PISA 2022: Малко над половината от 15-годишните ученици у нас са под критичния минимум на знания по математика

Общо 54% от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 процента от тях нямат елементарни четивни умения, а 48 процента от тях са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците - PISA  2022, които бяха представени в министерството на образованието и науката, предава БТА. 

Изследването оценява знанията и уменията на 15-годишните ученици по математика, четене и природни науки. PISA се провежда на всеки три години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Последното издание е трябвало да е през 2021 г., но е отложено заради пандемията от COVID-19. През 2022 г. в проучването са участвали ученици от 81 държави и региони.

Основното изследване на PISA 2022 в България е направено между 21 март и 22 април 2022 г. Общо 6107 ученици, родени през 2006 г., са участвали в оценяването по математика, четене и природни науки от 202 училища в цялата страна. Максималният брой на участващите учениците от едно училище в изследването PISA 2022 за България e 53. Те се избират на случаен принцип от общия списък на всички ученици, които са родени през 2006 г.

Тестовете изследват доколко учениците могат да решават сложни проблеми, да мислят критично и да комуникират ефективно, което дава представа колко добре образователните системи подготвят учениците за предизвикателства в реалния живот и за бъдещия им успех. Въпросите оценяват способността на учениците не да възпроизвеждат факти, а да разсъждават и прилагат знанията си към нови ситуации.

PISA 2022 се фокусира върху математиката, с четене и природни науки като второстепенни области. 

Държавите и регионите с най-високи резултати по математика

в PISA 2022 са Сингапур с 574 точки, Макао, Китай с 552 точки, Китайски Тайпе с 547 точки, Хонконг, Китай с 540 точки, Япония с 536 точки, Корея с 527 точки и Естония с 510 точки.

Държавите, за които може да се приеме, че са с еднакъв на България среден резултат по математика в PISA 2022 са: Монголия, Кипър, Молдова, Катар, Чили. Средният резултат на българските ученици по математика е 417 точки.

Средният резултат на учениците в България е по-нисък от средното за ОИСР и в трите оценявани области - математика, четене и природни науки.

В сравнение със средното за ОИСР, по-малък дял от учениците в България имат постижения на високите равнища от скалата (пето и шесто равнище) в поне една област на оценяване, като по-малък е процентът на учениците, достигащи второ равнище и по-високо от него. 

В България момчетата и момичетата се представят на сходни нива по математика, но момичетата превъзхождат момчетата по четене с 33 точки в PISA 2022.

В PISA второто равнище се счита за базовото ниво на владеене, необходимо на учениците, за да участват пълноценно в обществото. На това ниво учениците започват да демонстрират способността да използват математиката в прости ситуации от реалния живот. В България 46 процента от учениците достигат поне равнище две на владеене на математика, значително по-малко от средното за страните от ОИСР (средно за ОИСР: 69 процента). Останалите 54 процента от българските ученици са разпределени на най-ниските равнища на скалата по математика в PISA 2022.

В България разликата между резултатите на учениците с благоприятен социално-икономически статус и на тези с непривилегирован социално-икономически статус по математика е 108 точки, което е по-високо от средното за ОИСР - 93 точки.

Броят на книгите в дома на ученика е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания. Той се свързва предимно с общия културен климат в семейството. Колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици и в трите оценявани области в PISA 2022. Тази тенденция се запазва през годините при резултатите на България.

Данните от PISA 2022 показват, че: около 41 процента от учениците в България съобщават, че не се справят добре в повечето или във всички часове по математика (средно за ОИСР: 23 на сто); 48 на сто от учениците не слушат какво казва учителят (средно за ОИСР: 30 на сто); 46 процента от учениците се разсейват, защото използват дигитални устройства (средно за ОИСР: 30 процента); 40 процента се разсейват от други ученици, които използват дигитални устройства (средно за ОИСР: 25 на сто).

Резултатите по четене на българските ученици са под тези в Бразилия и Мексико

Резултатите по четене са по-ниски - средно 404 точки са постигнали българските деветокласници. По-ниски резултати имат Индонезия и Филипините. Така пред България се подреждат Бразилия и Мексико.

Близо 47% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене при средно 74% за страните от ОИСР. Тези ученици могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, както и да посочат целта и формата на текстове, когато има изрично указание за това.

Делът на 15-годишните ученици, достигнали минимум нивата на владеене на четене (ниво 2 или по-високо) варират от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа.

Според резултатите от изследването само 2% от учениците у нас са постигнали ниво 5 или по-високо по четене при средни 7%. Това значи, че тези ученици могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни концепции, да установяват и разграничават мненията и фактите въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието или източник на информация.

САЩ са с една позиция пред нас по природни науки 

Познанията на българските ученици  по природни науки се измерват средно в 421 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България отново е САЩ, сочат данните от изследването. Така всеки втори български ученик (52%) е достигнал ниво 2 или по-високо по природни науки при средни 76%. Тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и да установят дали едно заключение е валидно въз основа на предоставените данни.

Ниво 5 и 6 са достигнали само 1% от българските деветокласници при средни 7%. Учениците, достигнали високите нива, могат творчески и самостоятелно да прилагат знанията си в разнообразие от ситуации, включително, когато те са им непознати.

Междувременно директорът на Центъра за оценяване в училищното и предучилищното образование Неда Кристанова обясни пред БНР, че акцент в изследването са математиката и математическата грамотност:  "Влиянието на социално-икономическата среда и статуса е по-силно от средното за страните. Тоест това говори  за това, че нашата образователна система има още какво да  се работи по отношение на равния достъп до качествено образование за всички ученици".

Министърът на образованието Галин Цоков коментира, че най-важно е знанията да бъдат използвани в живота, че за постиженията на учениците е ключова ролята на ангажираността на родителите в обучението, както и на четенето:

"Едно такова семейство -  с над 16 книги, гарантира, че детето ще изкара второ и над второ ниво на резултати и по трите тестове - и по четивна грамотност, и по математика, и по природни науки".

Средните резултати са се понижили драстично и в международен план

Резултатите от изследването показват още, че и германските ученици  са с рекордно слаби резултати на изследването. Постиженията в трите изследвани области - математика, природни науки и четивна грамотнос - са се влошили значително.

ОИСР счита, че една от причините за това са последиците от затварянето на училища по време на Covid пандемията, но в Германия, както и в много други страни, се наблюдава тенденция към влошаване на резултатите в училище, която е започнала още преди кризата с коронавируса.

Германските ученици се представят особено зле по математика. Те постигнаха резултат от 475 точки, в сравнение с 500 точки в предишното проучване, публикувано през 2018 г. Тогава те получиха 480 точки по четене (2019 г. -  498 точки) и 492 точки по природни науки (2019 г. -  503 точки).