиране 840 проекта по всички ключови дейности на Програма Еразъм+, както и Програма Европейски корпус за солидарност – 771 одобрени за финансиране проекта по Ключова дейност 1 и 69 одобрени проекта по Ключова дейност 2.  Реализирани са  или предстои да бъдат реализирани над 24 000 мобилности на участници от цяла България, включително ученици, студенти, преподаватели, младежи, младежки работници и представители на различни институции.

Финансираните проекти са с изключително разнообразен профил и въздействие, обхващайки широк кръг от теми и целеви групи. Те включват: Екологични инициативи и проекти за устойчиво развитие, Дигитални трансформации в образованието, Социално включване и равни възможности, Иновации в професионалното образование и обучение,
Младежко участие и развитие на лидерски умения, Подкрепа за хора в неравностойно положение и уязвими общности, Междукултурен обмен и изграждане на европейска идентичност, Доброволчески дейности и проекти за солидарност в рамките на Европейския корпус за солидарност.

Чрез този мащабен обем на подкрепени дейности, ЦРЧР допринася пряко за подобряване на качеството на образованието, обучението, младежките дейности и доброволчеството в България и в контекста на европейското сътрудничество.

С какво се отличаваха те? Кой беше общият знаменател, който ги направи печеливши, извън формалните критерии и накъде са насочени усилията на бенефициентите ви? 

В сърцевината на програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“ е въздействието на финансираните проекти, а не просто реализация на дейности. Това означава ясно проследими резултати и ефект върху участниците, институциите и местната среда. Като Национална агенция, за нас е важно подаваните проекти да отговарят на приоритетите на двете програми и освен въздействие, тук трябва да отбележа иновативен подход (креативни решения, особено в дигиталната трансформация и устойчивото развитие), достъпност и включване (стремеж към включване на хора от различни социални, културни и икономически среди, с особен акцент върху младежи с по-малко възможности), визия и устойчива перспектива (проекти, които мислят отвъд края на финансирането). Именно такива проекти, чието въздействие е видимо и дългосрочно, и отговарящо на приоритетите на програмите, отличаваме на годишната ни Валоризационна конференция. На последното издание на конференцията през 2024 г. отличихме със Знак за качество 35 проекта на детски градини, училища, университети и неправителствени организации, които демонстрират изключителен принос към устойчивото развитие и иновациите – зелени практики, дигитализация и модернизация, благосъстояние на младите хора, гражданска активност и европейски ценности. 

В основата на всички тези проекти стои едно ключово качество – мотивация на изпълнителите да променят средата около себе си, да работят със сърце и мисъл за хората. Именно това прави един проект „печеливш“,  дори отвъд формалните изисквания.

Много добри проекти, практики и изследвания свързани с иновативност, с устойчиво управление, с реформи в образованието у нас сякаш не „говорят“ помежду си. Какво според вас пречи за тяхната видимост, свързаност и за пълнокръвната им интерграция в практиката? 

В България има отлични примери за иновативни образователни практики, устойчиви управленски модели и качествени изследвания, които обаче често остават на местно или регионално ниво. Програма „Еразъм+“ е много широка по своя обхват и мащабност и е насочена към многобройни тематични аспекти, като това не е недостатък, а качество и възможност. Понякога, административната тежест отблъсква училищата и организациите от това да търсят синергия с други проекти. 

Също така, бихме могли да кажем, че като цяло у нас не се наблюдава силна системна култура на мултиплициране и адаптация, която да допринася резултатите да „оживяват“ в практиката и на други организации. Успешна иновация в едно училище не стига до други, защото няма механизъм за споделяне, валидиране. Друг проблем е проектно мислене вместо стратегическо мислене – много инициативи са добре изпълнени, но зависят от финансирането по конкретна програма и приключват с нея. 

В ролята си на Национална агенция, ЦРЧР изпълнява и своя значим ангажимент да разпространява добрите резултати от работата на програмите и да осъществява връзки между организациите, достигнали до тези резултати. Това се случва по време на нашите годишни, национални и международни конференции, както и многобройните ни тематични събития, срещи и обучения, като в последните месеци резултатите в тази посока са все по-добри.

Важно е добрите идеи и практики да бъдат разпространявани, адаптирани и прилагани в по-широк мащаб, да имат по-голяма видимост. Ние в ЦРЧР осъзнаваме много ясно това и сме възприели за своя мисия да изведем видимостта на тези практики на по-високо ниво – и на официалния ни сайт и социални мрежи, и в събития, които организираме и участваме.

Ще дам един от много примери – отличените на Валоризационната ни конференция през декември 35 проекта, за които вече споменах, популяризирахме в партньорство с БНТ в специална рубрика по националната телевизия. Инициативата ни даде много добър резултат и допринесе значително за по-широкото обществено разпознаване на въздействието на „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“ в България, защото позволи на по-широка аудитория да види реални примери за положителна промяна. 

С тази и други подобни инициативи продължаваме да работим за това успешните практики да не останат само в рамките на отделни проекти, а да служат като модел и насърчат бъдещи кандидати по програмите, институции и общности в цялата страна.

Кои са най-любопитните и достъпни възможности за студентите, преподавателите и за организациите по отношение на стратегически партньорства и мобилност? Все още у нас има потенциално заинтересовани лица, които се плашат от „сложността“ на процеса по кандидатстване и не познават инструментите ви? 

Програма „Еразъм+“ е популярна в България и с голям ежегоден брой на подадените кандидатури, който продължава да нараства на всяка следваща покана за кандидатстване до степен, в която Националната агенция не разполага с достатъчен ресурс да финансира голяма част от качествените проекто-предложения. 

Сред най-достъпните възможности по Програма „Еразъм+“ са краткосрочните и дългосрочни образователни мобилности в чужбина с цел обучение или практика – както за студенти, така и за преподаватели. Те дават не само академични ползи, но и ценен културен и социален опит. За организациите, много интересна форма са т.нар. „малки партньорства“ (Small-scale Partnerships), които изискват по-малък административен ресурс, но пак позволяват сътрудничество, обмяна на опит, добри практики и иновации. Стратегическите партньорства също отварят врати към по-дълбока трансформация, но изискват координация и опит – затова менторството и обединението между опитни и нови участници е ключово. 

Така че, сложността на програмата е преувеличена - „Еразъм+“ е може би най-достъпният инструмент за финансиране, който може да бъде още по-достъпен чрез примера на организации, които вече са минали по този път.

Каква е активността от българска страна към другата програма, която администрирате „Европейски корпус за солидарност“? Можем ли да кажем, че интересът към нея расте и с какви проектни инициативи? 

Традиционно интересът към Програмата остава висок. По първата за 2025-та година покана за кандидатстване са постъпили над 100 проектни предложения, което е добър индикатор за запазващата се активност и ангажираност на организациите. Предстои втора покана по програмата, към която също се очаква засилен интерес и участие. По отношение на участниците, прогнозите са да се включат около 1200 млади хора в дейности по Програмата – както в рамките на доброволчески проекти, така и чрез солидарни инициативи, инициирани от самите участници.

Одобрените и подадените проекти показват разнообразие от теми и социална насоченост. Сред тях се открояват: доброволчески проекти, свързани с екология, култура, образование, работа с уязвими групи и социална подкрепа; проекти за солидарност, ръководени от млади хора, насочени към отговор на конкретни местни предизвикателства; инициативи за приобщаване, включващи младежи в неравностойно положение и проекти с фокус върху социалното включване; международни партньорства, които допринасят за междукултурен обмен и укрепване на европейските ценности.

Тези инициативи са пряко свързани с ключовите приоритети на Програмата – подкрепа за младежкото участие, насърчаване на солидарността, равен достъп до възможности и ангажираност към общността.

Преди вашето назначение, ЦРЧР беше свързван с някои доказани нарушения, а ЕК възстанови пълната й акредитация едва през 2022/23 г. Какво бихте казали на хората, които все още се съмняват в обективността на оценителите или имат друг минал негативен опит, за да ги убедите, че нередностите са в миналото?

Напълно наясно съм, че когато има съмнения за нередности, те хвърлят дълбока сянка върху доверието. А то, от своя страна, не се възстановява с думи, а с последователни действия и прозрачност във времето. И това е моята цел – да работим прозрачно, с нови механизми за контрол и почтеност. За мен е важно не само процесите да бъдат прозрачни и да не оставят съмнения, но и да бъде трансформирана културата на работа. 

Предприехме по-широки мерки, така че оценителите вече преминават по-строг процес на подбор и одобрение, работи се с по-разнообразен пул от оценители, което намалява риска от зависимост. Освен това, възстановихме присъствените обучения на оценителите с напълно нов подход, включващ тренинги по отделните секторни политики, с практически насоки, така че да възприемат и вземат под внимание в пълна степен при оценяването приоритетите на програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“, които администрираме на национално ниво. 

Процесът на разпределение на подадените проектни предложения между оценителите е изцяло публичен – на социалните канали на Центъра за развитие на човешките ресурси излъчваме на живо, така че да се изключи и най-малкото подозрение за пристрастност. Така процесът оставя следа и всеки, във всеки един момент, може да го проследи. 

Разбирам, че за хората, които преди са били разочаровани или са се чувствали несправедливо оценени, това може да звучи като институционален език. Но бих ги насърчил да се убедят сами: подайте проект, проследете процеса, потърсете обратна връзка. Нашият екип е на разположение не само да отговаря на въпроси, а и да приеме критики и предложения.

За мен най-големият успех би било бенефициерите да имат в наше лице доверен партньор и да са сигурни, че когато проектът им е с високо качество, той ще бъде оценен като такъв. С други думи — днес системата е различна. Работим с много по-високи стандарти, защото знаем колко е важно доверието за всеки един кандидат, организация или проект.

Какви дейности ви предстоят до края на 2025 г. и какви ще бъдат целите ви през 2026 г.? Проектни предложения с какъв фокус и надграждане ще търсите?

За тази година сме си поставили амбициозната задача да доближим програмите, които администрираме, още по-близо до потребителите, като отидем отвъд традиционния рамков подход.  Целта ни е не просто да изпълняваме заложените дейности, а да ги надграждаме чрез иновации, проактивно партньорство и адресиране на реални нужди на различни групи участници. 

Видимостта на Центъра за развитие на човешките ресурси вече е значително по-добра, благодарение на иновативните събития, които организираме самостоятелно и в партньорство, активността в онлайн пространството, кампаниите, които провеждаме с фокус върху различни таргет групи. Календарът на събитията ни нараства непрекъснато и се радвам да отбележа, че все повече организации, институции, училища и университети ни търсят като партньори и участници в информационни събития. 

По отношение на популяризирането и разпространението, вече създаваме визуално съдържание,  което да представя ясно и разбираемо възможностите по програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“. Надграждаме работата с местни и регионални институции чрез практически семинари и тематични събития, които да насърчават активното участие в проектни инициативи. Поддържането на висока видимост чрез иновативни формати на събития, както и засилено присъствие в социалните мрежи и дигиталната среда. 

Заложените общоевропейски приоритети по програмите се стремим да надграждаме и да обръщаме все по-голямо внимание и на по-специфични и по-слабо представени групи от обществото, по-малки населени места, нови участници в програмите. Давам някои от последните примери: в началото на месеца организирахме обучение за кариерно ориентиране за ученици със слухови затруднения, а за 9 май – Ден на Европа, проведохме детски празник за най-малките – децата от детските градини. 

Що се отнася до фокуса на проектните предложения по поканите за кандидатстване, ще отдаваме приоритет и насърчаваме проекти, които са насочени към:

• приобщаване и равен достъп за участници с по-малко възможности, включително хора с увреждания, социално уязвими и живеещи в по-отдалечени райони. 
• цифрови умения и цифрова трансформация, особено във висшето и професионалното образование, чрез изграждане на ефективна дигитална среда за учене. 
• качествено въздействие, осигуряващо устойчиви резултати в областта на образованието, младежта и спорта. 
• насърчаване на професионалното развитие, стимулиране на гражданската активност и социалната ангажираност, здравословния начин на живот и социалното приобщаване чрез физическа активност.

Специално искам да привлека вниманието и върху една друга дейност, която досега не беше популяризирана в нужната степен, но която е изключително важна и ефективна – Транснационално сътрудничество между Националните агенции по Програма „Еразъм+“, съкратено ТСА.  По нея могат да кандидатстват студенти, стажанти, доброволци, младежи, учители, преподаватели, тренери, младежки работници, работещи с младежи, специалисти от организации в областта на образованието, обучението и младежта или други заинтересовани страни, които действат като мултипликатори в областта на образованието, обучението и младежта. TCA включва много широк спектър от различни дейности като семинари, обучения, работни ателиета, тренинги, конференции и т.н. в България и чужбина, като разходите на избраните участници се покриват напълно от националните агенции, ако това изрично е посочено в условието на съответното събитие. Подробна информация може да бъде намерена на нашия сайт, а в социалните мрежи публикуваме редовно съобщения за възможностите по ТСА. 

Посланието ми към читателите е да не се колебаят да отворят нови хоризонти пред себе си, като бъдат активни участници по програмите, които ЦРЧР администрира на национално ниво. 

AI и дигитализацията, а и глобалната несигурност ни поставят в условията на необходимост от спешна реформа в образованието, и то истинска реформа и трансформация. Какво е посланието ви към учащите, преподавателите, директорите, лидерите, администрацията – всички онези, които трябва да инвестират в човешки капитал?

Дигитализацията на образованието и уменията на бъдещето не са вече въпрос на време, а въпрос на действие. И ние от Центъра за развитие на човешките ресурси действаме активно, осъзнавайки много ясно този факт. Пример за усилията ни да допринесем с всички средства, с които разполагаме, е Международната конференция „Образование 4.0: Изкуствен интелект, Киберсигурност и Дигитално Бъдеще с Еразъм+“, която организирахме на 24 април. Събитието събра повече от 250 участници от образователни институции, държавни и международни организации, експерти,  визионери, представители на чуждестранни национални агенции по програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“, обединени от мисията да изградим устойчива, справедлива и дигитално грамотна образователна система в рамките „Еразъм+“.

Радвам се да споделя, че именно ние, като Национална агенция, инициирахме изготвянето на съвместен документ с чуждестранните агенции как Програма „Еразъм+“ може да насърчи прехода към дигитално образование, киберсигурността на образователните системи и употребата на изкуствен интелект. В този документ, в който сме дали идеи и предложения за следващия програмен период, представих на Директорската среща на националните агенции в Полша в средата на месеца, в която участваха и представители на Европейската комисия. 

Времето на малки промени отмина. Изправени пред ускорената дигитализация, навлизането на изкуствения интелект и глобалната несигурност, днес ние не просто имаме нужда от реформа в образованието – имаме нужда от смела трансформация, която поставя човека в центъра. Нашето послание към всички – ученици, преподаватели, директори, лидери, администратори – е ясно: Инвестицията в човешкия капитал не е разход, а най-важната стъпка към устойчиво бъдеще.

Образованието трябва да бъде гъвкаво, приобщаващо, технологично адаптирано и дълбоко свързано с реалността. То трябва да учи не просто на знания, а на умения за живот, критично мислене, сътрудничество и устойчивост. Моят призив е да изграждаме общности, които учат и се развиват заедно, и да не се страхуваме от иновациите, а да ги превърнем в наши полезни инструменти. Образованието на бъдещето започва с действията, които предприемаме днес. 

Още за най-актуалните теми в сектора на образованието можете да прочетете в специалното издание на списание Мениджър “Образование 360°”. Можете да го намерите
- в разпространителската мрежа в цялата страна
- manager.bg/списание
- ZinZin.bg