Разходите за облачни услуги придобиват все по-голям дял

Радослав Гатев е главен клауд архитект и консултант, Verityware. Като опитен софтуерен инженер през последните години се фокусира върху решенията, базирани на публичен клауд. Заемал е и консултантски роли за компании от различни размери и индустрии. Той е автор на книгата "Introducing Distributed Application Runtime (Dapr)". За приноса си към индустрията е награждаван многократно с наградата Microsoft Most Valuable Professional (MVP) в категорията Microsoft Azure.

Той ще модерира дискусионния панел Flying in the clouds, част от предстоящата на 11 май конференция Technovation 2023, организирана от списание „Мениджър“.

- Г-н Гатев, имате солиден международен опит. Какво е потреблението на облачни услуги в други страни? Какво се търси най-много от бизнеса?

- С всяка изминала година потреблението на облачни услуги се увеличава за сметка на традиционните ИТ решения. Бюджетите за ИТ разходи на компаниите променят разпределението си, като разходите за клауд услуги придобиват все по-голям дял.

Компаниите търсят бърз, сигурен и икономически изгоден начин да разполагат и оперират системите, от които зависи бизнесът им. Ръстът при потреблението на облачни услуги позволи на лидерите в публичния клауд, Microsoft, Amazon и Google, до голяма степен да определят стандартите и тенденциите за разработка и внедряване на софтуер. Причината е, че те имат достъп до много клиенти от различен мащаб и виждат какви са най-честите проблеми. Ползотворното взаимодействие с клиенти и достъпът до голям ресурс за удовлетворяването на изискванията им ги позиционира така, че облакът да става все по-предпочитана среда.

Бизнесът се фокусира върху различни аспекти и дейности в зависимост от неговата технологична зрялост. От една страна, имаме малки компании, които тепърва започват да използват клауд услуги, а от друга, компании, които имат цели звена, задаващи стандартите за използване на тези услуги. Първите обикновено се стремят да си „свършат работата”, като успешно разположат своите решения, използвайки малка част от портфолиото на съответната клауд платформа. Вторите, освен че използват много по-голям набор от клауд услуги, се грижат и за всички съпътстващи процеси, като например повишаване на сигурността, DevOps, постигане на добра скалируемост, управление на потреблението и други.

- Очакванията са пазарът на облачни услуги да расте все повече и дори да се удвои в следващите няколко години. Какво ще се търси най-много от бизнеса?

- Смятам, че все повече софтуер ще се разработва, внедрява и оперира, спазвайки cloud-native подхода. Това означава, че софтуерът ще бъде проектиран да бъде в клауда от самото начало. Това води до постигане на по-добра ефективност както при разработката, така и при внедряването. Също така се подобрява наличността на системите (availability), а така се отключват допълнителни възможности за постигане скалируемост на база на натовареността.

Често при cloud-native се използва софтуер с отворен код. Уменията, придобити с утвърдени проекти като Kubernetes, Istio, Dapr, Prometheus, Grafana, и много други са почти универсални, независимо от клауд платформата, която се използва. Предстои да видим и как cloud-native архитектурите ще еволюират в истинска multi-cloud среда и как това ще се отрази на цените на клауд услугите.

Постигането на добра сигурност в клауда е област, която ще продължава да набира скорост. Клауд провайдърите ще предлагат повече и по-добри услуги за обезпечаване на сигурността, но същевременно компаниите ще трябва да се приспособят към използването им.

В условия на затегнат достъп до финансиране, възможността за оптимизация на разходите ще е друго основно поле на действие за бизнеса. Инфлацията и нестабилността на някои валутни курсове се отразяват негативно и на цените на клауд услугите. Компаниите все повече ще се интересуват от това да разберат как се формира цената на услугите, които се използват и дали могат да се намалят, без това да влияе на стабилността на системите, т.е. как да постигнат повече с по-малко пари.

- Каква е разликата между използването на клауд инфраструктура и клауд приложения? Какво трябва да има предвид един бизнес, за да избере подход?

- Има различни модели за достъп до клауд услуги (service models), които разпределят отговорностите между клауд провайдъра и на клиента. Най-основно те са три типа - Infrastructure-as-a-Service (IaaS), Platform-as-a-Service (PaaS) и Software-as-a-Service (SaaS). IaaS дава на ползвателя достъп до най-ниското ниво на дадена виртуална машина (операционната система), но с това и отговорностите се повишават значително. Например трябва да се уверим, че виртуалната ни машина винаги разполага с последната версия както на операционната система, така и на софтуера върху нея. PaaS прехвърля голяма част от тези отговорности в полето на клауд провайдъра, като от нас се изисква основно да разположим своя софтуер с прилежащите му данни и конфигурации върху съответната PaaS услуга. При софтуера като услуга (SaaS) от нас като клиенти се очаква да изберем подходящия план и докато го плащаме, ще можем да достъпваме приложението през браузър или друг клиентски софтуер. Всичко останало е за сметка на SaaS доставчика.

Когато един бизнес трябва да избере между трите, трябва да се вземат предвид няколко неща – наличие на готово софтуерно решение, техническа експертиза и цена. Ако компанията разполага с решение, което е закупила или разработила, то най-вероятно може да бъде разположено върху някакъв тип клауд инфраструктура. В случай че решението не съществува, липсва техническата експертиза да го разработи или би било твърде скъпо за разработване, компанията може да реши да ползва SaaS. Понякога наличните клауд приложения са толкова добри, че не си струва да се хабят усилия за разработка на собствени алтернативи.

- Търси ли бизнесът по-ограничени решения, или все повече се ориентира към предложенията на трите най-големи компании – Amazon, Microsoft и Google?

Когато става въпрос за специализиран бизнес софтуер като CRM, ERP, HRMS и др., има утвърдени лидери във всяка категория. Бизнесът избира на база предлагана функционалност, възможност за интеграции с други системи, персонализиране, цена и др.

Големите компании предлагат богато портфолио от софтуер. Ако дадено решение се предлага от някоя от тях, като добавена стойност получаваме и добра интеграция в цялата им екосистема. Когато специализираният софтуер има достъп до вашата пощенска кутия, разбира къде се пазят файловете ви и как колаборирате с колеги, се получава една много по-дълбока симбиоза между отделните софтуерни компоненти на бизнеса.

***

 Technovation 2023 ще се състои на 11 май от 12.30 ч. в Sofia Event Center. Събитието е с безплатен достъп, който можете да си осигурите чрез предварителна регистрация тук.

Генерален партньор на събитието е Accenture.

Основни партньори на конференцията са iuvo, tbi bank, Bosch Домакински уреди България и BAT Bulgaria.

Събитието се провежда и с подкрепата наLirex, Checkpoint, Daticum, Noventiq и FTS Bulgaria.

Институционални партньори са BASSCOM, AIBEST и Българска стопанска камара.

Медийни партньори са bTV Media Group, БНТ, dir.bg и dev.bg.