Кабинетът няма да преработва проектобюджета, внася в НС разчети с 6,4% дефицит

Опит за печелене на време от парламента заподозря служебният премиер Гълъб Донев в заплитането на възела около подготвения от служебния кабинет проектобюджет за тази година. След преговорите вчера между работните групи на двете най-големи парламентарни коалиции, които в следобедните часове безпрецедентно се пренесоха в министерството на финансите за разговор по основните параметри, днес служебното правителство заседава извънредно и в крайна сметка реши да внесе в парламента вариантът със заложения висок дефицит от 6,4%, който предполага и теглене на нов заем от 13.7 млрд. лева тази година.

Преговарящите вчера постигнаха съгласие бюджетният дефицит в план-сметката да бъде сведен до 3% и да не се вдигат данъците. След консултациите в министерството на финансите Асен Василев, който е част от контактните групи дори заяви, че са намерени резерви за свиване на дефицита до 3%. Социалните разходи няма да бъдат орязвани и засега не се предвиждат промени в данъците, каза още той.

От думите му стана ясно още, че се чака нов вариант на проектобюджета с разчети, които експертите на финансовото министерство трябва да изготвят за около седмица, коментирани с депутатите от двете най-големи парламентарни сили. "След което ще обсъдим вариант, който изглежда доста реалистичен - бюджетът да влезе в 3-процентовите ограничения, които сме говорили. Чисто технологично това най-вероятно ще се случи като на първо четене бъде отхвърлен този бюджет с 6,4 процента дефицит, след което да бъде коригиран от министерството и да влезе вече с 3% и конкретно заложени политики, които парламентът би приел", каза Асен Василев.

Как да се намали бюджетният дефицит от 6,4 на 3% е задача, на която ще търси решение Народното събрание, обяви обаче днес служебният премиер Гълъб Донев, като на практика опроверга казаното от Асен Василев за уговорка за нови разчети. "Тук не става дума за прехвърляне на отговорността. След като нашите идеи за приходни мерки не бяха възприети, отговорно и разумно е да представим на народните представители бюджет, разработен по действащото законодателство.", отбеляза той.

И предупреди, че "превръщането на бюджетната процедура в хватка за припечелване на време е ход, от който ще загубят и гражданите и бизнесът." 

Така, в крайна сметка служебното правителство внася в парламента своя първоначален вариант на проектобюджет със заложен в него дефицит от 6,4%, придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 година, която представлява и мотивите към законопроекта, съобщиха от правителствената информационна служба. Заедно с основната план-сметка, МС одобри за внасяне в Народното събрание и проектобюджетите на Националната здравно-осигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване.

След гласуването на трите проекто-бюджети днес от МС отново напомниха, че "разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4 % от БВП, а на сектор „Държавно управление” -6,1 % от БВП."

За 2024 и 2025 г. разработената средносрочна прогноза предвижда бюджетен дефицит в размер на 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор „Държавно управление” - съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв, припомнят вносителите.

И обясняват, че причината за влошените показатели е "резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми."

От МС напомнят още, че финансовото министерство разработи и вариант с разчети за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3%, който предвиждаше някои законодателни промени, сред които еднократно данъчно облагане на свръхпечалбите при бизнеса, но след "получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки."

Така, показателите на проектобюджетите, които МС ще внесе в парламента окончателно са: 

• Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
• Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
• Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.
• Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г.
• При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37,0% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.
• През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

 По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

• 111, 1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
• 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 50, 1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
• 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
• 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
• Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.

По отношение на средствата от ЕС, съгласно профила за плащания, България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г. по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени. 

Параметрите на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса 

Разчетите са направени при запазване на здравно-осигурителната вноска в размер на 8%. Предвидени са 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563,2 хил. лв., от които 4 286 530,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените приходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 527 337,4 хил. лв. в сравнение със същите през 2022 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2023 г. са разчетени с ръст от 405 908,7 хил. лв. спрямо 2022 г.

Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което представлява увеличение с 910 908,7 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:

• за първична извънболнична медицинска помощ - 444 602,0 хил. лв.;
• за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) и здравни грижи - 447 680,8 хил. лв.;
• за дентална помощ - 264 941,1 хил. лв.;
• за медико-диагностична дейност - 232 160,0 хил. лв.;
• за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни – общо 1 692 784,3 хил. лв.;
• за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 142 614,5 хил. лв.;
• за болнична медицинска помощ - 3 268 949,6 хил. лв.;
• за други здравноосигурителни плащания - 117 300,5 хил. лв.

Предвижда се Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 153 282,6 хил. лв. за дейности извън задължителното здравно осигуряване.

Средната пенсия през 2023 г. ще е над 788 лв.

Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., който беше одобрен от правителството.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г., да се увеличат с 12 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 276,64 лв.

През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лв. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лв. или с 23,6% повече в сравнение с планираните за миналата година. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.

От 1 юни 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 710 лв. на 780 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва на 3 400 лв.

Не се предвиждат промени и на размерите на обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), които са по 710 лв. Запазват се и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Без промяна остават размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица.

Със законопроекта се осигурява възможност право на добавка за чужда помощ да имат всички пенсионери, на които с експертно решение е определена чужда помощ, независимо от процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Предвижда се разходите по програмата за профилактика и рехабилитация да се увеличат с 3,2 млн. лв., което ще позволи на 5000 работещи допълнително да се възползват от нея.