От Бургас до Харогейт: Как се печели домакинството на Евровизия?

Преди участниците да излязат на сцената на музикалния конкурс „Евровизия“, във всяка от държавите домакини се провежда още една надпревара - тази между градовете, които искат да приемат конкурса. В днешно време тя напомня на процедурите за домакинство на големите спортни събития. Кандидатите предлагат зала, бюджет и логистична концепция и трябва да докажат, че могат да осигурят настаняване, транспорт, сигурност, пространства за журналисти и делегации и цялостна културна програма около основното събитие. 

Преди няколко дни Бургас бе избран за домакин на 71-вото издание на конкурса, което ще се проведе в България благодарение на победата на DARA и нейната "Bangaranga" през май. Желание за домакинство заявиха четирите най-големи български града - София, Пловдив, Варна и Бургас.  

Изборът на морския град предизвика полемика в социалните мрежи и в публичното пространство. Организаторите, в лицето на Българската национална телевизия и нейните партньори от Европейски съвет за радио и телевизия (EBU), отказаха да предоставят конкретните показатели, в съответствие с които е взето решението, но заявиха, че победата на Бургас е била "категорична". 

Мениджър News изпрати и официално запитване до EBU с искане за повече детайли около процедурата по избор и причините за отпадането на Пловдив и Варна на първия етап, но отговор не беше изпратен.

Изискванията на EBU за града домакин обхващат много критерии - предложената зала трябва да побира най-малко 10 000 души и да разполага с необходимата техническа и производствена инфраструктура. Освен това тя трябва да бъде предоставена на организаторите за минимум осем седмици - седем преди финала за изграждане на сцената, репетиции и подготовка и още една след него за демонтаж. Оценяват се също международните транспортни връзки на града, хотелската база за делегации, журналисти и зрители, възможностите за сигурност и цялостният организационен капацитет. 

Историята на Евровизия показва, че невинаги се е спазвала формална процедура по избор на град-домакин. В някои случаи националните медии на държавата победител и дори частни лица и спонсори еднолично са решавали къде ще се провежда конкурса. Много от тези локации са меко казано дискусионни и от тази гледна точка дебатът за българското домакинство въобще не е прецедент.  

Столицата, най-големият град или дори кандидатът с най-голямата зала в държавите домакини не винаги са били предпочитаният избор. Дюселдорф побеждава Берлин, Торино - Рим и Милано, Малмьо - Стокхолм.

Харогейт и Милстрийт - екстремните примери за изненадващи домакини

Домакинството на Харогейт във Великобритания през 1982 година е особено забавен случай. Градът е толкова неочакван за европейската публика, че BBC започва предаването с въпроса „Where is Harrogate?“, изписан на езиците на участващите страни. Основната причина за избора е новооткритият Harrogate International Centre - модерно за времето си съоръжение, което BBC може да използва за голямата телевизионна продукция. 

Един от най-екстремните примери за изненадващо домакинство е през 1993 г. - тогава конкурсът се организира в населено място с около 1500 жители.

След поредната ирландска победа бизнесменът Ноел Дъган просто предлага на RTÉ да ползва безплатно неговата Green Glens Arena, предназначена основно за конни състезания. RTÉ и без това иска да изнесе конкурса извън Дъблин и разглежда различни алтернативни локации. В крайна сметка Милстрийт печели заради самата арена, финансовото предложение и изключително силната местна подкрепа.

Това би било почти немислимо при днешния модел, защото тогава се наложило делегациите да бъдат настанявани в съседни градове като Киларни заради недостатъчната хотелска база.

Този случай илюстрира и философията на онази епоха - първо се мисли за телевизионното шоу,  а чак след това за градското преживяване.

Dana International на сцената на Евровизия 1998. снимка: Getty Images

В края на 90-те започва истинската битка между градовете

За "Евровизия 1998" BBC организира процедура, в която се разглеждат кандидатурите на Абърдийн, Белфаст, Борнмът, Брайтън, Бирмингам, Кардиф, Единбург, Глазгоу, Харогейт, Инвърнес, Ливърпул, Лондон, Манчестър, Нюкасъл и Шефийлд. 

След посещения на продукционния екип са избрани шест финалисти, от които Бирмингам печели със своята National Indoor Arena. 

Швеция също организира ясно документирана процедура за домакинството на Евровизия 2000. Потенциалните домакини са столицата Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо.

Малмьо отпада, защото преобразуването на предложеното пространство в подходяща арена би било прекалено скъпо, при това крайният капацитет пак би бил сравнително малък. На финала остават Стокхолм и Гьотеборг. Стокхолм печели основно заради по-ниските очаквани производствени разходи и огромната Globen Arena. Фактор е и това, че шведската столица по това време не е приемала конкурса от 1975 г. 

След това идва Дания. За домакинство през 2001 г. се състезават трите най-големи града в страната - Копенхаген, Орхус и Одензе. DR в крайна сметка избира Копенхаген, а футболният стадион Parken получава подвижен покрив, което позволява използването му за телевизионното шоу. С около 38 000 зрители това става най-голямата Евровизия дотогава.

През 2007 година Хелзинки печели първата голяма битка на Финландия

След победата на Lordi във Финландия има сериозен интерес към домакинството. Yle получава предложения за 11 различни зали в седем града - Хелзинки, Еспоо, Тампере, Турку, Лахти, Рованиеми и Китиля.

Хелзинки печели с Hartwall Arena. Обяснението на Yle е изцяло прагматично: залата е най-голямата налична и предложението е определено като най-практично. Столицата има и очевидно преимущество по отношение на полети, хотели, градски транспорт и телевизионна инфраструктура.

Еспоо, макар практически да е част от столичната агломерация, предлага собствена арена, но не успява да компенсира предимствата на Хелзинки.

Безалтернативните Белград, Москва, Осло и Баку

След триумфа на Мария Шерифович в конкурса сръбската телевизия RTS избира Белград за домакин през 2008 година, без да организира публична надпревара между няколко сръбски града. Belgrade Arena е модерна и огромна зала и изборът е практически очевиден.

По-интересният въпрос възниква по-късно - след политическото напрежение около обявяването на независимостта на Косово през февруари 2008 г. са обсъждани дори резервни варианти конкурсът да бъде преместен извън Сърбия. След предоставените гаранции за сигурността обаче EBU оставя домакинството в Белград.

Година по-късно, през 2009, също няма истинска градска битка. След руската победа премиерът Владимир Путин обявява, че конкурсът ще бъде проведен в Москва, а Channel One предлага спортния комплекс „Олимпийский“. EBU впоследствие одобрява избора.

През 2010 година Осло също е единственият реалистичен вариант за Норвегия.

След победата на Александър Рибак NRK още в началото стига до заключението, че районът на Осло е единственото място в страната, което разполага с необходимата комбинация от голяма зала, хотели и инфраструктура.

Има дискусия по-скоро за избора на зала, отколкото за град. Oslo Spektrum, където конкурсът е проведен през 1996 г., вече е твърде малка. Разглеждат се Vallhall Arena и Vikingskipet в Хамар, но и те не се оказват подходящи.

Победител става Telenor Arena в Берум, непосредствено до Осло. Това е един от случаите, в които географски залата дори не се намира в самата столица, но събитието се брандира като „Oslo 2010“. 

След победата на Азербайджан на практика няма същинска "локална" конкуренция - Баку от самото начало е определен за домакин.

Ел и Ники от Азербайджан празнуват победата си на Евровизия 2011 година в Дюселдорф. снимка: Getty images

2011: Как Дюселдорф побеждава столицата на Германия?

След победата на Лена NDR получава интерес от множество германски градове. В един момент осем остават активно заинтересовани - Берлин, Хамбург, Хановер, Гелзенкирхен, Дюселдорф, Кьолн, Франкфурт и Мюнхен, а до окончателната фаза стигат четири.

Дюселдорф печели с Esprit Arena. Огромната арена, транспортната свързаност, хотелската база в целия регион Рейн-Рур и възможностите за телевизионна продукция дават на града много силен пакет. Анализите от периода сочат именно комбинацията от зала, транспорт, настаняване и медийна инфраструктура като ключовото му преимущество.

Берлин е престижният кандидат, но предложението му е необичайно - временна конструкция на територията на бившето летище Темпелхоф. Това поражда въпроси за капацитета и акустиката. Столицата за първи път демонстрира, че името на града само по себе си не е достатъчно.

Хамбург, град с особено силна връзка с „Евровизия“ в Германия, отпада заради невъзможност да изпълни финансовите условия на процедурата.

Хановер, родният град на Лена, също стига до финалната четворка. NDR определя предложенията на трите загубили града като силни и детайлни, но не публикува точкова таблица или конкретна техническа причина за отпадането на Хановер.

Изборът на Дюселдорф е важен прецедент - столицата може да бъде победена от регионален град, ако той предложи по-подходяща инфраструктура.

2013: Малмьо побеждава огромната арена на Стокхолм

Победата на Loreen превръща Швеция отново в домакин и интерес заявяват традиционните кандидати Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг.

Гьотеборг се отказва сравнително рано. Причината е изключително показателна за начина, по който се избира домакин - Scandinavium е необходима седмици преди самия конкурс, но градът има други големи събития, включително Göteborg Horse Show. Това създава проблем и с наличността на залата, и с хотелските стаи.

Така финалът остава между Стокхолм и Малмьо. Столицата предлага огромната Friends Arena, която може да побере десетки хиляди зрители. Малмьо разполага с далеч по-малката Malmö Arena.

И именно Малмьо излиза като победител. SVT избира по-компактния формат вместо максималния възможен капацитет. Градът предлага добра инфраструктура, опит с големи телевизионни продукции и възможност конкурсът да бъде концентриран в относително малка градска среда.

Това е един от най-показателните случаи, че най-голямата зала не означава непременно най-добра кандидатура. 

Сцената в Копенхаген през 2014 година. снимка: Getty Images

2014: Копенхаген превръща корабостроителница в Eurovision Island

Дания през 2014 година организира много по-широка процедура. Кандидатстват Копенхаген, Хернинг, Хорсенс, Олборг и Фредерисия. До финала стигат първите три.

Олборг отпада заради един от най-класическите проблеми при „Евровизия“ - хотелите. DR изисква около 3000 стаи, а градът разполага с приблизително наполовина по-малко подходящи възможности.

Фредерисия също не стига до последния кръг. Предложението е свързано с Messe C, но DR не публикува конкретна индивидуална причина за елиминирането му.

Хернинг изглежда почти идеално от гледна точка на залата. Jyske Bank Boxen е модерна, готова и може да побере около 15 000 души. Самата DR признава, че това е една от най-добрите датски зали за телевизионно шоу.

Хорсенс предлага може би една от най-необичайните кандидатури в историята - дворът на бившия затвор Fængslet да бъде покрит и превърнат в арена за около 13 000 души.

Копенхаген обаче печели с още по-смела идея - старите индустриални халета B&W Hallerne на бившата корабостроителница. Целият район трябва да се превърне в „Eurovision Island“. DR посочва културното разнообразие, инфраструктурата и хотелите на столицата, но и възможността именно необичайната локация да реализира творческата концепция на конкурса.

2015: Виена срещу Грац и Инсбрук

През 2015 година Австрия вече използва формализиран модел за определяне на домакинството. Интерес има от множество места, а ORF определя конкретни технически условия: поне 10 000 зрители, закрита и климатизирана зала, минимум 15 метра височина, достъп шест-седем седмици предварително, пространство за телевизионните екипи и пресцентър за около 1500 журналисти.

Сред ранните желаещи са Виена, Грац, Инсбрук, Клагенфурт, Линц, Велс и други австрийски градове и региони. Залцбург се отказва още преди финалната процедура заради финансовата тежест на домакинството. Предложенията с открити или неподходящи съоръжения също постепенно отпадат.

До финалната тройка стигат Грац, Инсбрук и Виена. Столичната зала Wiener Stadthalle обаче се оказва най-голямата и най-утвърдена от трите опции и ORF в крайна сметка избира Виена, но не публикува подробна точкова разбивка, която да покаже конкретен недостатък на Грац или Инсбрук. И трите предложения са определени като технически подходящи.

През 2016 в Швеция отново има широка надпревара, която Стокхолм отново печели и конкурсът се връща в залата Globe, където е бил и през 2000 година. 

През 2017 година Украйна прави истинско телевизионно състезание на градовете

Украйна организира една от най-публичните процедури дотогава. Официално кандидатстват Киев, Днипро, Одеса, Лвов, Харков и Херсон, като представят предложенията си дори в телевизионно предаване City Battle. Изискванията включват покрита зала за поне 7000 души, 2000 хотелски стаи, международно летище, пресцентър за минимум 1550 журналисти и гаранции за сигурността.

До финалния кръг стигат Киев, Днипро и Одеса.

Днипро предлага пълна реконструкция на комплекса Meteor. Огромният обем строителни работи увеличава риска проектът да не бъде готов навреме.

Одеса предлага стадион Chornomorets, отново с необходимост да бъде намерено решение за покриването му.

Киев първоначално разглежда Двореца на спорта, но в крайна сметка изважда силен коз - International Exhibition Centre, готово закрито съоръжение с капацитет около 11 000 души.

Именно Киев печели, тъй като наличието на реално съществуваща подходяща сграда се оказва огромно преимущество пред останалите кандидати, които разчитат на все още нереализирани проекти и обещания.

Салвадор Собрал от Португалия печели Евровизия 2017 в Киев. снимка: Getty Images

2018: Лисабон печели първото португалско домакинство

Португалската RTP определя основните критерии: около 10 000 зрители, пресцентър за 1500 журналисти, поне 2000 хотелски места за делегации и медии и добра транспортна инфраструктура с международно летище.

Пет града подават потвърдени кандидатури - Лисабон, Брага, Гондомар, Гимараеш и Санта Мария да Фейра.

Брага предлага Braga Exhibition Park. Съществуващата зала е сравнително малка, но планирана реконструкция трябва да повиши капацитета значително.

Гондомар, част от агломерацията на Порто, има Multiusos de Gondomar, но с капацитет около 8000 души е на долната граница на необходимото.

Гимараеш предлага своя многофункционална арена с общ капацитет около 10 000 души, но ограничен брой седящи места.

Санта Мария да Фейра разчита на Europarque. Основното ѝ препятствие спрямо Лисабон е цялостната логистика - голяма част от хотелската база и международните транспортни връзки са концентрирани около Порто.

Лисабон предлага днешната Altice Arena - голяма, готова зала непосредствено до железопътна гара, метро и летище, в район с множество хотели. Това практически позволява на RTP да организира конкурса без големи инфраструктурни компромиси.

Лисабон печели, а EBU определя конкуренцията от останалите четири града като "силна".

2019: Тел Авив побеждава Йерусалим и Ейлат

След победата на Netta израелската телевизия KAN получава задача да представи поне две реални опции. В крайния процес участват Тел Авив, Йерусалим и Ейлат. Изискванията включват закрита зала за поне 8000 зрители и минимум 3000 хотелски стаи.

Ейлат няма готова подходяща арена и разработва амбициозен план два големи хангара на пристанището да бъдат свързани и превърнати в концертна зала. Предложението отпада преди финалния избор.

Йерусалим има опит - градът вече е домакин през 1979 и 1999 г. - и предлага Pais Arena. Кандидатурата обаче се развива на фона на политическия спор около статута на града. EBU не посочва това официално като причина за загубата и е важно да не се представя като такава.

Тел Авив предлага Expo Tel Aviv и печели. Официалното обяснение на EBU е, че кандидатурата е „креативна и убедителна“ във всички необходими направления и представлява най-добрия цялостен пакет. Организацията подчертава, че и трите предложения са били качествени.

Това е добър пример за разликата между известността на кандидата и практическата оценка - историческият домакин Йерусалим губи от град, който никога преди не е приемал конкурса.

2020: Девет нидерландски града тръгват към финала, остават два

Нидерландия организира една от най-добре документираните процедури, в която първоначално се включват Амстердам, Арнем, Бреда, Хертогенбос, Хага, Леуварден, Маастрихт, Ротердам и Утрехт.

Амстердам изглежда естествен фаворит, но се отказва. Ziggo Dome е заета с други събития, Johan Cruijff ArenA и RAI също не могат да бъдат предоставени за целия необходим период, а AFAS Live е твърде малка.

Бреда се отказва заради финансовите разходи.

Леуварден отпада, защото таванът на WTC Expo не е достатъчно висок за огромната сценична и осветителна конструкция.

Хага има голям футболен стадион, но той няма покрив. Изграждането на временен такъв се оказва прекалено скъпо, а алтернативната идея за огромна временна палатка също не убеждава организаторите. Градът впоследствие подкрепя Ротердам.

Остават пет кандидатури - Арнем предлага GelreDome и кандидатства заедно с Неймеген и региона Veluwe. Залата е сериозна, но предложението не влиза във финалната двойка; публично не е посочена една конкретна причина.

Хертогенбос отпада заради недостатъчна височина на Brabanthallen и твърде малко предварително осигурени хотелски стаи.

Утрехт предлага временна конструкция в Jaarbeurs. Организаторите имат съмнения дали тя може да бъде достатъчно добре тествана и дали изобщо е подходяща за продукция от мащаба на „Евровизия“.

Така остават Маастрихт и Ротердам.

Маастрихт представя MECC и стига много близо до победата, но в последната фаза градският съвет отказва част от договореностите, а става ясно и че комплексът няма да получи допълнителна реконструкция.

Ротердам кандидатства с Ahoy, който е готов комплекс с голяма зала и достатъчно допълнителни пространства, като в крайна сметка и печели.

Конкурсът през 2020 г. обаче е отменен заради пандемията, а след това EBU, NPO, NOS и AVROTROS се договарят Ротердам да запази домакинството.

Сцената на Евровизия 2022 година в Торино, Италия. снимка: Getty Images

2022: Италия поставя рекорд със 17 кандидатури

След победата на Måneskin Италия създава вероятно най-ожесточената надпревара от съвременната история на конкурса. 17 града и общини подават първоначални кандидатури: Ачиреале, Алесандрия, Бертиноро, Болоня, Генуа, Флоренция, Йезоло, Матера, Милано, Палацоло Акреиде, Пезаро, Римини, Рим, Санремо, Торино, Триест и Витербо.

Критериите на RAI са строги - подходяща закрита и климатизирана зала, достатъчно пространство около нея, над 2000 хотелски стаи и международно летище на разумно разстояние.

Столицата Рим отпада още преди финалната петорка, тъй като има достатъчно хотели, летища и транспорт, но предложените съоръжения не се оказват достатъчно убедителни в общата техническа оценка. RAI така и не публикува отделна официална причина защо Рим е елиминиран.

Санремо, символичният дом на фестивала, вдъхновил самата „Евровизия“, също кандидатства, но няма подходяща зала за мащаба на съвременния конкурс.

Триест има проблем с размерите на закритата си арена, докато вариантът с футболния стадион изисква покрив.

Витербо също не разполага с готово съоръжение с необходимия капацитет.

Така финалът е между Болоня, Милано, Пезаро, Римини и Торино.

Победител става Торино с PalaOlimpico. В официалното съобщение EBU посочва нещо необичайно категорично: арената надхвърля всички изисквания, а градът демонстрира силен ентусиазъм и ангажимент.

Италия предоставя може би най-доброто доказателство, че славата на града няма решаваща тежест - Торино побеждава едновременно Рим и Милано.

2023: седем британски града се борят да бъдат домакин от името на Украйна

Украйна печели конкурса през 2022 г., но EBU решава, че заради руската инвазия не могат да бъдат осигурени необходимите условия за безопасно провеждане. Великобритания и BBC поемат домакинството от името на Украйна.

Около 20 британски града първоначално изразяват интерес, а до официалния кратък списък стигат Бирмингам, Глазгоу, Лийдс, Ливърпул, Манчестър, Нюкасъл и Шефилд.

Бирмингам има сериозен опит - градът вече е домакин на „Евровизия“ през 1998 г. - но не влиза във финалната двойка.До последния кръг обаче стигат Глазгоу и Ливърпул. BBC определя предложенията им като най-силните цялостни кандидатури.

Глазгоу дълго време е смятан за фаворит и има OVO Hydro и огромен опит с международни събития.

Но Liverpool Arena покрива всички технически изисквания, градът има една от най-разпознаваемите музикални идентичности в света, а кандидатурата му впечатлява BBC и EBU с начина, по който поставя Украйна „в центъра“ на събитието. Допълнителна символика носи фактът, че Ливърпул е побратимен с Одеса.

Тук културната концепция очевидно натежйва почти толкова, колкото и техническите параметри на залата.

2024: Малмьо отново побеждава Стокхолм

След втората победа на Loreen четири града подават официални кандидатури: Малмьо, Стокхолм, Гьотеборг и Йорншьолдсвик.

Йорншьолдсвик отново опитва, този път с Hägglunds Arena. За град с население само няколко десетки хиляди души това е изключително амбициозна кандидатура, но хотелската и транспортната инфраструктура трудно може да се сравнява с тази на големите шведски центрове.

Гьотеборг кандидатства със Scandinavium, но залата е по-стара и има ограничения при покривната конструкция и възможностите за окачване на огромната съвременна сценична техника.

Стокхолм има безспорно най-голямата обща инфраструктура, но трябва да намери подходяща конфигурация на зала и наличност за дългия период на подготовка.

Малмьо предлага познатата Malmö Arena и печели за втори път в рамките на 11 години.

При обявяването EBU и SVT посочват готовата зала, хотелската база и местната инфраструктура, а компактността на града, транспортните връзки и възможността конкурсът да се "усеща" в целия град също са сред преимуществата.

Така Малмьо вече два пъти - през 2013 и 2024 г. - печели домакинство в конкуренция със Стокхолм.

Немо на сцената на Евровизия в Малмьо, Швеция през 2024 година. снимка: Getty Images

2025: Базел изпреварва Женева, Цюрих и столицата Берн

След победата на Nemo Швейцария стартира формална процедура. Четири кандидатури са подадени в окончателния срок: Базел, Женева, Цюрих и съвместната кандидатура на Берн и Бил/Биен. По-рано интерес проявяват и други градове - Санкт Гален например се отказва, след като преценява, че не може да изпълни условията, а Лозана също се отказва заради недостатъчна инфраструктура.

Цюрих изглежда естествен кандидат като най-големия град на Швейцария и предлага Hallenstadion и Swiss Life Arena. Въпреки това не стига до финалната двойка.

Берн и Бил/Биен подават общо предложение, свързано с новата Neue Festhalle в комплекса Bernexpo. То също отпада при първия етап на селекцията.

Остават Базел и Женева.

Женева предлага Palexpo - огромно изложбено пространство и великолепни международни връзки. Кандидатурата е достатъчно силна, за да стигне до самия финал.

Базел печели със St. Jakobshalle. При оценката се разглеждат около сто показателя - зала, инфраструктура, хотели, транспорт, сигурност, устойчивост и опит с големи международни събития.

По-късно организаторите посочват като големи преимущества на Базел факта, че St. Jakobshalle е готова специализирана арена и може да бъде предоставена за необходимия период, както и широката градска концепция около конкурса. За разлика от нея Palexpo в Женева предлага огромно пространство, но изисква изграждането на повече временна инфраструктура.

И отново най-големият град в страната - Цюри - дори не достига финала.

2026: Виена печели директен двубой с Инсбрук

След победата на JJ няколко австрийски града обсъждат домакинство. Грац и други регионални центрове проявяват интерес, докато Залцбург и Клагенфурт се отказват сравнително рано заради инфраструктурни и финансови ограничения.

До подаването на окончателни кандидатури обаче стигат само Виена и Инсбрук. ORF и EBU инспектират Wiener Stadthalle и Olympiaworld и искат от двата града окончателни доработени предложения.

Инсбрук има подходяща зала и огромен опит като домакин на международни спортни събития. Това е и вторият му финал в битка за „Евровизия“ след 2015 г.

Виена предлага отново Wiener Stadthalle - вече изпитана именно с конкурса през 2015 г. - плюс много по-голяма хотелска база, международни авиовръзки и градска инфраструктура.

Този път ORF дава необичайно конкретно обяснение. След единодушна оценка Виена е определена като по-привлекателната кандидатура по отношение на инфраструктурата, логистиката и икономическата ефективност.

Градчето Eurovision Village във Виена през 2026 година. снимка: Getty images

Как всъщност се печели домакинството?

Историята от последните две десетилетия показва, че няма един или няколко критерия, които автоматично да гарантират победата. Освен това и самите организатори (както и в българския случай) рядко изднасят подробности около избора на домакинството. Но със сигурност по-голямото невинаги е по-добро. Малмьо побеждава огромната Friends Arena на Стокхолм, а Копенхаген предпочита бивша корабостроителница пред готовата Boxen в Хернинг. За телевизионната продукция контролът върху пространството често е по-ценен от максималния зрителски капацитет.

Но духът на градовете като част от шоуто със сигурност не е за подценяване. Организаторите все повече оценяват не само какво се случва в залата, а как изглеждат Eurovision Village, EuroClub, церемонията по откриването, транспортът между отделните локации и усещането, че целият град е домакин на събитието. Ливърпул печели точки именно с украинската си концепция, Базел - с градската програма около събитието, а Бургас - с визията да превърне морския град в цялостно Eurovision преживяване.

Затова и един от най-устойчивите митове около конкурса - че столицата почти автоматично получава домакинството - вече трудно издържа проверката на историята. 

Вероятно, ако в бъдеще организаторите от EBU и техните местни партньори вземат решение да направят по-прозрачна процедурата по избора на градовете домакини, ще си спестят много критики и значително ще ограничат спекулациите за лобизъм, субективизъм, политически влияния и всевъзможните конспиративни теории, които наводниха и българските социални мрежи. Защото към момента, макар и формализиран до известна степен, изборът изглежда по-скоро като "черна кутия". 

Дори и кметът на София Васил Терзиев призова Българската национална телевизия да публикува пълната информация за процедурата, по която Бургас е бил избран пред София за домакин на „Евровизия 2027“ - критериите за оценяване, резултатите на двата града по тях и експертите, участвали във вземането на решението.

„Не мисля, че е някаква национална тайна да се каже какви са били критериите, къде Бургас е бил по-добър и кои са били експертите, участвали в тази комисия. Това е най-нормалното нещо - да разберем защо и как е взето това решение. Прозрачността не пречи на успеха. Напротив - тя създава доверие“, заяви Терзиев. 

Но, от друга страна, "изсветляването" на избора вероятно би отнело и част от магията на очакването и би принудило организаторите да облекат процедурата в строги и конкретни числови измерители, които не винаги отразяват духа на локациите. Може би това е и причината, поради която EBU все още пази известна "тайнственост" около избора на градовете, които приемат песенния конкурс.

А дали Бургас ще се справи с огромните очаквания и ще се превърне в достойна сцена за най-добрите гласове на Европа, предстои да разберем след по-малко от 10 месеца.